Президентът: Необходим ни е Национален културен институт, който да обединява българите зад граница
Необходим ни е Национален културен институт, който да сплотява българските общности зад граница посредством българския език и просвета. Това съобщи президентът Румен Радев, който откри Национална конференция за българския език „ Език заветен “ в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “. Форумът се провежда по самодейност на вицепрезидента Илияна Йотова и е отдаден на преподаването, съхранението и вероятностите пред българския език у нас и в чужбина.
Във форума взеха присъединяване представители на Министерството на образованието и науката, на Министерството на културата, на Министерството на външните работи, академични преподаватели от цялата страна и представители на университетски институти.
В приветствието си президентът уточни, че днешната конференция е плод на дългогодишните и поредни старания на президентската институция и благодари на вицепрезидента Илияна Йотова за самодейността и за организацията на форума. Президентът Радев посочи смисъла на провеждането на конференцията точно в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “, в годината, в която се празнуват 300 години от рождението на хилендарския духовник и 260 години от написването на „ История славянобългарска “.
Държавният глава акцентира голямата роля на форума, който слага във фокуса на полемиката значимите проблеми пред одобряването и развиването на българския език в България и в чужбина. По думите му това се случва в сложен и провокационен миг, когато България е раздирана от вътрешнополитически несъгласия и взема решение значими въпроси на полето и на интернационалната дипломация, засягащи бъдещето на страната, на нашите прилежащи страни и мястото ни в Европейски Съюз.
„ В този сложен и провокационен миг, вие връщате дебата там, където му е мястото – с цел да устоите България като страна, за нашата единодушие, единение и бъдеще като нация, а това безспорно е нашият език “, обърна се президентът към участниците в конференцията.
Държавният глава уточни, че българският език е един от най-силните принадлежности за приобщаване и сливане на българската общественост зад граница. „ Всеки българин по света съставлява България и в случай че той запази своята еднаквост и реализира персонални триумфи, това е голям триумф за България, тъй като утвърждава доверието в нашата страна в актуалния свят “, съобщи президентът Радев.
Българската страна не би трябвало да разреши децата на българите в чужбина да не помнят личния си език. „ Те постоянно ще носят България в сърцето си, в случай че могат да мислят, мечтаят и приказват на български език “, акцентира още президентът.
Румен Радев посочи също по този начин, че за разлика от всички европейски страни България няма Национален културен институт, който да създаде ясна национална тактика за работа с българските общности в чужбина и ясни механизми за финансиране и вложение. Държавният глава прикани концепцията на вицепрезидента Йотова за основаване на Национален културен институт „ Иван Вазов “ по най-бързия метод да бъде издигната на най-високо държавно равнище. „ Това е въпрос, която визира националната ни сигурност и нашето бъдеще като нация “, съобщи президентът Радев.
Във форума взеха присъединяване представители на Министерството на образованието и науката, на Министерството на културата, на Министерството на външните работи, академични преподаватели от цялата страна и представители на университетски институти.
В приветствието си президентът уточни, че днешната конференция е плод на дългогодишните и поредни старания на президентската институция и благодари на вицепрезидента Илияна Йотова за самодейността и за организацията на форума. Президентът Радев посочи смисъла на провеждането на конференцията точно в Пловдивския университет „ Паисий Хилендарски “, в годината, в която се празнуват 300 години от рождението на хилендарския духовник и 260 години от написването на „ История славянобългарска “.
Държавният глава акцентира голямата роля на форума, който слага във фокуса на полемиката значимите проблеми пред одобряването и развиването на българския език в България и в чужбина. По думите му това се случва в сложен и провокационен миг, когато България е раздирана от вътрешнополитически несъгласия и взема решение значими въпроси на полето и на интернационалната дипломация, засягащи бъдещето на страната, на нашите прилежащи страни и мястото ни в Европейски Съюз.
„ В този сложен и провокационен миг, вие връщате дебата там, където му е мястото – с цел да устоите България като страна, за нашата единодушие, единение и бъдеще като нация, а това безспорно е нашият език “, обърна се президентът към участниците в конференцията.
Държавният глава уточни, че българският език е един от най-силните принадлежности за приобщаване и сливане на българската общественост зад граница. „ Всеки българин по света съставлява България и в случай че той запази своята еднаквост и реализира персонални триумфи, това е голям триумф за България, тъй като утвърждава доверието в нашата страна в актуалния свят “, съобщи президентът Радев.
Българската страна не би трябвало да разреши децата на българите в чужбина да не помнят личния си език. „ Те постоянно ще носят България в сърцето си, в случай че могат да мислят, мечтаят и приказват на български език “, акцентира още президентът.
Румен Радев посочи също по този начин, че за разлика от всички европейски страни България няма Национален културен институт, който да създаде ясна национална тактика за работа с българските общности в чужбина и ясни механизми за финансиране и вложение. Държавният глава прикани концепцията на вицепрезидента Йотова за основаване на Национален културен институт „ Иван Вазов “ по най-бързия метод да бъде издигната на най-високо държавно равнище. „ Това е въпрос, която визира националната ни сигурност и нашето бъдеще като нация “, съобщи президентът Радев.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ