Нека се върнем в доброто старо време, когато имахме свободата

Нека се върнем в положителното остаряло време, когато имахме свободата да разполагаме със личното си време, а дните ни бяха подчинени на първите любовни трепети, игрите на открито и неволните симпатични неточности, типични за детството. Разбира се, имаше и не толкоз усмихнати моменти като тези, в които мама все ни поучаваше. Днес обаче си спомняме за тях с усмивка и даже понякога ни се желае да се върнем обратно и да преживеем още веднъж сладките мигове от детството. Нека го създадем, като си напомним кои бяха едни от паметните изречения, които сме чували от майките си:

Не приказва с непознати.

Когато навършиш 18, ти ще взимаш решения, дотогава ще ме слушаш.

Лягай си! Как ще станеш на следващия ден?

Не върви с боси крайници, ще настинеш.

Не ми отговаряй!

Аз на твоите години не си позволявах да се държа по този начин.

Първо ще си напишеш домашните, след това ще играеш.

Колко пъти ти споделих да не правиш по този начин?

Оправи си кочината в стаята и тогава ще излезеш.

Докога ще се храниш с отпадъци?

Само още един път да съм те видяла на открито без яке.

Един ден, когато ме няма, ще видиш, че съм била права, само че ще е късно.

Трябва да учиш, с цел да успееш, другояче ще се провалиш.

Ако не работиш, няма да ядеш.

А кой ще измие чиниите?

Казах ти, че ще стане по този начин!

Ти накъдето отиваш, аз от там се връщам.

Ти не ме учи мене.

Не ме интересуват другите деца, а ти.

Я виж другите деца, има ли някой, който се държи като теб. /woman.bg