Фразите, които никога не трябва да излизат от устата на един лидер
Нека стартираме с обстоятелството, че доста хора, които заемат управителни постове, са стигнали до тези позиции поради тяхното персонално показване на работното място, техните достижения или опита им в компанията, а не тъй като са посочили нужните качества да бъдат ефикасни водачи, да служат на останалите и да оказват помощ на своите чиновниците да разкрият цялостния си капацитет.
Много от тези мениджъри нямат нужната подготовка, с цел да знаят по какъв начин да въодушевяват и стимулират другите, изключително когато става въпрос за вербалната връзка. Въпреки че дейностите приказват по-силно от думите, неправилния метод в общуването може да има пагубни последици за представянето на чиновниците.
Язвителните мнения, които някои мениджъри употребяват, с цел да обидят и засрамят своите чиновници, водят до високи равнища на стрес, ниска продуктивност и заличаване на екипния дух.
Това са шест изречения, които в никакъв случай няма да чуете от сполучливите водачи:
1.„ Не ме интересува непознатото мнение. Това е посоката, в която ще вървим. “
Никога няма да чуете тази фраза от устата на шефове, които слагат своя екип преди всичко. Те търсят разнообразни гледни точки по всеки въпрос. Когато са изправени пред сложна обстановка, те търсят мнението на какъв брой се може повече хора преди да дефинират метода на деяние. Окончателното решение, което те вземат, от време на време може да не е изключително известно, само че то постоянно е вярно, тъй като е резултат на общите старания на голям брой мозъци.
2. „ Не съм отговорен за това, обвинявайте някой различен. “
Най-добрите водачи се опълчват на необятно публикуваната наклонността измежду мениджърите да си търсят оправдания и извинения за персоналните си неуспехи и да трансферират виновността върху някой различен. Те одобряват обстоятелството, че не са съвършени и че както всички останали, от време на време вършат неточности. Осъзнават, че са виновни освен пред своите шефове, само че и пред екипа си. Когато водачите дават персонален образец със своята откровеност и отговорност, чиновниците им се усещат по-уверени да поемат разнообразни опасности, да вършат неточности и да споделят „ Шефе, сбърках “.
3. „ Нямам потребност от в допълнение образование, знам всичко належащо. “
Малко неща са по-дразнещи от шефове, които мислят, че умеят и знаят всичко. Добрите водачи постоянно са подготвени да научат нещо ново и търсят способи да се обкръжават с хора, които са по-умни от тях, или най-малко знаят повече по избрани тематики. Те знаят, че всеки човек има какво да каже и че могат да научат нещо от него. Истината е, че водачите не постоянно знаят какво би трябвало да бъде направено и по какъв метод. Те задават въпроси и откровено се интересуват от отговорите.
Много от тези мениджъри нямат нужната подготовка, с цел да знаят по какъв начин да въодушевяват и стимулират другите, изключително когато става въпрос за вербалната връзка. Въпреки че дейностите приказват по-силно от думите, неправилния метод в общуването може да има пагубни последици за представянето на чиновниците.
Язвителните мнения, които някои мениджъри употребяват, с цел да обидят и засрамят своите чиновници, водят до високи равнища на стрес, ниска продуктивност и заличаване на екипния дух.
Това са шест изречения, които в никакъв случай няма да чуете от сполучливите водачи:
1.„ Не ме интересува непознатото мнение. Това е посоката, в която ще вървим. “
Никога няма да чуете тази фраза от устата на шефове, които слагат своя екип преди всичко. Те търсят разнообразни гледни точки по всеки въпрос. Когато са изправени пред сложна обстановка, те търсят мнението на какъв брой се може повече хора преди да дефинират метода на деяние. Окончателното решение, което те вземат, от време на време може да не е изключително известно, само че то постоянно е вярно, тъй като е резултат на общите старания на голям брой мозъци.
2. „ Не съм отговорен за това, обвинявайте някой различен. “
Най-добрите водачи се опълчват на необятно публикуваната наклонността измежду мениджърите да си търсят оправдания и извинения за персоналните си неуспехи и да трансферират виновността върху някой различен. Те одобряват обстоятелството, че не са съвършени и че както всички останали, от време на време вършат неточности. Осъзнават, че са виновни освен пред своите шефове, само че и пред екипа си. Когато водачите дават персонален образец със своята откровеност и отговорност, чиновниците им се усещат по-уверени да поемат разнообразни опасности, да вършат неточности и да споделят „ Шефе, сбърках “.
3. „ Нямам потребност от в допълнение образование, знам всичко належащо. “
Малко неща са по-дразнещи от шефове, които мислят, че умеят и знаят всичко. Добрите водачи постоянно са подготвени да научат нещо ново и търсят способи да се обкръжават с хора, които са по-умни от тях, или най-малко знаят повече по избрани тематики. Те знаят, че всеки човек има какво да каже и че могат да научат нещо от него. Истината е, че водачите не постоянно знаят какво би трябвало да бъде направено и по какъв метод. Те задават въпроси и откровено се интересуват от отговорите.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ