Онези, които казват „Не” на себе си, са неспособни да кажат „Да” на Бога | Херман ХЕСЕ
Немският публицист Херман Хесе (1877 ~ 1962) е почетен с Нобеловата премия през 1946 година „ за своето въодушевено творчество, което чрез съвършената си стилистика показва класическите хуманистични идеали ”. Най-известните му творби са: „ Сидхарта ” (1922), „ Степният вълк ” (1927), „ Нарцис и Голдмунд ” (1930), „ Игра на стъклени перли ” (1943). През 60-те години на ХХ-ти век Хесе се трансформира в паметна фигура за интелектуалците в Европа и Америка.
1. В един диалог със своя другар – дипломатът Мигел Серано – Хесе показва своето отношение към Бога: „ Ти би трябвало да се оставиш да бъдеш отвеян от Бога, както облаците в небето. Не би трябвало да се съпротивляваш. Бог съществува в твоята орис по този начин, както съществува в тези планини или в това езеро. Много е мъчно да се разбере всичко това, тъй като индивидът от ден на ден и повече се отдалечава от Природата и по този начин, от ден на ден се отдалечава от самия себе си. ”
(ХЕСЕ, представен в “C.G. Jung and Hermann Hesse: A Record of Two Friendships ”, Miguel Serrano, New York, Schocken Books, 1966, 10)
2. Фактът, че хората одобряват живота си като взет назаем от Бога и че не желаят да изживеят живота си егоистично, а в противен случай, желаят да го изживеят като служение и всеотдайност пред Бога – този факт, това най-велико завещание от моето детство имаше извънредно мощно въздействие върху моя живот. ”
(HESSE 1972, 59)
3. „ Само когато човек е покрай Природата, той може да чуе гласа на Бога. ”
(ХЕСЕ, представен в Miguel Serrano, 1966, 10)
4. „ Християнството – не просто проповядваното, а същински изживяното Християнство – беше най-мощната мощ, която ме образува и ме сътвори. ”
(ХЕСЕ, представен в Gellner 1997, Vol.1)
5. „ Ако не възприемаме стиховете от Новия Завет като заповеди, а като израз на едно удивително просветление за тайните на нашата душа, то най-мъдрите думи, които в миналото са изговаряни, са: „ Обичай близък си както себе си ”.
(ХЕСЕ, представен в Gellner 1997, Vol.1)
6. „ За другите хора има разнообразни пътища към Бога – центърът на света. И въпреки всичко, самото прекарване на прикосновение с Бога е постоянно едно и също. ”
(ХЕСЕ, представен в Gellner 1997, Vol.1)
7. Да бъдеш набожен е в действителност въпрос на доверие. Доверието е нещо, което всяко положително и простодушно създание, всяко дете или дивак има. Но тези като нас, които не са нито толкоз простодушни, нито толкоз положителни, очевидно би трябвало да доближат до това доверие по заобиколен път. В началото на този заобиколен път ние би трябвало да повярваме в себе си. И въпреки всичко, ние няма да можем да повярваме в себе си, в случай че непрекъснато се самообвиняваме и самобичуваме. Бог, в който би трябвало да имаме вяра, живее и в нас; а тези, които споделят „ Не ” на себе си, са неспособни да кажат „ Да ” на Бога. ”
(ХЕСЕ, представен в Gellner 1997, Vol.1). 58
8. „ Пътят към религията може да бъде друг за обособените хора. За мен този път беше изпълнен с доста неточности и огромни премеждия, с доста самобичуване и незнание, с джунгли, цялостни с незнание. Аз бях свободен дух и знаех, че лицемерната богобоязливост е болест на душата. Аз бях монах и като че ли забивах гвоздеи в плътта си. Тогава не разбирах, че да бъдеш набожен в действителност значи да имаш щастлив и здрав дух. ”
(ХЕСЕ, представен в Gellner 1997, Vol.1)
...
* От антологията “50 Нобелови лауреати и други велики учени за вярата си в Бога ”, съставител Тихомир Димитров, Рекламно-издателска организация Спектра, Варна
Снимки: Burnéd Shoés, BookFans
