Митрополит Киприан: Когато се молим, първо трябва да благодарим и да искаме опрощение
Нека в душите ни се възцари положителната воля, насладата от съпричастността едни към други, "за да прекараме спокоен и кротичък живот в цялостно благочестие и непорочност, тъй като това е положително и угодно пред Нашия Спасител ", пожела за Рождество Христово в изявление за Българска телеграфна агенция Старозагорският митрополит Киприан.
Иисус Христос идва на земята, с цел да отвори очите на сърцата ни, да приобщи човешкия жанр към духовните полезности и безконечното Божие царство "дето ни молец, ни наслойка ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат " /Матей 6:20/
Спасителят слезе при нас с велико примирение, с цел да ни стане брат, да ни научи, че единствено когато душите ни се стремят към духовни хоризонти, в тях може да се роди Той, носещ обич, мир и наслада.
Божият Син пристигна, снизходи към нас, дребните, и насочи вик да Му се уповаваме, да разчитаме не на себе си и на своите мними достоинства, а на Него, подготвен постоянно да ни чуе. Посочи ни нуждата от молитвата, мощта й, когато е отправена със смирено сърце.
Нека не забравяме, че точно молитвата е средство за привличане на Божията берекет. Молитвата, както учи свети Никодим Светогорец, е и ръката, която приема всяко дарено ни от Бога милосърдие. Чрез нея ние заставаме до неизчерпаемия извор на безпределната Божия обич към нас и черпим сили за духовно рационализиране.
Трябва да се молим постоянно и с цяло сърце, всяка дума би трябвало да бъде изречена като част от душата ни и стон към нашият Небесен Отец. Светите отци споделят, че се учим цялостен живот на молитвения героизъм. Истинската молитва в действителност е героизъм, духовна височина, в която би трябвало да вложим доста труд, самообладание, вяра и религия. Когато ги демонстрираме, Бог самичък ни учи и ни води към величието на молитвения разговор с Него.
Необходимо е да пристъпваме към молитвата с откровеното предпочитание и подготвеност да изпълняваме единствено Божията воля. Това е належащо, тъй като нашата воля е примесена със себелюбие и доста постоянно бърка. А Господнята воля е премъдра, богатства и в никакъв случай не бърка. Трябва да утвърждаваме в желанията си да желаеме и просим от Бога, единствено това, което Му е угодно, тъй като единствено тогава то е потребно за нас.
Ние имаме своите делнични човешки просби и постоянно се постанова да просим Божията поддръжка за тяхното сбъдване. Бог знае пътища и способи за реализирането им, постоянно даже неподозирани от нас. Нека се доверим на промисъла Му и да не слагаме периоди за осъществяване.
Понякога Бог не извършва това, което на момента желаем, с цел да ни отбрани от бъдещи беди и неприятности, незнайни за самите нас. Да не забравяме, че няма нечута молитва и всеки стон към Бога води, в случай че не това, за което просим, то други богатства, от които се нуждае душата ни.
За да бъдем чути, ние би трябвало да ходатайстваме и за молитвената поддръжка на Пресвета Богородица, която денонощно се моли за нас, както и застъпничеството на всички светии: архангели и ангели, апостоли и пророци, мъченици, преподобни отци и майки, които са благоугодили на Бога, както и на нашия ангел страж и светията, чиито има носим.
Свети Василий Велики написа, че когато коленичим, с цел да се помолим, изначало би трябвало да славословим Бога, по-късно да Му благодарим за благодеянията, които ни е направил, след това да се помолим за опрощаване на греховете си и престъпването на Неговите заповеди и да желаяме нужното за спасението на душите си.
Смиреното самообладание, постоянството и неуморността в молитвата, както прелестно се показва св.Никодим Светогорец, побеждава непобедимия Бог и Го скланя към благосклонност.
Безспорно е, че Българската православна черква е надълбоко обвързвана с народността ни. Вярата и обратно във времето, и в този момент е тази, която е съхранявала и съхранява българския дух и народа ни. В лоното на родната ни черква просияват изключителни духовници, преподобни, светци, с който би се гордял всеки народ.
Всички те са безконечните знаци на българската святост и нематериалност. Стотици и хиляди са нашите предци, майки и татковци, защитили с живота си вярата ни. За да се поклоним почтено пред мъченичеството на всеки един от тях, би трябвало да пребъдваме с религия и с непрекъсната молитва да държим жив пламъка на православието.
Сърдечно приветствам със светлото Рождество Христово всички, които преоткриват в душите си Родения Богомладенец и които се трудят светлината на православната религия да не гасне.
Нека в душите ни се възцари положителната воля, насладата от съпричастността едни към други, "за да прекараме спокоен и кротичък живот в цялостно благочестие и непорочност, тъй като това е положително и угодно пред Нашия Спасител
Иисус Христос идва на земята, с цел да отвори очите на сърцата ни, да приобщи човешкия жанр към духовните полезности и безконечното Божие царство "дето ни молец, ни наслойка ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат " /Матей 6:20/
Спасителят слезе при нас с велико примирение, с цел да ни стане брат, да ни научи, че единствено когато душите ни се стремят към духовни хоризонти, в тях може да се роди Той, носещ обич, мир и наслада.
Божият Син пристигна, снизходи към нас, дребните, и насочи вик да Му се уповаваме, да разчитаме не на себе си и на своите мними достоинства, а на Него, подготвен постоянно да ни чуе. Посочи ни нуждата от молитвата, мощта й, когато е отправена със смирено сърце.
Нека не забравяме, че точно молитвата е средство за привличане на Божията берекет. Молитвата, както учи свети Никодим Светогорец, е и ръката, която приема всяко дарено ни от Бога милосърдие. Чрез нея ние заставаме до неизчерпаемия извор на безпределната Божия обич към нас и черпим сили за духовно рационализиране.
Трябва да се молим постоянно и с цяло сърце, всяка дума би трябвало да бъде изречена като част от душата ни и стон към нашият Небесен Отец. Светите отци споделят, че се учим цялостен живот на молитвения героизъм. Истинската молитва в действителност е героизъм, духовна височина, в която би трябвало да вложим доста труд, самообладание, вяра и религия. Когато ги демонстрираме, Бог самичък ни учи и ни води към величието на молитвения разговор с Него.
Необходимо е да пристъпваме към молитвата с откровеното предпочитание и подготвеност да изпълняваме единствено Божията воля. Това е належащо, тъй като нашата воля е примесена със себелюбие и доста постоянно бърка. А Господнята воля е премъдра, богатства и в никакъв случай не бърка. Трябва да утвърждаваме в желанията си да желаеме и просим от Бога, единствено това, което Му е угодно, тъй като единствено тогава то е потребно за нас.
Ние имаме своите делнични човешки просби и постоянно се постанова да просим Божията поддръжка за тяхното сбъдване. Бог знае пътища и способи за реализирането им, постоянно даже неподозирани от нас. Нека се доверим на промисъла Му и да не слагаме периоди за осъществяване.
Понякога Бог не извършва това, което на момента желаем, с цел да ни отбрани от бъдещи беди и неприятности, незнайни за самите нас. Да не забравяме, че няма нечута молитва и всеки стон към Бога води, в случай че не това, за което просим, то други богатства, от които се нуждае душата ни.
За да бъдем чути, ние би трябвало да ходатайстваме и за молитвената поддръжка на Пресвета Богородица, която денонощно се моли за нас, както и застъпничеството на всички светии: архангели и ангели, апостоли и пророци, мъченици, преподобни отци и майки, които са благоугодили на Бога, както и на нашия ангел страж и светията, чиито има носим.
Свети Василий Велики написа, че когато коленичим, с цел да се помолим, изначало би трябвало да славословим Бога, по-късно да Му благодарим за благодеянията, които ни е направил, след това да се помолим за опрощаване на греховете си и престъпването на Неговите заповеди и да желаяме нужното за спасението на душите си.
Смиреното самообладание, постоянството и неуморността в молитвата, както прелестно се показва св.Никодим Светогорец, побеждава непобедимия Бог и Го скланя към благосклонност.
Безспорно е, че Българската православна черква е надълбоко обвързвана с народността ни. Вярата и обратно във времето, и в този момент е тази, която е съхранявала и съхранява българския дух и народа ни. В лоното на родната ни черква просияват изключителни духовници, преподобни, светци, с който би се гордял всеки народ.
Всички те са безконечните знаци на българската святост и нематериалност. Стотици и хиляди са нашите предци, майки и татковци, защитили с живота си вярата ни. За да се поклоним почтено пред мъченичеството на всеки един от тях, би трябвало да пребъдваме с религия и с непрекъсната молитва да държим жив пламъка на православието.
Сърдечно приветствам със светлото Рождество Христово всички, които преоткриват в душите си Родения Богомладенец и които се трудят светлината на православната религия да не гасне.
Нека в душите ни се възцари положителната воля, насладата от съпричастността едни към други, "за да прекараме спокоен и кротичък живот в цялостно благочестие и непорочност, тъй като това е положително и угодно пред Нашия Спасител
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ