Мегапотопи и мегасуши донесли канибализъм и войни в Стария свят
Необичаен атлас, описващ промените в равнището на преваляванията в Стария свят в последните две хиляди години, оказа помощ на учените да изяснят, че „ великият апетит “ от 1315–1317 година в Европа като цяло е бил подбуден от „ популярен потоп “, а сегашният спор в Сирия – от суша през 2006–2010 година, се споделя в публикация, оповестена в сп. Science Advances.
Средновековни летописи от началото на XIV век приказват за „ популярен апетит “, поразил Европа напролет на 1315 година и траял две години. В това време от дефицит на храна всекидневно умирали хиляди хора, родителите продавали и изяждали своите деца, необятно бил публикуван канибализмът. Негова причина, както пишат летописците, било извънредно студеното и несигурно време.
Едуард Кук (Edward Cook) от Колумбийския университет в Палисейдс (САЩ) и сътрудниците му разкрили повода за това злополучие и оценили действителните му мащаби, като съставили самобитен атлас от климатичните карти на Европа за последните 2000 години.
Сушата в Европа през 1741 година © Cook et al. / Science 2015
За основа на този атлас послужили годишните пръстени на няколкостотин антични европейски и близкоизточни кедри и други дълголетни дървета, които расли на територията на Стария свят в продължение на няколко десетки епохи. Най-древните дървета, както споделят учените, са расли на територията на Южна Германия, Скандинавия и Ирландия – те съгласно геолозите са били „ набори “ на античните римляни и Исус.
Дебелината на годишните пръстени, както изясняват учените, зависи от това, какъв брой неподходящи са били изискванията в годината, в която са се формирали – колкото по-малко е равнището на преваляванията, толкоз по-тъмен и тъничък е пръстенът. Подобни пръстени помогнали на Кук и сътрудниците му да разкрият няколко „ велики потопа “ и „ велики суши “ в историята на Средновековна и Нова Европа.
Например причина за развиване на „ великия апетит “ при започване на XIV век е било аномално високото равнище на преваляванията, следени съвсем по цялата територия на Европа, като се стартира от Ирландия и се приключи с Полша, Беларус и Литва. Това било ненадейно за учените – Италия, Южна Испания и огромна част от Византия са избегнали това злополучие.
„ Великият потоп “ в Европа през 1315 година. © Cook et al. / Science 2015
Друга изненада станало това, че известният „ гладомор “ в Ирландия през 1740 и 1741 години, унищожил над две трети от популацията на кралството, бил провокиран освен от студената зима и пролет, както считат историците, на и от ниското равнище на преваляванията напролет и лятото на тези години.
Освен това учените съумели да фиксират няколко интервала на „ мегасуши “ и „ мегавалежи “ в Средновековна и Нова Европа в края на XV век, в края на XIII век и началото на XVIII век. Съпоставянето на тези събития с другите исторически разтърсвания и епизоди на „ велики преселения на народите “, както се надяват Кук и сътрудниците му, ще помогне да се открият същинските аргументи за тези събития.
