Нели Маринова е старша акушерка в Родилна зала на Университетска акушеро-гинекологична болница „
Нели Маринова е старша акушерка в Родилна зала на Университетска акушеро-гинекологична болница „ Майчин дом “. Дни след Деня на родилната помощ поговорихме с нея за домашното раждане и за дефицита на акушерки.
Домашното раждане е една от трендовете, които се ускориха в последните години и към момента продължава. Какво е вашето мнение по въпроса?
Това е моментно течение. В нашата инфраструктура това е огромно закононарушение по отношение на майката и бебето. При раждането у дома рискът е доста огромен. Раждането е прочувствено прекарване. Реакциите би трябвало да бъдат на момента позволени – за майката и за бебето. В болничното заведение ние имаме връзка непосредствено от първия до третия етаж с интерком. Така при потребност до момента в който се качат за една минута с пациентката, ние към този момент сме подготвени. В тази инфраструктура напредването е мъчно. Ако би трябвало да пристигна екип да помогне и не успее да стигне в точния момент, могат да загинат – или бебето, или майката. Изключително съм срещу раждането у дома. Това са съвременни неща, които отзвучават. Също и раждането във вода – в случай че природата беше решила, че индивидът би трябвало да се ражда във вода, механизмът щеше да е подобен, че ние да търсим водоем, с цел да родим в него, а то не е по този начин. Мястото за раждане е в родилния дом, без значение пациентката какъв ще избере, дано бъде под медицински надзор.
В някои случаи наподобява повода е, че някои родилки са имали неприятен опит при предходно раждане или пък са наплашени от това, което им следва.
Моят опит демонстрира - над 15 години работя по казуса с учебните заведения за бременни, че има голяма разлика в държанието на пациентката, която посещава тези лекции, без значение къде ще реши да роди. Те идват готови, идват спокойни. В учебното заведение за бременни в Майчин дом водим разговор, те задават своите въпроси, а ние обясняваме какво ще се случи по време на раждането, всяко нещо, което ще се прави на пациентката. Така тя идва готова. Добре е да получават информацията си от нас, а не от диалозите с други бременни и майките в интернет. Това е доста неверно. Тази осведоменост води до това да са спокойни. Провеждаме и Отворени порти, при които могат да дойдат в болничното заведение и да видят по какъв начин работим, а по-късно да си създадат преценка, до момента в който са бременни и не са стигнали до прочувствения миг на раждането. Опитът ми демонстрира, че над 80% от посетилите Отворените порти избират да родят в Майчин дом.
Един от главните проблеми в българското опазване на здравето е дефицитът на фрагменти, като това важи изключително за акушерките и медицинските сестри .
Има дефицит на експерти по здравни грижи като цяло в България. При акушерките това е доста осезателно – били сме 6700 – 7300, а в този момент сме към 3600. При този дефицит на акушерки сме склонни да вземаме медицински сестри на анестезиологични места, с цел да могат акушерките да работят в зала. Все по-често има акушерки, които са решили да се преквалифицират и да се заемат с специалността, откакто са станали майки – откакто са видели какъв брой е прелестно да си акушерка, какъв брой прелестно е да живееш с майката, какво достойнство има в дамата акушерка. Те желаят да се грижат за дамата в нейния най-емоционален момент, тъй като няма нищо по-стойностно и по-силно като прекарване и като полезност от това да родиш дете. И до момента в който дамата ражда няколко пъти в живота си, акушерките претърпяват хиляди раждания за цялата си кариера. Даваш от себе си доста, само че с раждането на бебето ти се връща доста – когато поемеш детето и го дадеш на майката, всичко се възвръща, тъй като насладата е доста огромна. Майката се радва, а ти си благополучен, че ѝ даваш това живо и крепко бебе.
Една от концепциите, които се разискват напоследък, е връщането под някаква форма на женската консултация. Одобрявате ли тази концепция?
Категорично има нужда от връщане на женската консултация, тъй като обезпечава директен контакт с акушерката. Надявам се, че това ще бъде възобновено. Наблюдението след раждането също ще бъде по-пряко, ще се прави в домовете на пациентките, с цел да може майките да получават информация и препоръки от способени хора, а не от некомпетентни, да вземем за пример в интернет.
Вие имате дълготраен опит. Със сигурност се сблъсквате и с компликации, и с приятни моменти в работата си. Можете ли да споделите някои от тях.
Акушерската специалност е доста сложна, доста виновна, доста времеви ангажираща. Всички лишаваме себе си и околните си от някои персонални прекарвания, само че оставаме задоволени от активността, която правим, от това, че доставяме насладата на фамилиите, поемаме новия живот и това ни прави щастливи. Много е хубаво, когато хора те срещнат на улицата след години или те потърсят, с цел да ти благодарят. Това е доста прелестно преживяване. Апел към всички дами, които желаят да упражняват тази специалност – да не се опасяват, да опитат да дадат от своето благополучие на щастието на фамилията, да оказват помощ на родилката да роди своето дете, да го преживеят няколкократно с тях и по-късно ще дадат оценката си дали това е тяхната специалност, тъй като за тази специалност би трябвало да имаш предопределение, да имаш извънредно доста самообладание, изключителна себеотдайност към пациента и да знаеш, че там, когато си на работа, светът съществува, тъй като ние сме толкоз съсредоточени в активността си, че забравяме за света на открито.
Домашното раждане е една от трендовете, които се ускориха в последните години и към момента продължава. Какво е вашето мнение по въпроса?
Това е моментно течение. В нашата инфраструктура това е огромно закононарушение по отношение на майката и бебето. При раждането у дома рискът е доста огромен. Раждането е прочувствено прекарване. Реакциите би трябвало да бъдат на момента позволени – за майката и за бебето. В болничното заведение ние имаме връзка непосредствено от първия до третия етаж с интерком. Така при потребност до момента в който се качат за една минута с пациентката, ние към този момент сме подготвени. В тази инфраструктура напредването е мъчно. Ако би трябвало да пристигна екип да помогне и не успее да стигне в точния момент, могат да загинат – или бебето, или майката. Изключително съм срещу раждането у дома. Това са съвременни неща, които отзвучават. Също и раждането във вода – в случай че природата беше решила, че индивидът би трябвало да се ражда във вода, механизмът щеше да е подобен, че ние да търсим водоем, с цел да родим в него, а то не е по този начин. Мястото за раждане е в родилния дом, без значение пациентката какъв ще избере, дано бъде под медицински надзор.
В някои случаи наподобява повода е, че някои родилки са имали неприятен опит при предходно раждане или пък са наплашени от това, което им следва.
Моят опит демонстрира - над 15 години работя по казуса с учебните заведения за бременни, че има голяма разлика в държанието на пациентката, която посещава тези лекции, без значение къде ще реши да роди. Те идват готови, идват спокойни. В учебното заведение за бременни в Майчин дом водим разговор, те задават своите въпроси, а ние обясняваме какво ще се случи по време на раждането, всяко нещо, което ще се прави на пациентката. Така тя идва готова. Добре е да получават информацията си от нас, а не от диалозите с други бременни и майките в интернет. Това е доста неверно. Тази осведоменост води до това да са спокойни. Провеждаме и Отворени порти, при които могат да дойдат в болничното заведение и да видят по какъв начин работим, а по-късно да си създадат преценка, до момента в който са бременни и не са стигнали до прочувствения миг на раждането. Опитът ми демонстрира, че над 80% от посетилите Отворените порти избират да родят в Майчин дом.
Един от главните проблеми в българското опазване на здравето е дефицитът на фрагменти, като това важи изключително за акушерките и медицинските сестри .
Има дефицит на експерти по здравни грижи като цяло в България. При акушерките това е доста осезателно – били сме 6700 – 7300, а в този момент сме към 3600. При този дефицит на акушерки сме склонни да вземаме медицински сестри на анестезиологични места, с цел да могат акушерките да работят в зала. Все по-често има акушерки, които са решили да се преквалифицират и да се заемат с специалността, откакто са станали майки – откакто са видели какъв брой е прелестно да си акушерка, какъв брой прелестно е да живееш с майката, какво достойнство има в дамата акушерка. Те желаят да се грижат за дамата в нейния най-емоционален момент, тъй като няма нищо по-стойностно и по-силно като прекарване и като полезност от това да родиш дете. И до момента в който дамата ражда няколко пъти в живота си, акушерките претърпяват хиляди раждания за цялата си кариера. Даваш от себе си доста, само че с раждането на бебето ти се връща доста – когато поемеш детето и го дадеш на майката, всичко се възвръща, тъй като насладата е доста огромна. Майката се радва, а ти си благополучен, че ѝ даваш това живо и крепко бебе.
Една от концепциите, които се разискват напоследък, е връщането под някаква форма на женската консултация. Одобрявате ли тази концепция?
Категорично има нужда от връщане на женската консултация, тъй като обезпечава директен контакт с акушерката. Надявам се, че това ще бъде възобновено. Наблюдението след раждането също ще бъде по-пряко, ще се прави в домовете на пациентките, с цел да може майките да получават информация и препоръки от способени хора, а не от некомпетентни, да вземем за пример в интернет.
Вие имате дълготраен опит. Със сигурност се сблъсквате и с компликации, и с приятни моменти в работата си. Можете ли да споделите някои от тях.
Акушерската специалност е доста сложна, доста виновна, доста времеви ангажираща. Всички лишаваме себе си и околните си от някои персонални прекарвания, само че оставаме задоволени от активността, която правим, от това, че доставяме насладата на фамилиите, поемаме новия живот и това ни прави щастливи. Много е хубаво, когато хора те срещнат на улицата след години или те потърсят, с цел да ти благодарят. Това е доста прелестно преживяване. Апел към всички дами, които желаят да упражняват тази специалност – да не се опасяват, да опитат да дадат от своето благополучие на щастието на фамилията, да оказват помощ на родилката да роди своето дете, да го преживеят няколкократно с тях и по-късно ще дадат оценката си дали това е тяхната специалност, тъй като за тази специалност би трябвало да имаш предопределение, да имаш извънредно доста самообладание, изключителна себеотдайност към пациента и да знаеш, че там, когато си на работа, светът съществува, тъй като ние сме толкоз съсредоточени в активността си, че забравяме за света на открито.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ