Необичайна е атмосферата, в която по Божие допущение през настоящата

Необичайна е атмосферата, в която по Божие допущение през актуалната година посрещаме Възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Изпитание е за всички нас да ликуваме с дивната новина за Възкресението и за успеха над гибелта в дни, когато към нас има толкоз доста прибързано убит живот. Жертви, дадени в неравна борба с популяризирала се из целия свят гибелна пандемия, която не подминава и нас. С тези думи българският патриарх Неофит и митрополитите насочат обръщение в навечерието на Възкресение Христово.

По решение на Светия синод на БПЦ посланието ще се чете и от църковния амвон в храмовете на следващия ден – на Възкресение Христово – Пасха. В него духовниците насочат молебствия към тези, които се борят с разпространяването на ковид и най-много към лекарите, медицинските служащи и всички, които са първа линия в тази борба.

"Същевременно обаче таман ние – вярващите в Христа и изповядващите Неговото свято име, минимум от всички следва да се поддаваме на обезсърчение и на пораженчество, тъй като нашата религия е религия в Живия Бог, Който проводи в света Единородния Свой Син „ да подири и избави погиналото “ (Мат. 18:11). Защото нашият Бог „ не е Бог на мъртви, а на живи “ (Мат. 22:32), Който „ желае да се спасят всички индивиди и да доближат до знание на истината “ (1 Тим. 2:4).
Ето за какво, възлюбени, въпреки и покрусени от протичащото се с нас и към нас през последните месеци, въпреки и скърбящи за многочислените жертви на покосяващата света ни болест, ние не изоставяме вярата си, нито скърбим като тези, „ които нямат вяра “ (1 Сол. 4:13), само че точно през днешния ден, в светлия ден на Възкресението, още веднъж ясно заявяваме пред света и изповядваме тържеството на Живота ", споделят патриархът и монасите.

„ В Него имаше живот, и животът беше светлината на индивидите “ (Йоан. 1:4) – по този начин свидетелства божественият евангелист, такова е и свидетелството на празния гроб, който първи видяха жените-мироносици и първи от всички чуха: „ Защо търсите Живия сред мъртвите? Няма Го тука, само че възкръсна “ (Лука. 24:6). Животът, за който четем при светия евангелист, е живот, извиращ от Самия възвишен Източник на живота, и светлината, за която той свидетелства, свети и просветлява и през днешния ден, когато с религия и непомрачена вяра принасяме и ние нашето удостоверение за Възкръсналия от мъртвите Господ, Изкупител и Спасител наш Иисус Христос.

В деня на Възкресението отечески се обръщаме към всички вас и към цялото наше общество с обръщение за разтуха в скръбта и вяра за безконечен живот, със съпричастност към всеки, който е болен и страда, както и към всеки, който пандемията е лишила от близки и обични на сърцето му родственици, другари или сътрудници. Хилядолетният опит на светата Христова Църква ни учи, че нищо в сътворения от Бога свят не може да се реализира без Божието съизволение, и ни предизвиква във всяко събитие от земния ни живот да виждаме знак на божественото великодушие, във всичко да търсим благия и избавителен за индивида Божи промисъл.

Нека по едно и също време с покрусата от преживяваната от всички покруса, само че и с твърда религия и вяра във Всеобщото възкресение и безконечния живот, да използваме протичащото се като мотив да се обърнем във вътрешността към себе си и да се запитаме по какъв начин живеем ние през днешния ден – всеки от нас, самостоятелно, и всички дружно, като общество.

Как управляваме през днешния ден поверения ни от Небесния Отец наш земен дом, който Той е сътворил и е определил за нас в зората на Сътворението, с цел да го обитаваме като положителни стопани? Пазим ли в съзнанието си нуждата да се грижим за този дом по този начин, както Той чака от нас? Само болката и нещастието на протичащото се ли виждаме през днешния ден, или виждаме в него и опцията да понижим забързания ход на нашето ежедневие и да се помъчим да надигнем своите пътища?

В деня на Христовото всепобедно Възкресение, само че и на ширещото се измежду нас злополучие, тези и други сходни на тях въпроси стоят изправени пред нас както в никакъв случай и чакат нашия отговор. Дали дружно с Богочовека Господ наш Иисус Христос и с цялата Църква ще изберем страната на живота, събирайки си съкровища за безконечния живот, или ще трупаме нашите съкровища „ на земята, дето ги яде молец и наслойка, и дето крадци подкопават и крадат “ (Мат. 6:19)? Дали като правилни Божии рожби и съработници ще даваме най-хубавото от себе си за реализирането посредством нас на божественото домостроителство за света и творението, или ще нехаем за Божията свята воля?

В деня на Възкресението нашата мисъл и нашата молитва е за всички тези, които към този момент не са сред нас – да бъдат опростени, помилвани и признати от Небесния наш Отец и да получат дял в Царството на светлината и безконечния живот. Молим се и за тези, които се борят с подлата болест и изключително за лекарите и медицинските служащи, и за всички, които поемат най-тежкия удар в борбата за живота.

Нека вестта за Христовото Възкресение сгрява сърцата на всички нас и светлината, изгряла в утрото от празния гроб, да просвещава мозъците ни и да ни показва правилния път към Бога и към Царството, приготвено нам „ от творение мира “ (Мат. 25:34) “, се споделя в патриаршеското и синодално обръщение, в което несъмнено духовниците насочат привет и към българите, които са надалеч от родината.