Нека помислим за енергийното бъдеще на човечеството. Изкопаемите горива, които

...
Нека помислим за енергийното бъдеще на човечеството. Изкопаемите горива, които
Коментари Харесай

Термоядреният синтез е енергията на бъдещето

Нека помислим за енергийното бъдеще на човечеството. Изкопаемите горива, които основават по-голямата част от международната сила през днешния ден, са богат, само че фундаментално стеснен запас.

Възобновяемите източници като вятърна, слънчева и водноелектрическа сила имат разнообразни ограничавания, само че ги сплотява едно: те са непостоянни. Съществува едно дълготрайно решение, което преодолява всички тези проблеми: термоядреният синтез, написа списание Forbes.

Проблемът с изкопаемите горива наподобява явен: не можем просто да генерираме повече въглища, петрол или природен газ, когато сегашните ни ресурси изчезнат. Изгаряхме съвсем всяка капка, за която можем да се доберем в продължение на три века, и този проблем ще се утежни.

Въпреки че имаме още стотици години, преди да изчерпим всичко, количеството не е безкрайно. Съществуват и законни опасения, свързани с опазването на околната среда, които нямат общо с световното стопляне.

Изгарянето на изкопаеми горива основава замърсяване, защото химичният състав на тези въглеродни източници на гориво съдържа доста повече от въглерод и водород, а изгарянето им (за генериране на енергия) също изгаря всички примеси, освобождавайки ги във въздуха. Освен това процесът на пречистване и/или добиване е замърсен, рисков и може да замърси цели водни басейни като реки и езера.

От друга страна, възобновимите енергийни източници са непостоянни, даже и в най-хубавия случай. Ако опитате да захраните мрежата си по време на сухи, облачни (или нощни) или интервали на суша, сте обречени на крах. Абсолютният потенциал за предпазване на сила, нужен за зареждане даже на един град при несъответствуващи условия за основаване на сила, е обезсърчаващ.

Същевременно замърсяването, обвързвано със основаването на слънчеви панели, производството на вятърни или водноелектрически турбини и (особено) основаването на материали, нужни за запазване на огромни количества сила, също е голямо. Дори така наречен " зелена сила " не е лишена от дефекти.

Налице е и нуклеарният вид. Самата дума " нуклеарен " е задоволителна, с цел да провокира мощни реакции от доста хора. Идеята за атомни бомби, за радиоактивни боклуци, за сривове и бедствия като Чернобил и Фукушима - да не приказваме за остатъчния боязън от Студената война - трансформира отрицанието на атомната сила в съществена позиция за огромен брой хора. Този боязън не е изцяло безпочвен, когато става дума за нуклеарно разделяне. Но деленето не е единствения метод за основаване на нуклеарна сила.

През 1952 година Съединените щати взривяват Айви Майк, първата демонстрирана реакция на термоядрен синтез, настъпила на Земята.

Ядреното разделяне включва вземането на тежки, нестабилни (и към този момент радиоактивни) детайли като торий, уран или плутоний, предизвиквайки реакция, която ги кара да се разделят на по-малки, също радиоактивни съставни елементи, които освобождават сила.

За разлика от него, нищо, обвързвано с термоядрения синтез, въобще не е радиоактивно. Реактивите са леки, постоянни детайли като изотопи на водород, хелий или литий. Продуктите също са леки и постоянни - като хелий, литий, берилий или бор.

Досега деленето се е случвало в свободна или следена среда, движейки се по-бързо от изходната точка (където изходящата енергийната мощ е по-голяма от входящата) с лекост, до момента в който синтезът в никакъв случай не е достигнал изходна точка в следена среда. Но пораждат 4 съществени благоприятни условия.

Вземаме топче водород - горивото за тази реакция на обединение - и го компресираме благодарение на доста лазери, които обкръжават топчето. Компресията кара ядрата на водорода да се слеят в по-тежки детайли като хелий и да освободят изблик на сила.

Магнитно затваряне на синтеза

Вместо да се употребява механична компресия, за какво да не позволим на електромагнитната мощ да свърши работата по затварянето? Магнитните полета затварят прегрята плазма от разтопим материал, а реакциите на нуклеарен синтез се правят в реактор в жанр Токамак.

Магнетизиран целеви синтез

При магнетизирания целеви синтез се основава прегрята плазма и се затваря магнетично, само че буталата към нея компресират горивото вътре, създавайки експлоадиране на нуклеарен синтез във вътрешността.

Субкритичен синтез

Вместо да се пробва да провокира синтез с топлота или инерция, субкритичният синтез употребява подкритична реакция на разделяне - с нулева опция за разтопяване - с цел да провокира реакция на обединение.

Първите две благоприятни условия са изследвани в продължение на десетилетия и са най-близо до мечтаната изходна точка. Другите две са нови, като последното е спечелило доста нови вложители и започващи компании през това десетилетие.

Дори в случай че отхвърляте климатичната просвета, казусът за зареждането на света с сила и то по резистентен, незамърсяващ метод е едно от най-обезкуражаващите дълготрайни провокации, пред които е изправено човечеството.

Термоядреният синтез като източник на сила в никакъв случай не е получил нужното финансиране, с цел да се доразвие и реализира, само че това е физически вероятното решение на енергийните потребности на човечеството без явни дефекти.

Ако можем да премахнем концепцията от главите си, че " нуклеарен " значи " имащ капацитет за злополучие ", хората от целия политически набор просто биха могли да се съберат и да решат енергийните и екологични потребности на човечеството единствено с един удар.

Ако смятате, че държавното управление би трябвало да влага в науката с национални и световни средства, не можете да постигнете по-добра възвращаемост от тази, идваща от от сполучливото проучване на термоядрения синтез. Физиката работи прелестно, в този момент се нуждаем единствено от вложенията и от инженерните научни пробиви. /money.bg
Източник: dnesplus.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР