Масово фирмите ще прехвърлят ръста на минималната заплата върху цените
Необоснованото нарастване на минималната работна заплата ще има проинфлационен резултат и ще докара до по-високи цени на редица стоки и услуги. Това съобщи управлението Българската стопанска камара по време на представянето на годишната анкета измежду своите членове - 800 микро, дребни, междинни и огромни компании.
На първо четене в Народното събрание депутатите гласоподаваха следващата година минималната заплата да е не по-малко от 50% от междинната за страната, което значи растеж от сегашните 710 лева на към 850 лева.
Почти половината интервюирани компании декларират, че ще калкулират този спомагателен разход към цените на стоките и услугите. 18% от интервюираните заявяват, че растежът на МРЗ не би им основало проблем, а други 18% споделят, че ще могат да си разрешат единствено нарастване на заплатите на наетите на МРЗ и ще запазят равнището на останалите хонорари. За 16% от участниците в анкетата насилственото нарастване на всички работни заплати е непостижимо и това ще докара до съкращения на личен състав.
" Минималната работна заплата не би трябвало да е нито прекомерно висока, нито прекомерно ниска. Има редица браншове, които не са наранени и за тях минималната работна заплата не е въпрос. Проблемът е, че на минимална работна заплата работят главно в бранша на услугите, а там са и най-вече работните места, които изискват нискоквалифициран труд. Автоматичното обвързване на минималната със междинната, обвързва двете величини да се тласкат една друга нагоре. Това е едно изкуствено увеличение, което не е основано на икономическия резултат, не е създадено, не е направено ", разяснява Мария Минчева, зам.-председател на БСК. Според камарата предложението на служебното държавно управление - нарастване на минималната работна заплата на 770 лева,. е по-приемлив вид за бизнеса.
Мнозинството от интервюираните компании дават отрицателна оценка за бизнес климата и положението на личните се компании. Започналото през 2021 година възобновяване след коронавирус пандемията е прекратено през 2022 година и страната ни още веднъж е изпаднала в рецесия - поради войната в Украйна и последвалите енергийни проблеми, както и заради политическата неустойчивост, демонстрира анкетата.
Подобряване на бизнес климата виждат едвам 11% от интервюираните и единствено 10% от интервюираните не усещат отражението на високите енергийни ценови равнища. За останалите 90% те основават съществени проблеми, което ги принуждава да усилват крайните цени на продукцията си (63%), да редуцират други разноски (41%) и личен състав (14%), а всеки втори се оплаква от понижение на поръчките и клиентите.
Липсата на работна ръка (73%) и постоянно изменящата се нормативна уредба (60%) не престават да са най-големите спънки пред бизнеса. Бюрокрацията, регулаторната тежест и неналичието на е-правителство (59%) е третият най-често посочван минус на бизнес средата у нас.
Военният спор в Украйна се е отразил най-негативно по линията на нарушените вериги на доставки за 47% от компаниите. Една трета от интервюираните обаче показват, че не са почувствали значително отражение от войната върху своя бизнес. А 13% от интервюираните регистрират даже положителен резултат - увеличени индустриални размери, по-високи доходи и нови пазари, както и достъп до дипломиран личен състав в лицето на украинските бежанци.
Забелязва се понижение на интереса към присъединяване в публични поръчки през последните три години - едва 14% от
интервюираните са взели участие в сходни състезания. С това се изяснява и посоченото понижаване на неточните и противозаконни практики в областта на публичните поръчки, най-много сериозният спад на голословните обжалвания и подмяната на подизпълнители. Все пока се запазва високият % на преднамерено сложени условия в поръчките, които устойват съответен реализатор.
На първо четене в Народното събрание депутатите гласоподаваха следващата година минималната заплата да е не по-малко от 50% от междинната за страната, което значи растеж от сегашните 710 лева на към 850 лева.
Почти половината интервюирани компании декларират, че ще калкулират този спомагателен разход към цените на стоките и услугите. 18% от интервюираните заявяват, че растежът на МРЗ не би им основало проблем, а други 18% споделят, че ще могат да си разрешат единствено нарастване на заплатите на наетите на МРЗ и ще запазят равнището на останалите хонорари. За 16% от участниците в анкетата насилственото нарастване на всички работни заплати е непостижимо и това ще докара до съкращения на личен състав.
" Минималната работна заплата не би трябвало да е нито прекомерно висока, нито прекомерно ниска. Има редица браншове, които не са наранени и за тях минималната работна заплата не е въпрос. Проблемът е, че на минимална работна заплата работят главно в бранша на услугите, а там са и най-вече работните места, които изискват нискоквалифициран труд. Автоматичното обвързване на минималната със междинната, обвързва двете величини да се тласкат една друга нагоре. Това е едно изкуствено увеличение, което не е основано на икономическия резултат, не е създадено, не е направено ", разяснява Мария Минчева, зам.-председател на БСК. Според камарата предложението на служебното държавно управление - нарастване на минималната работна заплата на 770 лева,. е по-приемлив вид за бизнеса.
Мнозинството от интервюираните компании дават отрицателна оценка за бизнес климата и положението на личните се компании. Започналото през 2021 година възобновяване след коронавирус пандемията е прекратено през 2022 година и страната ни още веднъж е изпаднала в рецесия - поради войната в Украйна и последвалите енергийни проблеми, както и заради политическата неустойчивост, демонстрира анкетата.
Подобряване на бизнес климата виждат едвам 11% от интервюираните и единствено 10% от интервюираните не усещат отражението на високите енергийни ценови равнища. За останалите 90% те основават съществени проблеми, което ги принуждава да усилват крайните цени на продукцията си (63%), да редуцират други разноски (41%) и личен състав (14%), а всеки втори се оплаква от понижение на поръчките и клиентите.
Липсата на работна ръка (73%) и постоянно изменящата се нормативна уредба (60%) не престават да са най-големите спънки пред бизнеса. Бюрокрацията, регулаторната тежест и неналичието на е-правителство (59%) е третият най-често посочван минус на бизнес средата у нас.
Военният спор в Украйна се е отразил най-негативно по линията на нарушените вериги на доставки за 47% от компаниите. Една трета от интервюираните обаче показват, че не са почувствали значително отражение от войната върху своя бизнес. А 13% от интервюираните регистрират даже положителен резултат - увеличени индустриални размери, по-високи доходи и нови пазари, както и достъп до дипломиран личен състав в лицето на украинските бежанци.
Забелязва се понижение на интереса към присъединяване в публични поръчки през последните три години - едва 14% от
интервюираните са взели участие в сходни състезания. С това се изяснява и посоченото понижаване на неточните и противозаконни практики в областта на публичните поръчки, най-много сериозният спад на голословните обжалвания и подмяната на подизпълнители. Все пока се запазва високият % на преднамерено сложени условия в поръчките, които устойват съответен реализатор.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ