Защо сме по-успешни, когато не сме перфектни?
Нека си го кажем: няма съвършени хора, а и да имаше, щяхме да ги ненавиждаме. Дразнят ли ви хората, които непрестанно се стремят да наподобяват съвършени? Мен персонално – да, доста.
Перфекционизмът във външния тип, знанията или уменията не ни притегля. И то освен поради завистта, само че и поради обстоятелството, че надълбоко в себе си усещаме, че в случай че всичко наподобява безупречно извън, от вътрешната страна нещо не е наред.
Самите ние знаем, че перфектността е неестествена и по тази причина дръзвам да настоявам, че има единствено два случая, когато откровено имаме вяра, че някой или нещо е напълно – когато се самозаблуждаваме и когато са ни заблудили.
Това е добре. Спрете да се съпротивлявате и просто се оставете другите да преценяват до каква степен личните ви недостатъци ви вършат идеалния претендент за връзка с някого или за мечтаната работа.Когато приемем, че не сме съвършени, тогава се отпускаме и започваме да вършим нещата.Искам да ви опиша за „ резултата на гафа ” – едно известно проучване на обществения психолог Елиът Арънсън. През 1966 година в университета на Минесота той изследва един забавен психически феномен. Арънсън открива, че хората симпатизират най-вече на личностите, които са потвърдили своята подготвеност, само че все пак вършат дребни или огромни гафове, признават ги пред другите и не престават напред. За задачата на проучването си Арънсън мери равнището на благосклонност, което провокират у участниците в опита трима състезатели в мнима игра. Единият е приблизително способен и дава отговор единствено на 30 % от въпросите, другият е доста способен и дава отговор на 92 % от заложените въпроси. Несъмнено хората харесват повече способния състезател, само че без да се въодушевяват изключително от знанията му. Какво обаче се случва, когато той (като част от експеримента) излива чаша кафе върху себе си? Хората стартират да го обожават! Нивата на благосклонност скачат до тавана.
Защо?
Според мен – тъй като по този начин ни е по-лесно да се идентифицираме с спечелилия. Той е един от нас! Един от всички, които се стараем да сме съвършени, само че в старанието си вършим гафове и някои неща просто не ни се получават.
Да, значимо е да сме същински способени, с цел да спечелим доверие, само че оттова насетне всеки наш гаф е просто едно увещание, че и ние сме хора. Повярвайте, дребните ни недостатъци, а не огромните ни качества, са повода да бъдем същински обичани. Веднъж покажем ли на другите какъв брой сме почтени, оттова нататък дребните ни неточности ще бъдат одобрявани с усмивка, стига да знаем по какъв начин да си ги признаем и да продължим напред.
Не е нужно даже да сме безгрешни в това, което вършим добре. Стига да сме отворени за рецензия и да сме подготвени да признаем грешките си. Аз самата в никакъв случай не съм си и помисляла, че мога да обявявам текст, който не е минал най-малко през двама редактори. Поради дислексията ми е просто невероятно да пиша без неточности, а запетайките, както и доста други граматически правила, за мен са цялостна тайнственост. Истинско знамение е, че съумях да науча втори език, камо ли трети, и в този момент пиша блог на три езика с голямата помощ на две стратегии за инспекция на правописа и Каролина Диас.Нямаше в никакъв случай да се отпусна да приказвам и пиша на три езика, в случай че се притеснявах и чаках да модернизирам уменията си. Нямаше в никакъв случай да стана психоаналитик, в случай че чаках момента, в който да схвана всичко за човешкото схващане. Никой не знае всичко за него! То е широко – широко е като всяка друга просвета и сфера на човешкия опит. Така че просто правете решително това, в което сте положителни или в което желаете да станете положителни, бъдете сериозни към себе си, само че не се отхвърляйте. А в случай че не проработи отново и отново, запазете хъса си за идващото нещо, което ви харесва най-вече.
Когато приемем, че не сме съвършени, тогава се отпускаме и започваме да вършим нещата. Повярвайте, който ви харесва, ще харесва и гафовете ви, а в случай че не ги харесва, ще се опита да ви подаде ръка. Не я отхвърляйте!
Мила Петкова e основателка, създател и редактор на уеб страницата за онлайн психология . Занимавала се e с европроекти в обществената сфера, разработвала e обучителни стратегии и тренинги. През 2010 година приключва магистратура по психоанализа в Испания и сега е докторант по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет “Комплутенсе ”.
Перфекционизмът във външния тип, знанията или уменията не ни притегля. И то освен поради завистта, само че и поради обстоятелството, че надълбоко в себе си усещаме, че в случай че всичко наподобява безупречно извън, от вътрешната страна нещо не е наред.
Самите ние знаем, че перфектността е неестествена и по тази причина дръзвам да настоявам, че има единствено два случая, когато откровено имаме вяра, че някой или нещо е напълно – когато се самозаблуждаваме и когато са ни заблудили.
Това е добре. Спрете да се съпротивлявате и просто се оставете другите да преценяват до каква степен личните ви недостатъци ви вършат идеалния претендент за връзка с някого или за мечтаната работа.Когато приемем, че не сме съвършени, тогава се отпускаме и започваме да вършим нещата.Искам да ви опиша за „ резултата на гафа ” – едно известно проучване на обществения психолог Елиът Арънсън. През 1966 година в университета на Минесота той изследва един забавен психически феномен. Арънсън открива, че хората симпатизират най-вече на личностите, които са потвърдили своята подготвеност, само че все пак вършат дребни или огромни гафове, признават ги пред другите и не престават напред. За задачата на проучването си Арънсън мери равнището на благосклонност, което провокират у участниците в опита трима състезатели в мнима игра. Единият е приблизително способен и дава отговор единствено на 30 % от въпросите, другият е доста способен и дава отговор на 92 % от заложените въпроси. Несъмнено хората харесват повече способния състезател, само че без да се въодушевяват изключително от знанията му. Какво обаче се случва, когато той (като част от експеримента) излива чаша кафе върху себе си? Хората стартират да го обожават! Нивата на благосклонност скачат до тавана.
Защо?
Според мен – тъй като по този начин ни е по-лесно да се идентифицираме с спечелилия. Той е един от нас! Един от всички, които се стараем да сме съвършени, само че в старанието си вършим гафове и някои неща просто не ни се получават.
Да, значимо е да сме същински способени, с цел да спечелим доверие, само че оттова насетне всеки наш гаф е просто едно увещание, че и ние сме хора. Повярвайте, дребните ни недостатъци, а не огромните ни качества, са повода да бъдем същински обичани. Веднъж покажем ли на другите какъв брой сме почтени, оттова нататък дребните ни неточности ще бъдат одобрявани с усмивка, стига да знаем по какъв начин да си ги признаем и да продължим напред.
Не е нужно даже да сме безгрешни в това, което вършим добре. Стига да сме отворени за рецензия и да сме подготвени да признаем грешките си. Аз самата в никакъв случай не съм си и помисляла, че мога да обявявам текст, който не е минал най-малко през двама редактори. Поради дислексията ми е просто невероятно да пиша без неточности, а запетайките, както и доста други граматически правила, за мен са цялостна тайнственост. Истинско знамение е, че съумях да науча втори език, камо ли трети, и в този момент пиша блог на три езика с голямата помощ на две стратегии за инспекция на правописа и Каролина Диас.Нямаше в никакъв случай да се отпусна да приказвам и пиша на три езика, в случай че се притеснявах и чаках да модернизирам уменията си. Нямаше в никакъв случай да стана психоаналитик, в случай че чаках момента, в който да схвана всичко за човешкото схващане. Никой не знае всичко за него! То е широко – широко е като всяка друга просвета и сфера на човешкия опит. Така че просто правете решително това, в което сте положителни или в което желаете да станете положителни, бъдете сериозни към себе си, само че не се отхвърляйте. А в случай че не проработи отново и отново, запазете хъса си за идващото нещо, което ви харесва най-вече.
Когато приемем, че не сме съвършени, тогава се отпускаме и започваме да вършим нещата. Повярвайте, който ви харесва, ще харесва и гафовете ви, а в случай че не ги харесва, ще се опита да ви подаде ръка. Не я отхвърляйте!
Мила Петкова e основателка, създател и редактор на уеб страницата за онлайн психология . Занимавала се e с европроекти в обществената сфера, разработвала e обучителни стратегии и тренинги. През 2010 година приключва магистратура по психоанализа в Испания и сега е докторант по психоанализа и философия на културата в Мадридския университет “Комплутенсе ”.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ