Боян Томов: Необходими са мерки срещу фалшивите новини, могат да предизвикат големи кризи
Необходими са ограничения против подправените вести, тъй като те могат да провокират огромни рецесии. Това съобщи в изявление за радио " Фокус " Боян Томов, издател на европейска осведомителна платформа Themayor.EU, притежател на уеб страницата kmeta.bg и сп. „ Икономика “.
Ето и цялостния текст на диалога:
Водещ: Как оценявате медийните изявления, които изобилстват в тези дни, когато вниманието на обществеността е ориентирано в доста по-голяма степен към средствата за всеобщо осведомление?
Боян Томов: Ясно е, че в една такава обстановка на рецесия, на полузатворена страна, полузатворен свят, извънредно е значимо съответното държание на медиите. Изключително е важа бързата информация, предварителната защита, която може да стигне до повече хора посредством средствата за всеобща информация.
Големият проблем обаче, световен, той не е единствено за България, само че и за света, са подправените вести, подправените уеб сайтове. Това са медии, които могат да до доста по-големи спешни обстановки както за здравето и за настроението на хората, по този начин и в стопански проект. Това е огромна пандемия на ХХI век. Освен COVID-19, който ще го помним и с отсрочване на огромни спортни събития, като Олимпиадата да вземем за пример, по този начин и ще помним и със здравословното положение на хората, с огромната численост, които са изгубили живота си.
Но не би трябвало да забравяме, че би трябвало да се борим против подправените вести. Според мен, съгласно сътрудници, с които съм разговарял, съгласно специалисти, би трябвало да се направи неправителствен орган, който да създаде съответни ограничения, тъй че да има регулатор, който да следи спазването на тези ограничения. Защото, без значение кой е на власт, без значение кой ръководи, без значение какво се случва, какви процеси се случват в една страна, подправената вест, подправените уеб сайтове постоянно ще вредят на хората. Ние не сме малоумен народ и би трябвало да знаем разделянето сред подправената и същинската вест.
Но в този момент доста мъчно можем да разберем, тъй като новините непрестанно се бълват, непрестанно излизат разнопосочни информации и е доста мъчно хората да схванат кое е правилно и кое не. Затова, съгласно мен, би трябвало да се провежда орган, който да предложи на Комисията по медии и просвета, която съгласно мен доста от дълго време трябваше да се самосезира, да предложи ограничения, които да минат и да бъдат облечени и в законодателни промени.
Водещ: Значимо ли е от ваша позиция наличието на подправени вести в тези дни, или по-скоро предричате, че те ще се ускоряват?
Боян Томов: Увеличават се всеки ден. И това, че и обществените мрежи разрешават напълно свободно да се тиражират подправени вести е също един доста огромен проблем. И отново споделям, разнопосочната информация, другите направления, които се дават, те в даден миг могат да доведат до доста по-голяма рецесия както здравословна за хората, по този начин икономическа, по този начин политическа.
Може би е извънредно време Европейската комисия, Европейският парламент, Европейският съюз, европейските органи също да помислят за методология, също да помислят за някаква регулация и някакъв правилник. Някой ще каже: „ Свободата на словото!? “ – нямам нищо срещу свободата на словото. Имам срещу това, че методологията на един подправен уебсайт е един или двама души седят и пишат това, което желаят, това, което мислят, това, което усещат, подвеждат хората.
Те не заплащат заплати, не заплащат налози, не заплащат осигуровки, не наемат хора. Това е нездравословно както за обществото от позиция на информация, по този начин и от позиция на икономическа обстановка. Така че, това са извънредно значими тематики, които считам, че е време европейските институции, националите държавни управления, националните законодателни органи да се самосезират и да стартират публично разискване.
Да, знам, в днешно време доста от издателите, доста от притежателите на медии не си приказват, на разнообразни гледни точки са, крадем си информация непрестанно без да цитираме създателя, не си почитаме сложна, само че в случай че ние желаеме да оцелеем и желаеме да се развиваме, желаеме да продължаваме да даваме първокласен артикул на нашите консуматори, би трябвало да загърбим личностните си ползи, личностните си проблеми и да излезем и да кажем: „ Ние сме подготвени да си стиснем ръцете за едно вярно и правилно законодателство “.
Водещ: Вие самичък казахте, че едно от възраженията несъмнено ще бъде обвързвано с ограничение свободата на словото, още повече че подобен разговор към този момент имаше и във връзка с Закона за деяние при изключително състояние. Там имаше планувани наказания за подправена информация. Президентът наложи несъгласие върху закона, а един от претекстовете беше обвързван точно с претекста за свободата на словото. Кой би трябвало да бъде част от този неправителствен орган, за който говорите?
Боян Томов: Президентът Румен Радев доста добре знае, че и той самият страда от уеб сайтове, които разгласяват подправени вести. Всеки ден може би неговият пресофис му рапортува за стотици подправени вести, които излизат по негов адрес.
Така че президентът като един обединител, може също да свърши своята роля в качеството си на обединител, и да ангажира вниманието с въпроса по какъв метод държавните органи могат да се борят против подправените вести.
Няма никакво значение дали подправянето е на пари или е на вести. Фалшивата вест в даден миг доста повече може да навреди, в сравнение с подправените пари.
Водещ: Какви хора би трябвало да влязат в подобен неправителствен орган, който да следи информацията, която излиза в общественото пространство?
Боян Томов: Вижте, има регулаторни органи. Вие, като радио, малките екрани, те бива контролирани и следени от Съвета за електронни медии (СЕМ). Аз считам, че първото нещо, което би трябвало да създадем с сътрудниците, е в онлайн пространството да се обединим и да дадем оферти за ясни и точни ограничения.
Тези оферти и разписването на тези ограничения би трябвало да бъдат от хора специалисти от гилдията и специалисти, които могат да оказват помощ, тъй че да се разпише един добър, порядъчен документ. След това, законодателят би трябвало да даде предложение кой е органът, който е най-хубав за една такава регулация.
Аз нямам нищо срещу и моите сътрудници да бъдат контролирани, нямаме безусловно нищо срещу. Защото ние на първо място държим да осведомяваме жителите по верния метод и с същинските вести.
Водещ: С какъв период на деяние би трябвало да бъде този орган – единствено във времето на изключително състояние ли?
Боян Томов: Преди да ви отговоря на този въпрос единствено ще вметна една скоба за всичките наши сътрудници, да вземем за пример от „ Фокус “, тъй като сега приказвам с вас. Вие знаете, в годините сте един дирек в помощ на българските медии, тъй като доста от вашата информация подкрепя работата на сътрудниците публицисти и ги осведоми какво се случва както в столицата, по този начин и в страната.
Според мен този орган никакъв случай не би трябвало да работи единствено по време на рецесия. Той би трябвало да бъде непрекъснат. И в случай че би трябвало, и в случай че има някаква настройка, че по някакъв метод ще обвинят било то Бойко Борисов като министър-председател и като ръководител на политическа партия, която е най-голяма в страната, било то ръководещите, било то законодателните – дано да се приготви един документ от специалистите и сътрудниците публицисти, да се изпрати в Брюксел, той да бъде утвърден.
Европейската комисия да каже: „ Да, изцяло сме съгласни “, и тогава Народното събрание да гласоподава закон или смяна в закон, който да бъде задоволително транспарантен и явен. Защото аз отново споделям, като заговорят за подправени вести - от едната политическа групировка споделят: „ Другите желаят да запушат устите на медиите “, от другата политическа групировка споделят: „ Свобода на словото “.
Никой не вижда казуса, който не е единствено за тях, той е за елементарния жител. Представете си, че през днешния ден някой пусне една вест, че едно лекарство може или лекува ковид, или те защищава от ковид, няма да хванеш COVID-19 и ще си здрав, жив и всички тръгнат да купуват това лекарство. В същото време това лекарство подкрепя по-бързо да се заразиш. Какво вършим тогава и по какъв начин регулираш това нещо? Ето това е казусът.
Водещ: Според вас, би трябвало законодателството да планува наказателна отговорност за подправени вести?
Боян Томов: Първото нещо, което би трябвало да се направи – всичките уеб сайтове, които работят на територията на България, да бъдат хоствани в България.
Второто нещо е: всичките уеб сайтове публично да си разгласят явен и прецизен притежател, както и всичките си финансови доклади.
Третото е: законодателната смяна да гласи с изключение на автоматизирано прекъсване, имаме задоволително опитни служби, Явор Колев, който дава отговор за киберсигурността, задоволително опитна дирекция, незабавно би трябвало да бъде спиран този уебсайт и наказателна отговорност изрично да има.
По различен метод няма да се оправим.
Водещ: Как, господин Томов виждате реализацията на тази концепция? Ще търсете ли разговор с виновните медии, които са на полето на медийния пазар?
Боян Томов: Всеки един, който не желае да се сплоти и да застане против подправените вести, значи, че поддържа и генерира подправени вести. Нека да си създадат изводите сътрудниците.
Ние се стараем да наемаме хора, да им плащаме заплати, хора-професионалисти, които да пишат истината, да осведомят жителите навреме. Другите без да влагат каквито и да е средства, хостват се в трети страни, не в Европа, подправените уеб сайтове се хостват в трети страни. Има в Канада, има в Австралия – това е безумство.
Тези хора, които не подкрепят по никакъв метод процеса както за здравословния живот на хората, спокойствието им, по този начин и икономическия живот, да бъдат толерирани – който не би се съгласил да се сплоти към тази концепция, това значи, че той ги поддържа. Аз нямам различен отговор на този въпрос.
Водещ: Голяма тематика, която явно би трябвало да откри своето развиване в идващите дни – колкото по-скоро, толкоз по-добре.
Боян Томов: Абсолютно.
Ето и цялостния текст на диалога:
Водещ: Как оценявате медийните изявления, които изобилстват в тези дни, когато вниманието на обществеността е ориентирано в доста по-голяма степен към средствата за всеобщо осведомление?
Боян Томов: Ясно е, че в една такава обстановка на рецесия, на полузатворена страна, полузатворен свят, извънредно е значимо съответното държание на медиите. Изключително е важа бързата информация, предварителната защита, която може да стигне до повече хора посредством средствата за всеобща информация.
Големият проблем обаче, световен, той не е единствено за България, само че и за света, са подправените вести, подправените уеб сайтове. Това са медии, които могат да до доста по-големи спешни обстановки както за здравето и за настроението на хората, по този начин и в стопански проект. Това е огромна пандемия на ХХI век. Освен COVID-19, който ще го помним и с отсрочване на огромни спортни събития, като Олимпиадата да вземем за пример, по този начин и ще помним и със здравословното положение на хората, с огромната численост, които са изгубили живота си.
Но не би трябвало да забравяме, че би трябвало да се борим против подправените вести. Според мен, съгласно сътрудници, с които съм разговарял, съгласно специалисти, би трябвало да се направи неправителствен орган, който да създаде съответни ограничения, тъй че да има регулатор, който да следи спазването на тези ограничения. Защото, без значение кой е на власт, без значение кой ръководи, без значение какво се случва, какви процеси се случват в една страна, подправената вест, подправените уеб сайтове постоянно ще вредят на хората. Ние не сме малоумен народ и би трябвало да знаем разделянето сред подправената и същинската вест.
Но в този момент доста мъчно можем да разберем, тъй като новините непрестанно се бълват, непрестанно излизат разнопосочни информации и е доста мъчно хората да схванат кое е правилно и кое не. Затова, съгласно мен, би трябвало да се провежда орган, който да предложи на Комисията по медии и просвета, която съгласно мен доста от дълго време трябваше да се самосезира, да предложи ограничения, които да минат и да бъдат облечени и в законодателни промени.
Водещ: Значимо ли е от ваша позиция наличието на подправени вести в тези дни, или по-скоро предричате, че те ще се ускоряват?
Боян Томов: Увеличават се всеки ден. И това, че и обществените мрежи разрешават напълно свободно да се тиражират подправени вести е също един доста огромен проблем. И отново споделям, разнопосочната информация, другите направления, които се дават, те в даден миг могат да доведат до доста по-голяма рецесия както здравословна за хората, по този начин икономическа, по този начин политическа.
Може би е извънредно време Европейската комисия, Европейският парламент, Европейският съюз, европейските органи също да помислят за методология, също да помислят за някаква регулация и някакъв правилник. Някой ще каже: „ Свободата на словото!? “ – нямам нищо срещу свободата на словото. Имам срещу това, че методологията на един подправен уебсайт е един или двама души седят и пишат това, което желаят, това, което мислят, това, което усещат, подвеждат хората.
Те не заплащат заплати, не заплащат налози, не заплащат осигуровки, не наемат хора. Това е нездравословно както за обществото от позиция на информация, по този начин и от позиция на икономическа обстановка. Така че, това са извънредно значими тематики, които считам, че е време европейските институции, националите държавни управления, националните законодателни органи да се самосезират и да стартират публично разискване.
Да, знам, в днешно време доста от издателите, доста от притежателите на медии не си приказват, на разнообразни гледни точки са, крадем си информация непрестанно без да цитираме създателя, не си почитаме сложна, само че в случай че ние желаеме да оцелеем и желаеме да се развиваме, желаеме да продължаваме да даваме първокласен артикул на нашите консуматори, би трябвало да загърбим личностните си ползи, личностните си проблеми и да излезем и да кажем: „ Ние сме подготвени да си стиснем ръцете за едно вярно и правилно законодателство “.
Водещ: Вие самичък казахте, че едно от възраженията несъмнено ще бъде обвързвано с ограничение свободата на словото, още повече че подобен разговор към този момент имаше и във връзка с Закона за деяние при изключително състояние. Там имаше планувани наказания за подправена информация. Президентът наложи несъгласие върху закона, а един от претекстовете беше обвързван точно с претекста за свободата на словото. Кой би трябвало да бъде част от този неправителствен орган, за който говорите?
Боян Томов: Президентът Румен Радев доста добре знае, че и той самият страда от уеб сайтове, които разгласяват подправени вести. Всеки ден може би неговият пресофис му рапортува за стотици подправени вести, които излизат по негов адрес.
Така че президентът като един обединител, може също да свърши своята роля в качеството си на обединител, и да ангажира вниманието с въпроса по какъв метод държавните органи могат да се борят против подправените вести.
Няма никакво значение дали подправянето е на пари или е на вести. Фалшивата вест в даден миг доста повече може да навреди, в сравнение с подправените пари.
Водещ: Какви хора би трябвало да влязат в подобен неправителствен орган, който да следи информацията, която излиза в общественото пространство?
Боян Томов: Вижте, има регулаторни органи. Вие, като радио, малките екрани, те бива контролирани и следени от Съвета за електронни медии (СЕМ). Аз считам, че първото нещо, което би трябвало да създадем с сътрудниците, е в онлайн пространството да се обединим и да дадем оферти за ясни и точни ограничения.
Тези оферти и разписването на тези ограничения би трябвало да бъдат от хора специалисти от гилдията и специалисти, които могат да оказват помощ, тъй че да се разпише един добър, порядъчен документ. След това, законодателят би трябвало да даде предложение кой е органът, който е най-хубав за една такава регулация.
Аз нямам нищо срещу и моите сътрудници да бъдат контролирани, нямаме безусловно нищо срещу. Защото ние на първо място държим да осведомяваме жителите по верния метод и с същинските вести.
Водещ: С какъв период на деяние би трябвало да бъде този орган – единствено във времето на изключително състояние ли?
Боян Томов: Преди да ви отговоря на този въпрос единствено ще вметна една скоба за всичките наши сътрудници, да вземем за пример от „ Фокус “, тъй като сега приказвам с вас. Вие знаете, в годините сте един дирек в помощ на българските медии, тъй като доста от вашата информация подкрепя работата на сътрудниците публицисти и ги осведоми какво се случва както в столицата, по този начин и в страната.
Според мен този орган никакъв случай не би трябвало да работи единствено по време на рецесия. Той би трябвало да бъде непрекъснат. И в случай че би трябвало, и в случай че има някаква настройка, че по някакъв метод ще обвинят било то Бойко Борисов като министър-председател и като ръководител на политическа партия, която е най-голяма в страната, било то ръководещите, било то законодателните – дано да се приготви един документ от специалистите и сътрудниците публицисти, да се изпрати в Брюксел, той да бъде утвърден.
Европейската комисия да каже: „ Да, изцяло сме съгласни “, и тогава Народното събрание да гласоподава закон или смяна в закон, който да бъде задоволително транспарантен и явен. Защото аз отново споделям, като заговорят за подправени вести - от едната политическа групировка споделят: „ Другите желаят да запушат устите на медиите “, от другата политическа групировка споделят: „ Свобода на словото “.
Никой не вижда казуса, който не е единствено за тях, той е за елементарния жител. Представете си, че през днешния ден някой пусне една вест, че едно лекарство може или лекува ковид, или те защищава от ковид, няма да хванеш COVID-19 и ще си здрав, жив и всички тръгнат да купуват това лекарство. В същото време това лекарство подкрепя по-бързо да се заразиш. Какво вършим тогава и по какъв начин регулираш това нещо? Ето това е казусът.
Водещ: Според вас, би трябвало законодателството да планува наказателна отговорност за подправени вести?
Боян Томов: Първото нещо, което би трябвало да се направи – всичките уеб сайтове, които работят на територията на България, да бъдат хоствани в България.
Второто нещо е: всичките уеб сайтове публично да си разгласят явен и прецизен притежател, както и всичките си финансови доклади.
Третото е: законодателната смяна да гласи с изключение на автоматизирано прекъсване, имаме задоволително опитни служби, Явор Колев, който дава отговор за киберсигурността, задоволително опитна дирекция, незабавно би трябвало да бъде спиран този уебсайт и наказателна отговорност изрично да има.
По различен метод няма да се оправим.
Водещ: Как, господин Томов виждате реализацията на тази концепция? Ще търсете ли разговор с виновните медии, които са на полето на медийния пазар?
Боян Томов: Всеки един, който не желае да се сплоти и да застане против подправените вести, значи, че поддържа и генерира подправени вести. Нека да си създадат изводите сътрудниците.
Ние се стараем да наемаме хора, да им плащаме заплати, хора-професионалисти, които да пишат истината, да осведомят жителите навреме. Другите без да влагат каквито и да е средства, хостват се в трети страни, не в Европа, подправените уеб сайтове се хостват в трети страни. Има в Канада, има в Австралия – това е безумство.
Тези хора, които не подкрепят по никакъв метод процеса както за здравословния живот на хората, спокойствието им, по този начин и икономическия живот, да бъдат толерирани – който не би се съгласил да се сплоти към тази концепция, това значи, че той ги поддържа. Аз нямам различен отговор на този въпрос.
Водещ: Голяма тематика, която явно би трябвало да откри своето развиване в идващите дни – колкото по-скоро, толкоз по-добре.
Боян Томов: Абсолютно.
Източник: dariknews.bg
КОМЕНТАРИ