Ненавиждам София, написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов

...
Ненавиждам София, написа някакъв варненец по повод блокадата на Орлов
Коментари Харесай

Националната ненавист

" Ненавиждам София ", написа някакъв варненец във връзка блокадата на Орлов мост. Без значение чия истина е по-велика, аз съм скован от думите, които си споделят хората един на различен. От ужасяващата ненавист, за която, уповавам се, им стига храброст да изливат единствено в обществените мрежи, само че не и когато се срещнат очи в очи, тъй като тогава ще бъде пагубно. Сякаш портите адови са се отворили и сатаната пирува.

Те са всевъзможни: млади и остарели, глупави и умни, учени и неуки, такива, които се мислят за " леви ", и такива, които се мислят за " десни ", от града, от село, дори и от чужбина - събитие, което постоянно ги изпълва с необяснима горделивост и самочувствие. Свързва ги само неистовата ненавист, която не знам по какъв начин не изпепелява личните им души преди да я излеят на открито, облечена в думи.

Лошите думи се раждат от неприятни мисли и от неприятни усеща. Но също по този начин неприятните думи се трансформират в неприятни мисли и неприятни усеща. Словото не е нещо ефимерно, което отлита. Словото е рисково оръжие - камшик и меч. Христос, проповядвайки на планината, споделя:

" Слушали сте, че бе казано на античните: " не убивай; а който убие, отговорен е пред съда ". Аз пък ви споделям, че всеки, който се гневи на брата си без причина, отговорен ще бъде пред съда, а който каже на брата си: " рака " (празноглав, побъркан - б.м.), отговорен ще бъде пред синедриона; а който пък каже: " безумнико ", отговорен ще бъде за геената огнена " (Мат. 5:21,22).

" Безумнико " е нежно хвалебствие на фона на всички други думи, с които се назовават хората в гнева и ненавистта си.

Не е все едно какво приказваме, думите не отлитат. Словото има резултат, още преди да се е трансформирало в деяние, даже още когато е единствено мисъл. Затова споделяме, че греховните намерения са неоправдателни също толкоз, колкото и осъществените грехове. Греховните думи също.

Най-нетолерантните хора са борците за приемливост, както прочее и борците за каквото и да било друго, в това число и борците за независимост, само че тяхната назадничавост най-малко е оправдана. Нетолерантността на борците е отказване на всяко друго мнение, само че не всъщност, а единствено тъй като е друго. Понякога омразата ги заслепява толкоз, че те не помнят защо или против какво " се борят ". Често не изслушват индивида против себе си, а го раздират след първата му дума. Ако го изслушат, може би ще открият, че той споделя същото, което сякаш се мъчат да изразят и те, само че го споделя добродушно, без завист и без предпочитание да издига гилотини. При все това борците " се борят " в това число и от името на инакомислещите. Издигат лозунги от рода на " Ремонтираме страната ", " Ние сме строителите на модерна България " и други сходни по размаха си. А от инакомислещите се чака да им бъдат признателни, задето самоуверено оправят и техния живот. Така си мислят. И целият този умствен развой е щедро фалшифициран с ненавист, злоба и непоносимост.

Омразата на " будния, деен и виновен жител ", на оня, който има вяра, че колкото по-брутална е мисълта му, толкоз тя е по-праведна, е манна небесна за тарикатите. Те се хранят от нея, култивират я, развъждат я и отново се хранят.

Относно публичната памет. Нали помните, че митингите по времето на Орешарски бяха структурирани към #КОЙ? Нали помните също по този начин, че #КОЙ не беше просто въпросът " Кой? ", а " Кой предложи Делян Пеевски за началник на ДАНС? ". Впоследствие се разбра кой е #КОЙ - тя сама си призна. През 2013 #КОЙ се хилеше на протестиращите иззад огражденията пред Парламента, през 2020 #КОЙ е измежду протестиращите и яростно се зъби на тирана. Разликата е изумителна, само че приликата също е изумителна - същите, които тогава махаха Орешарски, с цел да сложат Борисов на неговото място, през днешния ден махат Борисов, с цел да повдигнат... #КОГО?... И в случай че революцията е същата, няма ли да е същият и резултатът?

Но мразещият жител не желае да се замисля. Той чака да го напомпат с ненавист и те го помпат, тъй като по този начин е по-удобен. Така е по-полезен за всички като се изключи себе си. Помпат от едната, помпат и от другата страна. Помпат, до момента в който всички се разпилян и се оцапат взаимно с жлъчката си.

Разбира се, битката си е проблем на борещите се. Никой не може да ги съди, тъй като никой не знае какво е на другия в сърцето. Едва ли е едно и също за всекиго. Обществото, голямото болшинство от обществото се отнася най-толерантно към битката им за правдивост или най-малко към визията им за това що е битка и що е правдивост. Защото по въпроса " що е битка " е мъчно да са предскаже кой по какъв начин ще наподобява в изискванията на една същинска битка с барикади, с окопи в дъжд и зной и така нататък Чудя се, в случай че се стигне до кървави конфликти с тирана, дали ще забележим водачите на първа линия? Ще забележим ли пламенните оратори на барикадата? Или там отново ще остане единствено бедният и измамен Гаврош.

Хората с ненавист ли се раждат или някой ги научава? Според мен и едното, и другото. Омразата е рожба на лъжата. Доколкото този свят във типа, в който го познаваме, е заченат с неистина, то хората се раждат с ненавист. Но вместо да гледат по какъв начин да се оправят, те през целия си живот се усъвършенстват посредством нови порции неистина, услужливо предоставени от всевъзможни страни и по всевъзможни мотиви. Един от най-ефективните генератори на омразата е разделянето. Хората се разграничават по доста признаци, всеки човек е една дребна и неповторима галактика. Даже не и толкоз дребна. Но по доста други признаци са идентични, да вземем за пример по общата си природа " човечество ". Когато някой желае да накара хората да се обичат, показва им по какво са идентични. Когато желае да се ненавиждат, споделя им по какво са разнообразни. Ето един образец. В полемиката за блокадата на Орлов мост един от бранителите на протестиращите назова критиците им " селяни " (и още доста неща, които ще премълча), на което му дадоха отговор, че в случай че не били селяните, тези лигави гражданчета, дето се напиват и се друсат по блокираните кръстовища, няма да има кой до ги храни. Оставяйки настрани, че в днешния свят май е тъкмо противоположното, такава позиция кара всекиго, който се усеща " селяндур " (каквото и да значи това днес) да вирне нос, без да се замисля, че хората живеят, само тъй като живеят дружно. Яростно коментиращият в обществените мрежи " селяндур " (който храни всички останали) не се пита кой е изобретил и създал трактора му, от кое място идат семената и торовете, от кое място иде електричеството, с което си свети, с което зарежда хладилника, тв приемника и други светини на своя обичай. Не се замисля от кое място идат облеклата, бензинът, мобилния му телефон и компютъра, посредством който посещава световното село и се изрича пред аудитория. Не се пита най-накрая от кое място идва и омразата му към тези, които " храни ", за какво се тресе от злоба вместо умно да си пие ракията.

Разделението е ненавист. Лъжата също е ненавист. Ние се раждаме с ненавист в сърцата си и е доста значимо през живота си да я потушим, а не да я разпалваме за услаждане на низките си пристрастености. Битка за правдивост не се печели с ненавист, а с обич. Това е, което ми се щеше да кажа. Нека гневните мнения стартират в този момент:...
Източник: news.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР