Време е фискалната политика да измести монетарната
Необходима е сериозна контузия, с цел да се разклати една стопанска система. След Голямата меланхолия и още веднъж по време на стагфлацията от 70-те години на предишния век се появяват нови ортодоксални теории. Днес, десетилетие след финансовата рецесия, се случва нещо сходно, което кара икономистите да се чудят дали е време за друг метод.
В началото на ерата на централната банка инфлацията беше зложелател номер едно. В продължение на половин век в развитите страни бе застъпено мнението, че паричната политика е най-ефективният инструмент за ръководство на стопанската система. През предходната кейнсианска епоха да вземем за пример, се приемаше, че държавните управления би трябвало да уточняват мотора на стопанската система посредством налозите и разноски си. Това разбиране бе отхвърлено, когато инфлацията заплаши да излезе отвън надзор през 70-те години на предишния век.
Централните банки бяха виновни за битката с растежа в цените, а лихвените проценти бяха тяхното оръжие. Председателят на Федералния запас Пол Волкер, който ръководеше паричната политика на Съединени американски щати при започване на 80-те години, беше емблематичната фигура на новата политика. За да " развържат ръцете " си в тази борба, централните банкери, които я водеха, трябваше да бъдат ваксинирани от политически напън. Появи се доктрината за самостоятелност на централната банка.
Врагът беше победен. В Съединени американски щати инфлацията се намали от към 5% през 60-те и 70-те години, като рядко надхвърляше това равнище в средата на 80-те години и бе следена през последните десетилетия. Централните банкери и икономистите, които подкрепяха тази теория, не се притесняваха да честват успеха си. В средата на първото десетилетие на новото хилядолетие, те се хвалеха, че са постигнали " постоянна сдържаност ", която взема решение казуса с икономическата меланхолия, може би вечно.
В една развита нация обаче, политиците и централните банкери се сблъскаха с друго предизвикателство. Става въпрос за Япония, където инфлацията се срина под нулата през 1986-та година и остана там десетилетие по-късно. Но Япония се смяташе за " специфичен случай ", с проблеми, които не се смятаха за използвани на никое място другаде.
Оказа се обаче, че " факторът Япония ", може да се трансформира в главен проблем и за други райони.
" Не споделям, че паричната политика въобще няма да работи. Искам да кажа, че няма да работи интензивно, с цел да подтиква икономическия разцвет по методите, по които сме привикнали да подтиква икономическата интензивност ", сподели Рей Далио, създател на Bridgewater Associates, през май.
Кризата от 2008 година отхвърли всяка рекламация, че централните банкери са основали трайна непоклатимост. Икономическата продукция спадна и заплаши от още една Велика меланхолия.
Отговорът беше същият, каквото бе пробвала Банката на Япония преди десетилетие: понижи равнищата до нула. Това направиха основните централни банки в света, макар че на Европейската централна банка й лиши повече време. По това време " нулевата долна граница " за лихвите се трансформира в " новото обикновено " по света. И откакто това не бе задоволително, банките прибегнаха и до назад изкупуване на активи. И разширение на техните салда.
Централните банки откриха друго средство за стимулиране: количествени облекчения. Купуваха скъпи бумаги, които държаха в салдото си, повишавайки цените на държавните облигации и понижавайки доходността.
Тези политики доведоха до обстановката, при която Японската централна банка към този момент има съвсем половината от държавния дълг, който е най-големият в света. Федералният запас и ЕЦБ също усилиха каузи си.
Централните банки откриха друго средство за стимулиране: количествено облекчение. Купиха скъпи бумаги, които държаха в салдото си, повишавайки цените и понижавайки доходността. Много от тях бяха държавни облигации. Японската централна банка към този момент има съвсем половината от държавния дълг, който е най-големият в света. Федералният запас и ЕЦБ също усилиха каузи си.
" Като се има поради екзистенциалната опасност от утежняване на външната среда, в това число изменението на климата, приоритет следва да бъде потреблението на потенциала на ЕЦБ за основаване на пари в поддръжка на екологични планове. Това може да стане без да се основава инфлация. ", съгласно Пол Де Грауве икономист в Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки, в публикация от март в Социална Европа.
Въпреки възобновяване, инфлацията остава ниска.
След като държавните управления разхлабиха портмонето и централните банки, предлагащи евтини пари, мащабът на икономическите тласъци след 2008 година беше невиждан. Много икономисти се впуснаха да предизвестяват, че това що докара до инфлация. Но това не се случи.
Централните банкери настойчиво не реализират задачите си във връзка с инфлацията. Стабилните цени не звучат като огромен проблем, само че множеството икономисти избират малко инфлация. Тя оказва помощ на работодателите да ръководят сметките си за заплати и улеснява обслужването на дълга. Централните банкери се надяваха, че по-високата инфлация ще им разреши да покачат лихвените проценти назад към естествените равнища.
Докато цените на действителната стопанска система бяха в застой, цените на финансовите активи излетяха до небето в годините на евтини пари. Акциите и облигациите нарастнаха.
Разликите в приходите и благосъстоянието, които към този момент се повишаваха преди рецесията в множеството западни страни, се задълбочиха в следствията от нея. Финансовите активи нормално са непропорционално притежавани от по-богатите хора.
Ръстът на заплатите изостава от спада на безработицата
По-бързото повишаване на заплатите, изключително в долната част на скалата на заплатите, би балансирало облагите на притежателите на активи. Именно това чакат икономистите в отговор на един от най-големите триумфи на централните банки: непрекъснатият спад на безработицата, която в Съединени американски щати е достигнала най-ниското си равнище от половин век.
В последно време заплатите се покачват, само че това лишава повече време от прогнозните модели. Това слага под въпрос връзката, която е от основно значение за мисленето на централната банка: връзката сред равнищата на безработица и инфлацията. А точно - да се остави спадът на безработицата под несъмнено равнище да докара до повишаване на цените, което би разрешило на централните банки да схванат по кое време е време да се покачват лихвите. Без този сигнал става по-трудно да се очертае курс за политика.
Растежът е по-силен в Съединени американски щати
Макар че Федералният запас не беше сигурен какво да направи, най-малко стопанската система на Съединени американски щати се развива с много бързи темпове. Разрастването, почнало през 2009 година, скоро ще бъде най-дълго в историята. Темповете на напредък са по-ниски, в сравнение с в предишното, само че наподобяват добре спрямо доста други страни.
Европа се възвръща надалеч по-бавно. Това накара ЕЦБ, по-рано тази година, да отсрочи прекосяването към естествена парична политика и да възобнови кредитната стратегия на банките.
Дългът се покачва на всички места
Предполага се, че паричната политика подтиква стопанската система, като предизвиква предприятията и семействата да заемат, харчат и влагат. Растежът беше финансиран от частни заеми, които доближиха невиждани равнища - и това беше рецесия на частния дълг, която разруши финансовите пазари и международната стопанска система през 2008 година
В последвалата ера на ниски лихви, най-много държавните управления потъват в алено. Домакинствата и предприятията покачват заемите си при по-бавни темпове. Измерван като дял от стопанската система, общественият дълг е повишен доста по-бързо от другите типове задължения.
" Фискалната и паричната политика би трябвало да работят като едно цяло. Настоящата политика на Банката не разполага с механизъм за повишение на инфлационните упования. Нуждаем се от механизъм, при който парите се насочват непосредствено и непрекъснато към стопанската система ", съгласно Кикуо Ивата, някогашен заместник-управител на японската централна банка.
Бившият ръководител на ФЕД Джанет Йелън пресмята, че типичният отговор на банката на криза, исторически е да понижи разноските за заеми с към 500 базисни пункта. Но ФЕД евентуално ще бъде в положение да понижи единствено с към половината от тази сума, в случай че спадът пристигна през идната година.
Централните банки в Европа и Япония, към момента са с негативни лихви и тяхната некадърност за реакции е даже още по-голяма.
Всички сигнали сочат към фискалната политика като излаз
Поради всички тези аргументи доста икономисти считат, че държавните управления ще би трябвало да играят по-голяма роля, в случай че дойде друга криза - или даже да подхващат превантивни ограничения.
Дори фигури, като Оливие Бланшар, някогашен основен икономист на Международния валутен фонд и някогашният министър на финансите Лари Съмърс, споделят, че е добър миг да се отхвърлят страховете за дефицити и дълг. Политиците, отговарящи за бюджетите в Съединени американски щати и Япония, в действителност към този момент са го създали. Дали обаче Европа ще ги последва? /money.bg
В началото на ерата на централната банка инфлацията беше зложелател номер едно. В продължение на половин век в развитите страни бе застъпено мнението, че паричната политика е най-ефективният инструмент за ръководство на стопанската система. През предходната кейнсианска епоха да вземем за пример, се приемаше, че държавните управления би трябвало да уточняват мотора на стопанската система посредством налозите и разноски си. Това разбиране бе отхвърлено, когато инфлацията заплаши да излезе отвън надзор през 70-те години на предишния век.
Централните банки бяха виновни за битката с растежа в цените, а лихвените проценти бяха тяхното оръжие. Председателят на Федералния запас Пол Волкер, който ръководеше паричната политика на Съединени американски щати при започване на 80-те години, беше емблематичната фигура на новата политика. За да " развържат ръцете " си в тази борба, централните банкери, които я водеха, трябваше да бъдат ваксинирани от политически напън. Появи се доктрината за самостоятелност на централната банка.
Врагът беше победен. В Съединени американски щати инфлацията се намали от към 5% през 60-те и 70-те години, като рядко надхвърляше това равнище в средата на 80-те години и бе следена през последните десетилетия. Централните банкери и икономистите, които подкрепяха тази теория, не се притесняваха да честват успеха си. В средата на първото десетилетие на новото хилядолетие, те се хвалеха, че са постигнали " постоянна сдържаност ", която взема решение казуса с икономическата меланхолия, може би вечно.
В една развита нация обаче, политиците и централните банкери се сблъскаха с друго предизвикателство. Става въпрос за Япония, където инфлацията се срина под нулата през 1986-та година и остана там десетилетие по-късно. Но Япония се смяташе за " специфичен случай ", с проблеми, които не се смятаха за използвани на никое място другаде.
Оказа се обаче, че " факторът Япония ", може да се трансформира в главен проблем и за други райони.
" Не споделям, че паричната политика въобще няма да работи. Искам да кажа, че няма да работи интензивно, с цел да подтиква икономическия разцвет по методите, по които сме привикнали да подтиква икономическата интензивност ", сподели Рей Далио, създател на Bridgewater Associates, през май.
Кризата от 2008 година отхвърли всяка рекламация, че централните банкери са основали трайна непоклатимост. Икономическата продукция спадна и заплаши от още една Велика меланхолия.
Отговорът беше същият, каквото бе пробвала Банката на Япония преди десетилетие: понижи равнищата до нула. Това направиха основните централни банки в света, макар че на Европейската централна банка й лиши повече време. По това време " нулевата долна граница " за лихвите се трансформира в " новото обикновено " по света. И откакто това не бе задоволително, банките прибегнаха и до назад изкупуване на активи. И разширение на техните салда.
Централните банки откриха друго средство за стимулиране: количествени облекчения. Купуваха скъпи бумаги, които държаха в салдото си, повишавайки цените на държавните облигации и понижавайки доходността.
Тези политики доведоха до обстановката, при която Японската централна банка към този момент има съвсем половината от държавния дълг, който е най-големият в света. Федералният запас и ЕЦБ също усилиха каузи си.
Централните банки откриха друго средство за стимулиране: количествено облекчение. Купиха скъпи бумаги, които държаха в салдото си, повишавайки цените и понижавайки доходността. Много от тях бяха държавни облигации. Японската централна банка към този момент има съвсем половината от държавния дълг, който е най-големият в света. Федералният запас и ЕЦБ също усилиха каузи си.
" Като се има поради екзистенциалната опасност от утежняване на външната среда, в това число изменението на климата, приоритет следва да бъде потреблението на потенциала на ЕЦБ за основаване на пари в поддръжка на екологични планове. Това може да стане без да се основава инфлация. ", съгласно Пол Де Грауве икономист в Лондонското учебно заведение по стопанска система и политически науки, в публикация от март в Социална Европа.
Въпреки възобновяване, инфлацията остава ниска.
След като държавните управления разхлабиха портмонето и централните банки, предлагащи евтини пари, мащабът на икономическите тласъци след 2008 година беше невиждан. Много икономисти се впуснаха да предизвестяват, че това що докара до инфлация. Но това не се случи.
Централните банкери настойчиво не реализират задачите си във връзка с инфлацията. Стабилните цени не звучат като огромен проблем, само че множеството икономисти избират малко инфлация. Тя оказва помощ на работодателите да ръководят сметките си за заплати и улеснява обслужването на дълга. Централните банкери се надяваха, че по-високата инфлация ще им разреши да покачат лихвените проценти назад към естествените равнища.
Докато цените на действителната стопанска система бяха в застой, цените на финансовите активи излетяха до небето в годините на евтини пари. Акциите и облигациите нарастнаха.
Разликите в приходите и благосъстоянието, които към този момент се повишаваха преди рецесията в множеството западни страни, се задълбочиха в следствията от нея. Финансовите активи нормално са непропорционално притежавани от по-богатите хора.
Ръстът на заплатите изостава от спада на безработицата
По-бързото повишаване на заплатите, изключително в долната част на скалата на заплатите, би балансирало облагите на притежателите на активи. Именно това чакат икономистите в отговор на един от най-големите триумфи на централните банки: непрекъснатият спад на безработицата, която в Съединени американски щати е достигнала най-ниското си равнище от половин век.
В последно време заплатите се покачват, само че това лишава повече време от прогнозните модели. Това слага под въпрос връзката, която е от основно значение за мисленето на централната банка: връзката сред равнищата на безработица и инфлацията. А точно - да се остави спадът на безработицата под несъмнено равнище да докара до повишаване на цените, което би разрешило на централните банки да схванат по кое време е време да се покачват лихвите. Без този сигнал става по-трудно да се очертае курс за политика.
Растежът е по-силен в Съединени американски щати
Макар че Федералният запас не беше сигурен какво да направи, най-малко стопанската система на Съединени американски щати се развива с много бързи темпове. Разрастването, почнало през 2009 година, скоро ще бъде най-дълго в историята. Темповете на напредък са по-ниски, в сравнение с в предишното, само че наподобяват добре спрямо доста други страни.
Европа се възвръща надалеч по-бавно. Това накара ЕЦБ, по-рано тази година, да отсрочи прекосяването към естествена парична политика и да възобнови кредитната стратегия на банките.
Дългът се покачва на всички места
Предполага се, че паричната политика подтиква стопанската система, като предизвиква предприятията и семействата да заемат, харчат и влагат. Растежът беше финансиран от частни заеми, които доближиха невиждани равнища - и това беше рецесия на частния дълг, която разруши финансовите пазари и международната стопанска система през 2008 година
В последвалата ера на ниски лихви, най-много държавните управления потъват в алено. Домакинствата и предприятията покачват заемите си при по-бавни темпове. Измерван като дял от стопанската система, общественият дълг е повишен доста по-бързо от другите типове задължения.
" Фискалната и паричната политика би трябвало да работят като едно цяло. Настоящата политика на Банката не разполага с механизъм за повишение на инфлационните упования. Нуждаем се от механизъм, при който парите се насочват непосредствено и непрекъснато към стопанската система ", съгласно Кикуо Ивата, някогашен заместник-управител на японската централна банка.
Бившият ръководител на ФЕД Джанет Йелън пресмята, че типичният отговор на банката на криза, исторически е да понижи разноските за заеми с към 500 базисни пункта. Но ФЕД евентуално ще бъде в положение да понижи единствено с към половината от тази сума, в случай че спадът пристигна през идната година.
Централните банки в Европа и Япония, към момента са с негативни лихви и тяхната некадърност за реакции е даже още по-голяма.
Всички сигнали сочат към фискалната политика като излаз
Поради всички тези аргументи доста икономисти считат, че държавните управления ще би трябвало да играят по-голяма роля, в случай че дойде друга криза - или даже да подхващат превантивни ограничения.
Дори фигури, като Оливие Бланшар, някогашен основен икономист на Международния валутен фонд и някогашният министър на финансите Лари Съмърс, споделят, че е добър миг да се отхвърлят страховете за дефицити и дълг. Политиците, отговарящи за бюджетите в Съединени американски щати и Япония, в действителност към този момент са го създали. Дали обаче Европа ще ги последва? /money.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ