Предлагат празни жилища да се ползват срещу нисък наем
Необитаемият жилищен фонд в страната може да се употребява за решение на проблемите на хората с жилищни потребности. Това сподели в изявление за Българска телеграфна агенция Минчо Бенов, народен шеф на „ Хабитат България ". По тематиката през днешния ден в София следва полемика на конференцията " Политики за възстановяване жилищните условия на уязвими групи на общинско и национално равнище ".
Според организацията, има огромен запас и опция за търсене на решения в необитаемия жилищен фонд. Бенов даде образец с модела на така наречен обществени наеми, където главен наемател се явява организация, в която взе участие и общината, или обществена институция, която може да подсигурява стопанисването на парцелите. Този главен наемател ще отдава на субсидирани цени тези парцели чартърен на хора с жилищни потребности. Така притежателите ще могат да бъдат сигурни, че парцелът им се стопанисва. Такива модели, по думите му, има в доста европейски страни, които могат да бъдат взаимствани.
Такова предложение, съгласно Минчо Бенов, се прави за пръв път в България. Статистиката от преброяването през 2011 година сочи, че в София 24 на 100 от жилищата са необитаеми, 26 % са за Пловдив, за Варна са 30 %, в това число и хотели, и ваканционни жилища, които не се населяват целогодишно.
Общините нямат доста принадлежности независимо да вземат решение проблемите, счита той. Техните отговорности и благоприятни условия за осъществяване на каквато и да било политика сега са свързани главно с ръководството на общинския жилищен фонд, който общо за страната, е много дребен. Според преброяването от 2011 година, фондът е 2,4 %. По думите му допустимо е резултатите от последното броене да покажат, че се е свил още повече.
Препоръките на организацията са свързани с по-оптимално ръководство на този фонд, т.е. той да не се продава, наемите да обезпечават неговата съответна поддръжка.
Проблем с наемите на жилища у нас
За общините би трябвало да се сътвори законова опция и да се обезпечи финансиране за възобновяване на тези квартали – гета, и обезпечаването им с инфраструктура, сподели шефът на „ Хабитат “. За задачата в тези квартали би трябвало да се направи в детайли кадастрално снимане постройка по постройка, да се направи оценка кои от съществуващите жилища дават отговор на минимални условия за сигурност, градивна резистентност и така нататък, с цел да бъдат те узаконени. Тези, които не дават отговор на никакви условия, би трябвало да бъдат отстранени, а на хората да се обезпечи опция за настаняване, при изискване, че това е единственото им жилище. Според Бенов, противозаконните жилища в страната са стотици хиляди.
istock
Директорът на „ Хабитат " даде образец с кюстендилския квартал „ Изток ", където общината е създала Подробен организационен проект (ПУП), Общинският съвет го е приел. Този Подробен устройствен план дава законова опция на общината да обезпечи квартала с инфраструктура и базови услуги. Идеята на общината е постройките, които ще останат, да бъдат узаконени.
Проучване на организацията в ромския квартал " Надежда " в Сливен от предходната година демонстрира, че документи за благосъстоятелност в квартала имат едвам 12,8 на 100 от интервюираните. Почти три четвърти от семействата нямат никакъв документ. През последната година обаче, е регистрирана наклонност младежите да търсят жилище отвън квартала, като купуват парцели в прилежащи квартали в града. Забелязва се още, че хора, които работят в чужбина и строят нови жилища, го вършат по изцяло легален метод.
Според организацията, има огромен запас и опция за търсене на решения в необитаемия жилищен фонд. Бенов даде образец с модела на така наречен обществени наеми, където главен наемател се явява организация, в която взе участие и общината, или обществена институция, която може да подсигурява стопанисването на парцелите. Този главен наемател ще отдава на субсидирани цени тези парцели чартърен на хора с жилищни потребности. Така притежателите ще могат да бъдат сигурни, че парцелът им се стопанисва. Такива модели, по думите му, има в доста европейски страни, които могат да бъдат взаимствани.
Такова предложение, съгласно Минчо Бенов, се прави за пръв път в България. Статистиката от преброяването през 2011 година сочи, че в София 24 на 100 от жилищата са необитаеми, 26 % са за Пловдив, за Варна са 30 %, в това число и хотели, и ваканционни жилища, които не се населяват целогодишно.
Общините нямат доста принадлежности независимо да вземат решение проблемите, счита той. Техните отговорности и благоприятни условия за осъществяване на каквато и да било политика сега са свързани главно с ръководството на общинския жилищен фонд, който общо за страната, е много дребен. Според преброяването от 2011 година, фондът е 2,4 %. По думите му допустимо е резултатите от последното броене да покажат, че се е свил още повече.
Препоръките на организацията са свързани с по-оптимално ръководство на този фонд, т.е. той да не се продава, наемите да обезпечават неговата съответна поддръжка.
Проблем с наемите на жилища у нас
За общините би трябвало да се сътвори законова опция и да се обезпечи финансиране за възобновяване на тези квартали – гета, и обезпечаването им с инфраструктура, сподели шефът на „ Хабитат “. За задачата в тези квартали би трябвало да се направи в детайли кадастрално снимане постройка по постройка, да се направи оценка кои от съществуващите жилища дават отговор на минимални условия за сигурност, градивна резистентност и така нататък, с цел да бъдат те узаконени. Тези, които не дават отговор на никакви условия, би трябвало да бъдат отстранени, а на хората да се обезпечи опция за настаняване, при изискване, че това е единственото им жилище. Според Бенов, противозаконните жилища в страната са стотици хиляди.
istock Директорът на „ Хабитат " даде образец с кюстендилския квартал „ Изток ", където общината е създала Подробен организационен проект (ПУП), Общинският съвет го е приел. Този Подробен устройствен план дава законова опция на общината да обезпечи квартала с инфраструктура и базови услуги. Идеята на общината е постройките, които ще останат, да бъдат узаконени.
Проучване на организацията в ромския квартал " Надежда " в Сливен от предходната година демонстрира, че документи за благосъстоятелност в квартала имат едвам 12,8 на 100 от интервюираните. Почти три четвърти от семействата нямат никакъв документ. През последната година обаче, е регистрирана наклонност младежите да търсят жилище отвън квартала, като купуват парцели в прилежащи квартали в града. Забелязва се още, че хора, които работят в чужбина и строят нови жилища, го вършат по изцяло легален метод.
Източник: pariteni.bg
КОМЕНТАРИ