Енергиен махмурлук или нова реалност
Неочаквани облаги за милиарди при едни, ликвидни рецесии и национализация при други. Ембарго за съветски нефт и горива, нови снабдители и нови пазари. Бум на ВЕИ вложенията, електрификация при бизнеса и семействата, ударни ограничения за енергийна успеваемост и ограничение на енергопотреблението. Безпрецедентни регулации на пазара посредством ограничение на цени и лишаване на доходи.
Нищо от това не бе планувано в края на 2021 година, само че се случи през тази година, предизвиквайки най-голямата енергийна рецесия в Европа от десетилетия. Затова да се предвижда какво ще се случи през 2023 година би било извънредно мъчно. Но въпреки всичко има два съществени фактора, които ще имат голямо влияние освен върху енергийния бранш, само че и като цяло върху стопанските системи. Първият е войната в Украйна, която наподобява все по-малко евентуално да завърши. Вторият е задаващата се криза, за която последните упования са, че няма да е сериозно дълбока и продължителна.
В взаимозависимост от посоката, в която вървят тези фактори, може да има усмиряване или нови крайности в енергетиката. Основните сюжети за 2023 година са три и все още еднообразно евентуални за сбъдване - задържане на сегашните ценови равнища и привикване с новата реалност; провал на цените и понижено търсене поради икономическата криза; екстремности и проблеми с доставките на енергийни запаси при задълбочаване на войната.
За България въпросът каква ще е енергетиката следващата година има и дълготрайно значение, защото поради неочакваните огромни доходи в този момент и допускането, че те ще са такива отсега нататък, ръководещите са склонни да се откажат от всички промени и вложения. Но в случай че пазарът тръгне в друга посока или пък се пропусне протичащото се в прилежащите страни, е доста евентуално страната да се окаже в губеща позиция.
Реклама Цените и регулациите
През 2022 година видяхме най-големите амплитуди в енергийните цени, които историята помни. В избрани августовски дни електрическата енергия да вземем за пример се търгуваше на европейските тържища за над 800 евро/мВтч (дори над 1000 евро/мВтч в избрани часове от деня), а през октомври стойностите спаднаха до към 100 евро мВтч и даже под 10 евро в някои северни страни.
При природния газ динамичността беше сходна. От над 340 евро мВтч през лятото цените на нидерландската борса TTF, която е бенчмарк за европейския пазар, спаднаха до 20 евро/мВтч през октомври и ноември, с цел да се върнат по-късно до над 115 евро.
Тази волатилност сътвори както опасности, по този начин и благоприятни условия. Търговците на ток и газ да вземем за пример имаха и към момента имат проблем с обезпечаването на задоволително ликвидност за осъществяване на покупко-продажбите при внезапно повишаващи се цени, а по-късно изпадаха в неспособност да продадат на облага при спадовете. Например " Булгаргаз " излезе на загуба 28 млн. лева за деветмесечието на 2022.
За производителите на ток обаче пазарът тази година беше като рог на изобилието, тъй като даже в по-ниските му положения те отново осъществиха огромни облаги. Конкретно в България върхът в това отношение се държи от АЕЦ " Козлодуй ", който евентуално ще приключи годината със 7 милиарда лева доходи и невероятните 5.5 милиарда лв. брутна облага (преди изключителните заплащания към държавата). Но и останалите енергийни сдружения са в доста положително състояние. Националната електрическа компания да вземем за пример е напът да регистрира над 1 милиард лв. облага за 2022, а де факто банкрутиралата Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " чака над 900 млн. лв..
Реклама
Всички тези милиарди, които в този момент отиват за изплащането на обезщетения към бизнеса, доста бързо могат да се изпарят, в случай че цените на електрическата енергия се намалят, както стана в последните два месеца. Освен това от 1 декември е в действие регламентът на Европейски Съюз, който лимитира приходите на енергийните компании до 180 евро/мВтч. Което значи, че в месеците до 1 юли 2023, докато ще важи въпросният правилник, всички приходи над тази граница ще бъдат отнемани от фирмите.
На европейско равнище през 2023 година ще работи и механизъм за налагане на таван на цената на газа. Той обаче е мъчно използван, тъй като ще се задейства на равнище от 275 евро/мВтч, което е покрай рекордните стойности от това лято и над два пъти повече от цените през ноември.
Тези регулации на процедура би трябвало да подсигуряват, че няма да има нови рискови стойности на енергийните артикули и да обезпечат известна сигурност на пазарите.
Газът и нуклеарното гориво
Доста по-различен е въпросът с обезпечаването на самите енергийни запаси и най-много природния газ. Тази зима да вземем за пример страните - членки на Европейски Съюз, съумяха да изпълнят газовите си складове с помощта на доставките на съветски газ, които бяха фрапантно понижени чак в средата на лятото. Догодина обаче обстановката ще е доста по-различна, защото количествата от " Газпром " ще са в пъти по-малки като цяло, а замяната им не може да се случи в цялостен размер.
Нищо от това не бе планувано в края на 2021 година, само че се случи през тази година, предизвиквайки най-голямата енергийна рецесия в Европа от десетилетия. Затова да се предвижда какво ще се случи през 2023 година би било извънредно мъчно. Но въпреки всичко има два съществени фактора, които ще имат голямо влияние освен върху енергийния бранш, само че и като цяло върху стопанските системи. Първият е войната в Украйна, която наподобява все по-малко евентуално да завърши. Вторият е задаващата се криза, за която последните упования са, че няма да е сериозно дълбока и продължителна.
В взаимозависимост от посоката, в която вървят тези фактори, може да има усмиряване или нови крайности в енергетиката. Основните сюжети за 2023 година са три и все още еднообразно евентуални за сбъдване - задържане на сегашните ценови равнища и привикване с новата реалност; провал на цените и понижено търсене поради икономическата криза; екстремности и проблеми с доставките на енергийни запаси при задълбочаване на войната.
За България въпросът каква ще е енергетиката следващата година има и дълготрайно значение, защото поради неочакваните огромни доходи в този момент и допускането, че те ще са такива отсега нататък, ръководещите са склонни да се откажат от всички промени и вложения. Но в случай че пазарът тръгне в друга посока или пък се пропусне протичащото се в прилежащите страни, е доста евентуално страната да се окаже в губеща позиция.
Реклама Цените и регулациите
През 2022 година видяхме най-големите амплитуди в енергийните цени, които историята помни. В избрани августовски дни електрическата енергия да вземем за пример се търгуваше на европейските тържища за над 800 евро/мВтч (дори над 1000 евро/мВтч в избрани часове от деня), а през октомври стойностите спаднаха до към 100 евро мВтч и даже под 10 евро в някои северни страни.
При природния газ динамичността беше сходна. От над 340 евро мВтч през лятото цените на нидерландската борса TTF, която е бенчмарк за европейския пазар, спаднаха до 20 евро/мВтч през октомври и ноември, с цел да се върнат по-късно до над 115 евро.
Тази волатилност сътвори както опасности, по този начин и благоприятни условия. Търговците на ток и газ да вземем за пример имаха и към момента имат проблем с обезпечаването на задоволително ликвидност за осъществяване на покупко-продажбите при внезапно повишаващи се цени, а по-късно изпадаха в неспособност да продадат на облага при спадовете. Например " Булгаргаз " излезе на загуба 28 млн. лева за деветмесечието на 2022.
За производителите на ток обаче пазарът тази година беше като рог на изобилието, тъй като даже в по-ниските му положения те отново осъществиха огромни облаги. Конкретно в България върхът в това отношение се държи от АЕЦ " Козлодуй ", който евентуално ще приключи годината със 7 милиарда лева доходи и невероятните 5.5 милиарда лв. брутна облага (преди изключителните заплащания към държавата). Но и останалите енергийни сдружения са в доста положително състояние. Националната електрическа компания да вземем за пример е напът да регистрира над 1 милиард лв. облага за 2022, а де факто банкрутиралата Топлоелектрическа централа " Марица-изток 2 " чака над 900 млн. лв..
Реклама
Всички тези милиарди, които в този момент отиват за изплащането на обезщетения към бизнеса, доста бързо могат да се изпарят, в случай че цените на електрическата енергия се намалят, както стана в последните два месеца. Освен това от 1 декември е в действие регламентът на Европейски Съюз, който лимитира приходите на енергийните компании до 180 евро/мВтч. Което значи, че в месеците до 1 юли 2023, докато ще важи въпросният правилник, всички приходи над тази граница ще бъдат отнемани от фирмите.
На европейско равнище през 2023 година ще работи и механизъм за налагане на таван на цената на газа. Той обаче е мъчно използван, тъй като ще се задейства на равнище от 275 евро/мВтч, което е покрай рекордните стойности от това лято и над два пъти повече от цените през ноември.
Тези регулации на процедура би трябвало да подсигуряват, че няма да има нови рискови стойности на енергийните артикули и да обезпечат известна сигурност на пазарите.
Газът и нуклеарното гориво
Доста по-различен е въпросът с обезпечаването на самите енергийни запаси и най-много природния газ. Тази зима да вземем за пример страните - членки на Европейски Съюз, съумяха да изпълнят газовите си складове с помощта на доставките на съветски газ, които бяха фрапантно понижени чак в средата на лятото. Догодина обаче обстановката ще е доста по-различна, защото количествата от " Газпром " ще са в пъти по-малки като цяло, а замяната им не може да се случи в цялостен размер.
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ