Защо пътуването в асансьор е толкова неловко
Неловкостта в асансьора е един от най-странните обществени явления на нашето време. Можем да беседваме с всички непознати, които срещаме по пътя до асансьора, само че незабавно щом влезем в него, замлъкваме, до момента в който не стигнем до съответния етаж.
Всеки, който е бил в асансьор, е почувствал тази несръчност в някакъв миг, само че за какво ни визира всички? За да отговорим на това, би трябвало да разгледаме въпроса от психическа позиция, пишат от Axess 2.
Лично пространство
Всеки човек има невидима област, която счита за свое " персонално пространство ". Личното ни пространство, в което се усещаме удобно, и то с познати, нормално е на широчината на разперените ни ръце.
В асансьора няма място за всеки човек да разполага с радиуса пространство за ръцете си и персоналното ни пространство нормално е заето от някой, който не познаваме. Въпреки че осъзнаваме, че няма кой да ни навреди, въпреки всичко неналичието на този свободен периметър, в който де усещаме добре, ни предизвиква психическо стеснение.
Капан
Шансовете да останем в капан в асансьора при всяко едно пътешестване са толкоз оскъдни, че не си коства да се пресмятат. Въпреки това, когато човек се качи в асансьор, за времето, належащо да стигнем до етажа, който ни би трябвало, ние сме хванати в капан в дребна железна кутия.
Част от нашата природа е да заобикаляме обстановки, в които можем да бъдем в капан. Това е и повода, въпреки да осъзнаваме, че шансът за проблем е най-малък, когато сме в асансьори, да се усещаме неспокойни, до момента в който не осъзнаем, че още веднъж сме " свободни ".
Малко време
Общественият превоз също е място, където сме нагъчкани и персоналното ни пространство е нарушено, само че за какво не се усеща по този метод? Това се дължи на времето, прекарано в публичния превоз.
Докато във трен или рейс бихме могли да поговорим с чужд, ние прекарваме единствено няколко минути, а от време на време и секунди, в асансьорите. Времето е толкоз малко, че няма смисъл да се беседваме с никого, тъй като скоро ще се разделим.
Този факт ни кара да си мълчим, въпреки обществената нравственос да диктува, че въпреки всичко има нещо необичайно, което пък ни вкарва възприятие на безспокойство.
Всеки, който е бил в асансьор, е почувствал тази несръчност в някакъв миг, само че за какво ни визира всички? За да отговорим на това, би трябвало да разгледаме въпроса от психическа позиция, пишат от Axess 2.
Лично пространство
Всеки човек има невидима област, която счита за свое " персонално пространство ". Личното ни пространство, в което се усещаме удобно, и то с познати, нормално е на широчината на разперените ни ръце.
В асансьора няма място за всеки човек да разполага с радиуса пространство за ръцете си и персоналното ни пространство нормално е заето от някой, който не познаваме. Въпреки че осъзнаваме, че няма кой да ни навреди, въпреки всичко неналичието на този свободен периметър, в който де усещаме добре, ни предизвиква психическо стеснение.
Капан
Шансовете да останем в капан в асансьора при всяко едно пътешестване са толкоз оскъдни, че не си коства да се пресмятат. Въпреки това, когато човек се качи в асансьор, за времето, належащо да стигнем до етажа, който ни би трябвало, ние сме хванати в капан в дребна железна кутия.
Част от нашата природа е да заобикаляме обстановки, в които можем да бъдем в капан. Това е и повода, въпреки да осъзнаваме, че шансът за проблем е най-малък, когато сме в асансьори, да се усещаме неспокойни, до момента в който не осъзнаем, че още веднъж сме " свободни ".
Малко време
Общественият превоз също е място, където сме нагъчкани и персоналното ни пространство е нарушено, само че за какво не се усеща по този метод? Това се дължи на времето, прекарано в публичния превоз.
Докато във трен или рейс бихме могли да поговорим с чужд, ние прекарваме единствено няколко минути, а от време на време и секунди, в асансьорите. Времето е толкоз малко, че няма смисъл да се беседваме с никого, тъй като скоро ще се разделим.
Този факт ни кара да си мълчим, въпреки обществената нравственос да диктува, че въпреки всичко има нещо необичайно, което пък ни вкарва възприятие на безспокойство.
Източник: lifestyle.bg
КОМЕНТАРИ