КНСБ: 1427 лв. струва издръжката на работещ, за тричленно домакинство е 2568 лв.
Необходимият чист месечен приход за прехрана на живота за един работещ, живеещ самичък, е 1427 лв.. За тричленно семейство са нужни чисто 2568 лв..
Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров. Синдикатите показаха резултатите от обичайното си наблюдения на потребителските цени, съобщи кореспондент на БГНЕС.
“Брутната заплата за един човек би трябвало да е 1 839 лева, а в случай че в едно домакинство работи самичък един човек, то брутната му заплата би трябвало да е 3 309 лева “, сподели още Пламен Димитров, след което посочи, че нужният приход за прехрана нараства с 8,1% на годишна база и с 1,8% на тримесечна, а за един работещ годишното нарастване е със 107 лева, - за тричленно семейство със 192 лева
Виолета Иванова, заместник-директор на Института за обществени и синдикални проучвания, разясни, че на годишна база нарастване се вижда в цените на яйцата с 24,7%; при млечните артикули с 12,5%; месните нарастват с 15,7%.
“Има растеж при цените на електрическата енергия - с 9,7%, образованието и свободното време - с 11,4%, цените на медикаментите нарастват с 19,5% ”, разясни Виолета Иванова.
Любослав Костов, специалист в КНСБ, съобщи, че в съпоставяне със страните-членки на Европейски Съюз, в България брашното продължава да е най-скъпо.
“На трето място сме по скъпо сирене - 8 евро, високи цени остават при нас на яйцата и олиото. Повишението на цените не дава отговор на покачването на заплатите ”, разяснява Любослав Костов. Той изясни, че у нас медикаментите са се покачили със 17%, а приблизително за Европейски Съюз с 6%.
“Равнищата на приръст на минимална работна заплата също са незадоволителни. При нас тя продължава да бъде с най-нисък размер ”, означи специалистът в КНСБ.
Пламен Димитров заключи, че ние сме с най-ниски доходи, а би трябвало да купуваме скъпи артикули.
“Повече от 2/3 се обезпечават на по-нисък приход от заплатата за прехрана - 41,3% от наетите лица работят до 1 000 лева Темпът на повишаване на междинната заплата не компенсира кумулативната инфлация. Ние настояваме за номинален растеж на междинните заплати за 2024 година с 15%, действителният растеж на работните заплати с 10%, вдишване на ангажимент за допустимо най-бързо превозване на директивата за съответни и обективни минимални заплати на Европейска комисия ”, акцентира Димитров. Той напомни, че крайният период за използване на директивата е през октомври 2024 година, само че приканва за по-скорошното ѝ използване. /БГНЕС
