Проф. Иво Петров: Не даваме и 10% от това, което дължим на медицинските работници
Необичайната 2020 година прoмени усещанията ни за обикновено всекидневие, само че няма по какъв начин да промени правилата и мислите ни.
Затова, въпреки и в по-различен тип, организираме за втора поредна година специфичния план He`s the Man! и платформата #URBN na Dir.bg.
Не можем да посрещнем нашите лектори онлайн, само че желаеме да чуем вижданията и концепциите им. В края на този по този начин именуван мъжки месец ноември, в шест поредни дни, шестима вдъхновяващи мъже споделят историите си.
фотография: Тедд Георгиев
Поредицата видео изявленията на Деян Веселинов в границите на онлайн събитието He`s The Man 2020 продължава с диалог с проф. Иво Петров.
Той е първият инвазивен кардиолог в България, който вгради ендопротеза при аортна аневризма. Първият му преподавател е проф. Юлия Джоргова, възпитаник и на именития проф. Александър Чирков.
Въпреки срещите със 100-ина пациенти дневно, най-малко 30% от които евентуално са били положителни за COVID-19, проф. Иво Петров и околните му не са прекарали болестта, разкрива той.
„ Бих споделил, за жалост, още не сме минали през вируса. Даже съм малко отчаян, че съм пропуснал този, по този начин да се каже, урок. Това, че не съм се разболял, е малко учудващо “, споделя проф. Иво Петров.
По думите му такава нормалност, която познавахме до края на 2019 година, в никакъв случай няма да има.
фотография: Тедд Георгиев
„ Никога няма да се върнем към предходното равнище на визии за връзка, напредване, за заболявания и тяхното разпространяване. Ще просъществува новото мнение, нови мнения, огромна част от тях, може би, изстрадани, само че практични за човечеството “, безапелационен е проф. Петров.
Самият той счита, че стресът и несправянето на обществото със обстановката е особено за целия свят сега
„ Може би си спомняте, че от Франция и Италия транспортираха със самолети и кораби болни в Германия “, припомня лекарят.
С последните въведени ограничения, които посрещат вълната на позитивните хора преди болничното заведение, е подхваната една извънредно значима стъпка в вярната посока.
„ Не всички хора, които посетят първото звено, ще бъдат действително заболели. Има положителни хора, които не са заболели. И даже не трябва да стъпват там, с цел да не се разболеят. Предният фронт (бел.ред. - триажните кабинети) е стъпка в вярната посока и се облекчава напрежението върху опазването на здравето “, изяснява проф. Петров.
Българите се оправяме в рецесиите, счита лекарят:
„ Тогава сме дружно. Последните седмици го демонстрираме сносно. Или всички лечебни заведения имат към този момент Коронавирус - отделения, или имат график за предоставяне на наряди в други лечебни заведения... Това е образец какъв брой самоотвержеността отива на по-високо равнище, когато сме в спешна обстановка “, успокоява още проф. Петров.
Мъжете израстват в сериозните избори, споделя още професорът. Той е роден в село Малорад, в Северозападна България и помни сантименталното си детство. Най-впечатляващият спомен му е тъкмо подобен – за близки, които си оказват помощ взаимно.
фотография: Тедд Георгиев
„ В лоното на социализма беше мъчно. Моята майка поемаше грижата, до момента в който татко ми бе на образование в Хавана, като първенец на випуска по Испанска лингвистика в Софийския Университет. Първите ми години са претърпени без неговото наличие. Майка ми е работила в предприятието „ Редки метали “, което се занимаваше с обогатяване на уранова руда, първенец в следването също като татко ми. Търсенето на развиване ги води до София, където също не беше елементарно “.
Проф. Петров е живял чартърен и се е борил за софийско жителство с родители си интелектуалци. Помни непрекъснатата опасност да ги върнат назад в Малорад.
„ Всички ние се стремим към урбанизираните зони като претовареност, само че копнеем към селото като връщане към природата “.
Семейството е изконна полезност в живота на проф. Петров:
" По бащина линия баба ни и дядо ми са се върнали, откакто са били повече от 20 година емигранти в Аржентина. След Втората международна война са се върнали назад. Това разделя фамилията на две. Половината остават да живеят в Аржентина, другата половина се връщат, в това число и моят татко. Това е спецификата на една испаноговоряща фамилия, която аз значително не преставам, пробвам се да предам тази испаноговоряща традиция в нашето семейство и на моя наследник. Спомням си по какъв начин му направи доста огромно усещане портретите на баба ми и дядо ми и фамилията на татко ми. Портретите на всички деца, събрани дружно към бащата в центъра на фамилното огнище. Тази традиция е от испаноговорящия свят да се почита фамилията - там всичко се върти към фамилията, семейството, християнските полезности, както, несъмнено, и ние. Това е доста мощно, би трябвало да се предава през поколенията. Комунизмът се опита да размени тези християнски полезности, само че всички ние видяхме, за жалост, краха не на полезностите, а на тяхното накриво претворяване, т.е. липса на претворяване в живота. Това е един от тежките уроци, които цялото мое потомство претърпя ".
Личния му роман за тези моменти може да чуете във видеото.
Снимка: Павлин Даскалов
Трудовата дисциплинираност и работната нравственос без подозрение идват от фамилната среда, безапелационен е проф. Петров.
„ Ние сме призвани да придобиваме познания, да се самоусъвършенстваме освен поради себе си, само че и поради нашата страна “, споделя още проф. Петров и споделя за пътя, който след това избира и щерка му.
Снимка: Павлин Даскалов
Повече за уроците като татко може да чуете във видеото.
Родовите полезности са и измежду аргументите, които го задържат в родината макар опциите за професионално развиване в чужбина:
" Една от аргументите да желая да се върна в България е, да имаме по-голям небосвод. Да мечтаем за велика България, само че не патриотарското, а държавното великолепие. Има доста велики дребни страни, а ние на всичкото от горната страна не сме и толкоз дребни - на картата на Европа сме по-скоро междинни по величина. Аз бих желал даже политиците да помислят държавнически велико, т.е. те да се усещат като велики държавници и да знаят, че България е признателна. Неслучайно величаем нашите възрожденци и хората, които са дали живота си за България. Бих желал да усетят величието на позицията си и даже подхождайки егоистично, да кажат: Аз един ден ще бъда боготворен от тази нация, само че с цел да го реализира, би трябвало да бъда популярен с постигнатото от страната ".
Запален по източна философия около увлечението си по бойни изкуства, преди да кандидатства медицина, е бил предан на философията и по-специално - екзистенциализма:
" И до ден сегашен считам, че скъпото в нас е духът, а не физическото тяло. Нашият дух, ще не ще, би трябвало да изтърпи физическото тяло, което му се е паднало. Аз в действителност считам, че във всеки един от нас има парченце от Вселенския дух. Призвание е това тяло да го използваме по всевъзможен метод, с цел да развием духа ".
" Всяко дете мечтае постоянно да е служител на реда, футболист... В избран миг може би и аз съм мечтал. Но колкото повече пораствах, повече ме влечеше интелектуалната сфера ", споделя доктор Петров.
Какъв е неговият стандарт за триумфа? Според проф. Петров благосъстоянието и материалното сигурно не са измерител.
" По силата на събитията се занимавам с лекарска специалност. Приятели се майтапят, че се пробвам да изцелявам целия свят. Наистина ми се желае да предадем положителните практики в медицината и опазването на здравето да стигнат до колкото се може повече хора. Колкото по-голям принос можем да допринесем аз и моят екип, толкоз по-успял ще се усещам. Засега към момента не се усещам съумял. Смятам, че аз и моят екип можем да реализираме още доста. Неслучайно загатвам моя екип - медицината е заедно изпитание. Отдаваме всичките си старания във всеки един съответен случай и няма безусловно никакво значение от коя каста идва, дали се занимава с интелектуален или физически труд, дали е народен представител или президент, това няма безусловно никакво значение. Най-вероятно за Вселенския дух има също толкоз огромна полезност духът на просяка, както и духът на президента . Затова нямаме никакво съображение да лишаваме нито единия, нито другия, от опцията да живее, с цел да може да продължи да развива своя дух ", споделя той.
Понякога даже и професор Петров си мисли, че триумфът би бил по-голям в по-голяма страна. Всички си мислят в този аспект за Съединени американски щати, Аржентина, Франция, където са доста по-развити модерните методики.
" Но в действителност ние знаем, че триумф е утвърждението на твоя кръг. А нашият кръг е фамилният кръг, приятелският кръг и публичния кръг. И ние би трябвало да се стремим да подобрим средата на своя личен кръг ".
В края на диалога, проф. Петров посъветва лекарите да мислят и да се оферират онлайн, да вземат участие и да показват знанията си като частица от световното рационализиране. В проекта за тяхното развиване да попада думата завръщане, с цел да може наученото да бъде приложено в България.
„ Смятам, че има доста образци в тази посока, нека сами се извадим от блатото на завистта и омразата. Че ще престанем да завиждаме на богатите и ще изчезне това дивашкото мислене на нашата народна власт ни научи да считаме, че зад всеки богат човек стои малко шарлатанин, което е ужасяващо. Това е едно факсимиле, от което се надявам прецизното съблюдаване на разпоредбите и законността ще докара до смяна на мисленето. “, обобщава проф. Петров.
Снимка: Личен списък
„ Българското общество дължи доста на лекарите, с изключение на авторитет и почитание. Чувствам се извънредно зле за нашата колегия. Продължавам да считам, че българското общество и страна не дават и 10% от това, което дължи на гилдията на лекари и на всички медицински служащи. Това би трябвало да бъде променяно! Стресът в здравната система е доста огромен и визира освен доктори и медицински сестри, само че ръководещите, великански е. Лекарската специалност е рискова и податлива, поради неналичието на характерно лекуване за COVID-19. Toва води до тежка фрустрация от личното изтощение. Колкото по-безсилни се усещаме ние, лекарите, толкоз по-голям е риска да прегорим, да имаме ненормалност. Защото се чувстваш ужасяващо зле в случай че не отговориш на условията на обществото “, споделя проф. Петров.
Целия диалог с Деян Веселинов чуйте във видеото!
*Проектът се осъществя с поддръжката на А1 и Huawei
Домакин: Grand Hotel Millennium Sofia
Затова, въпреки и в по-различен тип, организираме за втора поредна година специфичния план He`s the Man! и платформата #URBN na Dir.bg.
Не можем да посрещнем нашите лектори онлайн, само че желаеме да чуем вижданията и концепциите им. В края на този по този начин именуван мъжки месец ноември, в шест поредни дни, шестима вдъхновяващи мъже споделят историите си.
фотография: Тедд Георгиев Поредицата видео изявленията на Деян Веселинов в границите на онлайн събитието He`s The Man 2020 продължава с диалог с проф. Иво Петров.
Той е първият инвазивен кардиолог в България, който вгради ендопротеза при аортна аневризма. Първият му преподавател е проф. Юлия Джоргова, възпитаник и на именития проф. Александър Чирков.
Въпреки срещите със 100-ина пациенти дневно, най-малко 30% от които евентуално са били положителни за COVID-19, проф. Иво Петров и околните му не са прекарали болестта, разкрива той.
„ Бих споделил, за жалост, още не сме минали през вируса. Даже съм малко отчаян, че съм пропуснал този, по този начин да се каже, урок. Това, че не съм се разболял, е малко учудващо “, споделя проф. Иво Петров.
По думите му такава нормалност, която познавахме до края на 2019 година, в никакъв случай няма да има.
фотография: Тедд Георгиев „ Никога няма да се върнем към предходното равнище на визии за връзка, напредване, за заболявания и тяхното разпространяване. Ще просъществува новото мнение, нови мнения, огромна част от тях, може би, изстрадани, само че практични за човечеството “, безапелационен е проф. Петров.
Самият той счита, че стресът и несправянето на обществото със обстановката е особено за целия свят сега
„ Може би си спомняте, че от Франция и Италия транспортираха със самолети и кораби болни в Германия “, припомня лекарят.
С последните въведени ограничения, които посрещат вълната на позитивните хора преди болничното заведение, е подхваната една извънредно значима стъпка в вярната посока.
„ Не всички хора, които посетят първото звено, ще бъдат действително заболели. Има положителни хора, които не са заболели. И даже не трябва да стъпват там, с цел да не се разболеят. Предният фронт (бел.ред. - триажните кабинети) е стъпка в вярната посока и се облекчава напрежението върху опазването на здравето “, изяснява проф. Петров.
Българите се оправяме в рецесиите, счита лекарят:
„ Тогава сме дружно. Последните седмици го демонстрираме сносно. Или всички лечебни заведения имат към този момент Коронавирус - отделения, или имат график за предоставяне на наряди в други лечебни заведения... Това е образец какъв брой самоотвержеността отива на по-високо равнище, когато сме в спешна обстановка “, успокоява още проф. Петров.
Мъжете израстват в сериозните избори, споделя още професорът. Той е роден в село Малорад, в Северозападна България и помни сантименталното си детство. Най-впечатляващият спомен му е тъкмо подобен – за близки, които си оказват помощ взаимно.
фотография: Тедд Георгиев „ В лоното на социализма беше мъчно. Моята майка поемаше грижата, до момента в който татко ми бе на образование в Хавана, като първенец на випуска по Испанска лингвистика в Софийския Университет. Първите ми години са претърпени без неговото наличие. Майка ми е работила в предприятието „ Редки метали “, което се занимаваше с обогатяване на уранова руда, първенец в следването също като татко ми. Търсенето на развиване ги води до София, където също не беше елементарно “.
Проф. Петров е живял чартърен и се е борил за софийско жителство с родители си интелектуалци. Помни непрекъснатата опасност да ги върнат назад в Малорад.
„ Всички ние се стремим към урбанизираните зони като претовареност, само че копнеем към селото като връщане към природата “.
Семейството е изконна полезност в живота на проф. Петров:
" По бащина линия баба ни и дядо ми са се върнали, откакто са били повече от 20 година емигранти в Аржентина. След Втората международна война са се върнали назад. Това разделя фамилията на две. Половината остават да живеят в Аржентина, другата половина се връщат, в това число и моят татко. Това е спецификата на една испаноговоряща фамилия, която аз значително не преставам, пробвам се да предам тази испаноговоряща традиция в нашето семейство и на моя наследник. Спомням си по какъв начин му направи доста огромно усещане портретите на баба ми и дядо ми и фамилията на татко ми. Портретите на всички деца, събрани дружно към бащата в центъра на фамилното огнище. Тази традиция е от испаноговорящия свят да се почита фамилията - там всичко се върти към фамилията, семейството, християнските полезности, както, несъмнено, и ние. Това е доста мощно, би трябвало да се предава през поколенията. Комунизмът се опита да размени тези християнски полезности, само че всички ние видяхме, за жалост, краха не на полезностите, а на тяхното накриво претворяване, т.е. липса на претворяване в живота. Това е един от тежките уроци, които цялото мое потомство претърпя ".
Личния му роман за тези моменти може да чуете във видеото.
Снимка: Павлин Даскалов Трудовата дисциплинираност и работната нравственос без подозрение идват от фамилната среда, безапелационен е проф. Петров.
„ Ние сме призвани да придобиваме познания, да се самоусъвършенстваме освен поради себе си, само че и поради нашата страна “, споделя още проф. Петров и споделя за пътя, който след това избира и щерка му.
Снимка: Павлин Даскалов Повече за уроците като татко може да чуете във видеото.
Родовите полезности са и измежду аргументите, които го задържат в родината макар опциите за професионално развиване в чужбина:
" Една от аргументите да желая да се върна в България е, да имаме по-голям небосвод. Да мечтаем за велика България, само че не патриотарското, а държавното великолепие. Има доста велики дребни страни, а ние на всичкото от горната страна не сме и толкоз дребни - на картата на Европа сме по-скоро междинни по величина. Аз бих желал даже политиците да помислят държавнически велико, т.е. те да се усещат като велики държавници и да знаят, че България е признателна. Неслучайно величаем нашите възрожденци и хората, които са дали живота си за България. Бих желал да усетят величието на позицията си и даже подхождайки егоистично, да кажат: Аз един ден ще бъда боготворен от тази нация, само че с цел да го реализира, би трябвало да бъда популярен с постигнатото от страната ".
Запален по източна философия около увлечението си по бойни изкуства, преди да кандидатства медицина, е бил предан на философията и по-специално - екзистенциализма:
" И до ден сегашен считам, че скъпото в нас е духът, а не физическото тяло. Нашият дух, ще не ще, би трябвало да изтърпи физическото тяло, което му се е паднало. Аз в действителност считам, че във всеки един от нас има парченце от Вселенския дух. Призвание е това тяло да го използваме по всевъзможен метод, с цел да развием духа ".
" Всяко дете мечтае постоянно да е служител на реда, футболист... В избран миг може би и аз съм мечтал. Но колкото повече пораствах, повече ме влечеше интелектуалната сфера ", споделя доктор Петров.
Какъв е неговият стандарт за триумфа? Според проф. Петров благосъстоянието и материалното сигурно не са измерител.
" По силата на събитията се занимавам с лекарска специалност. Приятели се майтапят, че се пробвам да изцелявам целия свят. Наистина ми се желае да предадем положителните практики в медицината и опазването на здравето да стигнат до колкото се може повече хора. Колкото по-голям принос можем да допринесем аз и моят екип, толкоз по-успял ще се усещам. Засега към момента не се усещам съумял. Смятам, че аз и моят екип можем да реализираме още доста. Неслучайно загатвам моя екип - медицината е заедно изпитание. Отдаваме всичките си старания във всеки един съответен случай и няма безусловно никакво значение от коя каста идва, дали се занимава с интелектуален или физически труд, дали е народен представител или президент, това няма безусловно никакво значение. Най-вероятно за Вселенския дух има също толкоз огромна полезност духът на просяка, както и духът на президента . Затова нямаме никакво съображение да лишаваме нито единия, нито другия, от опцията да живее, с цел да може да продължи да развива своя дух ", споделя той.
Понякога даже и професор Петров си мисли, че триумфът би бил по-голям в по-голяма страна. Всички си мислят в този аспект за Съединени американски щати, Аржентина, Франция, където са доста по-развити модерните методики.
" Но в действителност ние знаем, че триумф е утвърждението на твоя кръг. А нашият кръг е фамилният кръг, приятелският кръг и публичния кръг. И ние би трябвало да се стремим да подобрим средата на своя личен кръг ".
В края на диалога, проф. Петров посъветва лекарите да мислят и да се оферират онлайн, да вземат участие и да показват знанията си като частица от световното рационализиране. В проекта за тяхното развиване да попада думата завръщане, с цел да може наученото да бъде приложено в България.
„ Смятам, че има доста образци в тази посока, нека сами се извадим от блатото на завистта и омразата. Че ще престанем да завиждаме на богатите и ще изчезне това дивашкото мислене на нашата народна власт ни научи да считаме, че зад всеки богат човек стои малко шарлатанин, което е ужасяващо. Това е едно факсимиле, от което се надявам прецизното съблюдаване на разпоредбите и законността ще докара до смяна на мисленето. “, обобщава проф. Петров.
Снимка: Личен списък „ Българското общество дължи доста на лекарите, с изключение на авторитет и почитание. Чувствам се извънредно зле за нашата колегия. Продължавам да считам, че българското общество и страна не дават и 10% от това, което дължи на гилдията на лекари и на всички медицински служащи. Това би трябвало да бъде променяно! Стресът в здравната система е доста огромен и визира освен доктори и медицински сестри, само че ръководещите, великански е. Лекарската специалност е рискова и податлива, поради неналичието на характерно лекуване за COVID-19. Toва води до тежка фрустрация от личното изтощение. Колкото по-безсилни се усещаме ние, лекарите, толкоз по-голям е риска да прегорим, да имаме ненормалност. Защото се чувстваш ужасяващо зле в случай че не отговориш на условията на обществото “, споделя проф. Петров.
Целия диалог с Деян Веселинов чуйте във видеото!
*Проектът се осъществя с поддръжката на А1 и Huawei
Домакин: Grand Hotel Millennium Sofia
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ