Повелители на леда
Нека още първоначално да ви призная нещо - от много години към този момент не виждам хокей. Ако ви интересува за какво, отговорът е, тъй като избирам да го запомня подобен, какъвто беше през 80-те години на предишния век, по този начин както го играеха Крутов, Ларионов и Макаров и останалите от последната генерация велики съветски хокеисти. Затова, в случай че сте ревнив последовател на Кленовите листа, Тре кронур или Чехия, може би е по-добре да пропуснете идващите редове, тъй като те са отдадени точно на тях.
В западния свят са известни под разнообразни наименования. Винаги изобретателните и красноречиви спортни публицисти ги кръщават " K.L.M. ", " Зелената петорка " (заради цвета на пуловерите, които носят по време на тренировки) и несъмнено, " Червената машина ", което добре илюстрира техните предимство и сработеност, само че не и въображението и хубостта в играта им. За милионите отрудени руски жители Крутов, Ларионов, Макаров, Фетисов и Касатонов се трансформират в същински и неподправени кумири и лъч светлина в сивото всекидневие в продължение нацяло едно десетилетие. Краят на тяхната доминация съвсем изцяло съответствува със залеза на Съветската империя, а след тях съветският хокей в никакъв случай няма да бъде същият.
Началото
Краят на 70-те и началото на 80-те години на предишния век е необикновен интервал за руския хокей. Легендарната тройка Харламов, Петров, Михайлов застарява и за всички е ясно, че би трябвало някой да поеме щафетата. Поражението с 3:4 на финала на Олимпийските игри в Лейк Плесид против младия тим на Съединени американски щати се възприема като национална злополука в Съюз на съветските социалистически републики.
Хокейната общност и милионите ентусиасти се притесняват, че се задава рецесия и надмощието на Сборная на международния и олимпийски лед е застрашено. Задачата да сглоби нов суперотбор се пада на индивида, трансформирал се в институция в хокея в Съюз на съветските социалистически републики – Виктор Василиевич Тихонов. Най-добрият възпитаник и в това време максимален зложелател на Анатоли Тарасов поема кормилото на Сборная през 1977.
Тихонов към този момент се е потвърдил, като успешен модернист, въвеждайки системата на игра с четири обособени нападателни тройки, които се сменят постоянно на леда, фасон, който по-късно е общопризнат от всички останали водещи тимове. Пред него се разкрива опция не просто да откри почтени заместници на триото Харламов, Петров Михайлов, а да образува цяла фантастична петица, която да се трансформира в ядро на тима.
Към 1979, Тихонов към този момент разполага в ЦСКА (Москва) с Владимир Крутов, Сергей Макаров, Вячеслав Фетисов и Алексей Касатонов и добре познава техните качества. Биографията на четиримата е съвсем идентична, произлизат от небогати работен фамилии и както всички останали момчета в Съюз на съветските социалистически републики по това време лятото играят футбол, а зимата хокей на близката ледена пързалка.
" Всяка една свободна минута бяхме на площадката. Играехме непрестанно, без да се изморяваме ", спомня си Сергей Макаров.
Единственото изключение е Касатонов, който в началото стартира да тренира плуване, а към хокея се насочва в след това. Тихонов обаче се нуждае от централен нападел, петия детайл, последния подробност, който да приключи неговия план. След близо година на опити този състезател се появява в лицето на дребничкия и неугледен като телослужение Игор Ларионов.
Хокеистът, който по-късно ще стане прочут с прозвището " Професора ", стартира своя път в тима на Химик от промишленото градче Воскресенск, под управлението на мъдрия треньор Николай Семьонович Епщайн. По това време всички надарени млади хокеисти, в случай че са задоволително положителни, рано или късно се озовават в тима на ЦСКА (Москва).
Първоначално Ларионов не желае да стане благосъстоятелност на Армията и желае да играе за Спартак, само че се доверява на мнението на Епщайн, който му споделя, че в случай че желае да стане в действителност популярен хокеист би трябвало да бъде заобиколен от най-хубавите. Първото огромно тестване за новосформираната команда е Купата на Канада през 1981. Тези дуели съставляват огромно предизвикателство за всички европейски тимове. Игрищата в Северна Америка са по-тесни, а канадските рефери позволяват груба, на моменти дори брутална игра.
Домакините потриват ръце със удовлетворение, когато научават, че Валери Харламов, който им е предизвикал ужасни главоболия при предходните гостувания, не е включен в отбора. Решението на Тихонов да не повика считания за най-хубав нападател в света по това време се оказва съдбовно. Няколко дни по-късно Харламов, неговата брачна половинка и брат и умират в жестока автомобилна злополука. Финалният мач сред Съюз на съветските социалистически републики и Канада, който се играе в Уинипег, стартира с минута безмълвие в памет на именития № 17. Руските хокеисти съумяват някак да угнетен тъгата по изгубения приятел и съотборник и смазват канадците с 8:1.
Така стартира един от най-славните и доминантни интервали за руския хокей. Крутов, Ларионов, Макаров, Фетисов и Касатонов стават новите всенародни любимци и същински призрачен сън за противниковите вратари. Петорката доближава до необикновено равнище на синхрон и успеваемост.
Макаров споделя, че е можел да разпознае кой се намира зад него по пързалянето на кънките по леда. Бързият и комбинативен жанр на руските хокеисти контрастира изцяло с праволинейния и силов хокей, който се играе оттатък Океана. Руснаците превъзхождат множеството си противници в трите съществени съставния елемент на хокейната игра – пързаляне, боравене с шайбата и визия.
Tочните подавания " на стик ", мълниесносните комбинации и излизане на стрелкова позиция са някои от знаковите детайли в играта им. Стига се до такава степен в Швеция да бъде основана специфична група, която да проучва и учи играта на руските хокеисти и да търси способи за тяхното обезвреждане.
Въпреки това Сборная побеждава с лекост множеството противници и само мачовете против Канада и Чехословакия се трансформират в някакъв по-сериозен дразнител. Ако се вгледате в старите фрагменти, незабавно ще ви направи усещане, че доста рядко след маркиран гол показват бурно насладата си. В последна сметка, да вкараш осма или девета шайба във вратата на противника не се е смятало за изключително мъжество.
До ден сегашен мнозина експерти и фенове на хокея се питат: кой в действителност беше водачът на митичната петорка? Най евентуалният отговор може да ви изненада – нито един от тях, а според от обстановката на леда, всеки един от петимата може да стане подобен.
Цената на успехите
Въпреки че в родината си са суперзвезди и всеки знае имената им, животът на руските хокеисти е съвсем изцяло лишен от искра. Повече от 300 дни годишно прекарват на лагер-сборове, надалеч от фамилиите си, нормално в подготвителния център в Новогорск, в покрайнините на Москва. Още от времето на Тарасов и Чернишов, руските треньори играят ролята на недопечен, само че обективен деспот.
Такъв е и Виктор Тихонов. Изключителен експерт и апаратчик от остарялата школа, той доста добре знае, че в случай че желае да трансформира тима в обединен организъм, който да унищожава противниците на леда, е належащо да управлява всеки един аспект от подготвителния развой и дори персоналния живот на играчите.
Ежедневният работен график е смъртоносен - три тренировки плюс теоретични занимания. Съветската система е елементарна, само че ефикасна – тренировките би трябвало да бъдат толкоз тежки, че самите мачове да бъдат като отмора и разтоварване за хокеистите. В най-хубавия случай ги пускат един път седмично да се видят със фамилиите си, едвам не не помнят децата им по какъв начин наподобяват.
За разлика от порядките на запад, където постоянно ударението пада върху идващия мач, след редките загуби са в допълнение измъчвани и наказвани. Също както и поколенията играчи преди тях, по този начин и нашите герои са били благосъстоятелност и инструмент на страната.
В Съюз на съветските социалистически републики хокеят с шайба, или както се е наричал " канадският хокей ", навлиза след войната и заменя играта практикувана от руснаците на огромен терен с топка и тимове по 11 индивида. Партията си слага за цел да развие този спорт и да стартира да побеждава идеологическия зложелател в неговата лична игра, с неговите средства.
Мачовете против Финландия, Чехословакия, Съединени американски щати са нещо доста повече от спортни събития. Въпреки голямото напрежение и залог в тези срещи, играчите на Сборная рядко могат да бъдат въвлечени в юмручни битки на леда. Владимир Крутов си спомня за един от най-ценните препоръки, които е получил в своята кариера от идола си Валери Харламов: " Володя, запомни, в случай че някой те удари, не бързай да отговаряш! Стисни зъби и продължи да играеш. Запомни индивида, само че продължи да играеш, а най-добре вкарай гол! "
И петимата чудесно осъзнават, че с уменията, които са придобили, и хокеяt, който играят, в свободния свят могат да бъдат мултимилионери. Вместо това страната ги употребява съвсем гратис. Панелна квартира в някой от безбройните микрорайони на Москва и по една Волга са съвсем всичките материални придобивки на най-хубавите играчи в света.
Но даже и към края на 80-те години към момента е безусловно немислимо руски хокеист да играе в западен клуб. Властта чудесно схваща, че в случай че изпусне един, ще го последват и останалите. Истинската премия за тях е признанието и любовта на милионите ентусиасти, които изпълват стадионите и замръзват пред тв приемниците на интернационалните мачове. Показателен е казусът със Сергей Макаров, който още като юноша трябвало да претърпи интервенция в родния Челябинск след една от многочислените травми.
Целият град затихва, стотици хора обсаждат болничното заведение в очакване на вести, с цел да въздъхнат с облекчение когато излиза наяве, че всичко е завършило сполучливо. Такова е било отношението на елементарните хора към техните любимци. Но времето непреклонно следва своя ход! С приключването на това златно за руския хокей десетилетие, на хоризонта се задават бурни политически промени, които няма да пропуснат и спорта.
Овъртайм (Допълнително време)
Колапсът на Съюз на съветските социалистически републики довежда и до разпада на " Червената машина ". Националната Хокейна Лига на Съединени американски щати и Канада жадно гълтам нейните парчета. След шест международни и две олимпийски трофеи за Крутов, Ларионов, Макаров, Фетисов и Касатонов идва времето, в което да играят за себе си.
Промените ги заварват на по 30-31 год, което в Съюз на съветските социалистически републики се смята за пенсионна възраст, само че се оказва, че в тях има още доста хокей. Успехите не идват автоматизирано, не всеки съумява да завоюва популярност и да се трансформира в незаменима част от своя тим. Езиковата преграда, другата идея на игра и тренировки пречат на руснаците да разкрият цялостния си капацитет. Първоначално се пробват да ги приучват отначало, на серверноамериканския жанр, което се оказва неточност.
Все отново се намира един човек, който знае по какъв начин да употребява качествата на съветските хокеисти. Неговото име е Скот Бауман, треньор на " Червените криле " от Детройт. През 1981 точно Бауман е отпред на тима на Канада, който е отвеян с 1:8 от Сборная.
Мъдрият експерт осъзнава, че с цел да се трансфорат още веднъж в машина за победи, съветските играчи би трябвало да бъдат вкарани в естествената им среда. Така той се взема решение да направи немислимото – напълно съветска петорка! Така, по подигравка на ориста, Ларионов и Фетисов още веднъж обличат алените пуловери, този път на Детройт, а към тях се причисляват Владимир Константинов, Вячеслав Козлов и Сергей Фьодоров.
Преди първия мач, асистент треньора на Бауман го запитал дали в действителност знае какво прави. " Просто седни и се наслаждавай на шоуто ", бил отговорът на Скоти. Oще през първия сезон съветската петорка чупи всички върхове на клуба за победи и маркирани голове, а играчите се трансформират в любимци на публиката.
" Червените криле " печелят за пръв път от средновековната 1955 год най-ценния трофей – купата Стенли, освен това два пъти. Игор Ларионов, който се трансформира в суперзвезда и от двете страни на Океана, сътворява и един от знаковите моменти в историята на НХЛ през 90-те. След провокация на съперников състезател, Професора инициира най-масовия пердах в историята против старите врагове на Детройт – тима на Колорадо Авеланш. Мнозина смятат точно този миг за раждането на новия отбор на " Червените криле " чието сърце е съветската петорка.
Сергей Макаров не съумява да завоюва купата Стенли. Въпреки това прави невероятни мачове за тимовете на Калгари и Сан Хосе и печели наградата " Новак на годината ", макар че е на 31! Безпрецедентен случай в историята на НХЛ. Алексей Касатонов, единственият, който остава правилен до края на диктатора Тихонов, намира кей в Ню Джърси и оказва помощ на тима да се издигне от дъното и да се трансформира в първостепенна мощ.
Единственият, който не съумява да се интегрира в НХЛ, е славният бомбардир Владимир Крутов. Американският метод на живот и порядките на НХЛ се оказват непознати за скромния и интровертен Крутов и след единствено един сезон във Ванкувър се завръща в Европа. Хокеистът спечелил си прозвището " Танк ", приключва кариерата си, играейки в средняшки тимове от Швеция и Швейцария. За страдание великият хокеист към този момент не е измежду нас. През 2012-а Владимир Крутов напусна този свят единствено на 52.
Великата петорка се събира за финален път в мач, в който резултатът няма значение през декември 2006-а. Тази намира се играе на Червения площад, а техни сътрудници са тогавашните противници под формата на събирателен тим на света. Крутов, Ларионов, Макаров, Фетисов и Касатонов обаче печелят най-важния мач, този против времето и по тази причина в никакъв случай няма да бъдат част от предишното, а от вечността на тази игра.
Автор: Николай Драгиев
В западния свят са известни под разнообразни наименования. Винаги изобретателните и красноречиви спортни публицисти ги кръщават " K.L.M. ", " Зелената петорка " (заради цвета на пуловерите, които носят по време на тренировки) и несъмнено, " Червената машина ", което добре илюстрира техните предимство и сработеност, само че не и въображението и хубостта в играта им. За милионите отрудени руски жители Крутов, Ларионов, Макаров, Фетисов и Касатонов се трансформират в същински и неподправени кумири и лъч светлина в сивото всекидневие в продължение нацяло едно десетилетие. Краят на тяхната доминация съвсем изцяло съответствува със залеза на Съветската империя, а след тях съветският хокей в никакъв случай няма да бъде същият.
Началото
Краят на 70-те и началото на 80-те години на предишния век е необикновен интервал за руския хокей. Легендарната тройка Харламов, Петров, Михайлов застарява и за всички е ясно, че би трябвало някой да поеме щафетата. Поражението с 3:4 на финала на Олимпийските игри в Лейк Плесид против младия тим на Съединени американски щати се възприема като национална злополука в Съюз на съветските социалистически републики.
Хокейната общност и милионите ентусиасти се притесняват, че се задава рецесия и надмощието на Сборная на международния и олимпийски лед е застрашено. Задачата да сглоби нов суперотбор се пада на индивида, трансформирал се в институция в хокея в Съюз на съветските социалистически републики – Виктор Василиевич Тихонов. Най-добрият възпитаник и в това време максимален зложелател на Анатоли Тарасов поема кормилото на Сборная през 1977.
Тихонов към този момент се е потвърдил, като успешен модернист, въвеждайки системата на игра с четири обособени нападателни тройки, които се сменят постоянно на леда, фасон, който по-късно е общопризнат от всички останали водещи тимове. Пред него се разкрива опция не просто да откри почтени заместници на триото Харламов, Петров Михайлов, а да образува цяла фантастична петица, която да се трансформира в ядро на тима.
Към 1979, Тихонов към този момент разполага в ЦСКА (Москва) с Владимир Крутов, Сергей Макаров, Вячеслав Фетисов и Алексей Касатонов и добре познава техните качества. Биографията на четиримата е съвсем идентична, произлизат от небогати работен фамилии и както всички останали момчета в Съюз на съветските социалистически републики по това време лятото играят футбол, а зимата хокей на близката ледена пързалка.
" Всяка една свободна минута бяхме на площадката. Играехме непрестанно, без да се изморяваме ", спомня си Сергей Макаров.
Единственото изключение е Касатонов, който в началото стартира да тренира плуване, а към хокея се насочва в след това. Тихонов обаче се нуждае от централен нападел, петия детайл, последния подробност, който да приключи неговия план. След близо година на опити този състезател се появява в лицето на дребничкия и неугледен като телослужение Игор Ларионов.
Хокеистът, който по-късно ще стане прочут с прозвището " Професора ", стартира своя път в тима на Химик от промишленото градче Воскресенск, под управлението на мъдрия треньор Николай Семьонович Епщайн. По това време всички надарени млади хокеисти, в случай че са задоволително положителни, рано или късно се озовават в тима на ЦСКА (Москва).
Първоначално Ларионов не желае да стане благосъстоятелност на Армията и желае да играе за Спартак, само че се доверява на мнението на Епщайн, който му споделя, че в случай че желае да стане в действителност популярен хокеист би трябвало да бъде заобиколен от най-хубавите. Първото огромно тестване за новосформираната команда е Купата на Канада през 1981. Тези дуели съставляват огромно предизвикателство за всички европейски тимове. Игрищата в Северна Америка са по-тесни, а канадските рефери позволяват груба, на моменти дори брутална игра.
Домакините потриват ръце със удовлетворение, когато научават, че Валери Харламов, който им е предизвикал ужасни главоболия при предходните гостувания, не е включен в отбора. Решението на Тихонов да не повика считания за най-хубав нападател в света по това време се оказва съдбовно. Няколко дни по-късно Харламов, неговата брачна половинка и брат и умират в жестока автомобилна злополука. Финалният мач сред Съюз на съветските социалистически републики и Канада, който се играе в Уинипег, стартира с минута безмълвие в памет на именития № 17. Руските хокеисти съумяват някак да угнетен тъгата по изгубения приятел и съотборник и смазват канадците с 8:1.
Така стартира един от най-славните и доминантни интервали за руския хокей. Крутов, Ларионов, Макаров, Фетисов и Касатонов стават новите всенародни любимци и същински призрачен сън за противниковите вратари. Петорката доближава до необикновено равнище на синхрон и успеваемост.
Макаров споделя, че е можел да разпознае кой се намира зад него по пързалянето на кънките по леда. Бързият и комбинативен жанр на руските хокеисти контрастира изцяло с праволинейния и силов хокей, който се играе оттатък Океана. Руснаците превъзхождат множеството си противници в трите съществени съставния елемент на хокейната игра – пързаляне, боравене с шайбата и визия.
Tочните подавания " на стик ", мълниесносните комбинации и излизане на стрелкова позиция са някои от знаковите детайли в играта им. Стига се до такава степен в Швеция да бъде основана специфична група, която да проучва и учи играта на руските хокеисти и да търси способи за тяхното обезвреждане.
Въпреки това Сборная побеждава с лекост множеството противници и само мачовете против Канада и Чехословакия се трансформират в някакъв по-сериозен дразнител. Ако се вгледате в старите фрагменти, незабавно ще ви направи усещане, че доста рядко след маркиран гол показват бурно насладата си. В последна сметка, да вкараш осма или девета шайба във вратата на противника не се е смятало за изключително мъжество.
До ден сегашен мнозина експерти и фенове на хокея се питат: кой в действителност беше водачът на митичната петорка? Най евентуалният отговор може да ви изненада – нито един от тях, а според от обстановката на леда, всеки един от петимата може да стане подобен.
Цената на успехите
Въпреки че в родината си са суперзвезди и всеки знае имената им, животът на руските хокеисти е съвсем изцяло лишен от искра. Повече от 300 дни годишно прекарват на лагер-сборове, надалеч от фамилиите си, нормално в подготвителния център в Новогорск, в покрайнините на Москва. Още от времето на Тарасов и Чернишов, руските треньори играят ролята на недопечен, само че обективен деспот.
Такъв е и Виктор Тихонов. Изключителен експерт и апаратчик от остарялата школа, той доста добре знае, че в случай че желае да трансформира тима в обединен организъм, който да унищожава противниците на леда, е належащо да управлява всеки един аспект от подготвителния развой и дори персоналния живот на играчите.
Ежедневният работен график е смъртоносен - три тренировки плюс теоретични занимания. Съветската система е елементарна, само че ефикасна – тренировките би трябвало да бъдат толкоз тежки, че самите мачове да бъдат като отмора и разтоварване за хокеистите. В най-хубавия случай ги пускат един път седмично да се видят със фамилиите си, едвам не не помнят децата им по какъв начин наподобяват.
За разлика от порядките на запад, където постоянно ударението пада върху идващия мач, след редките загуби са в допълнение измъчвани и наказвани. Също както и поколенията играчи преди тях, по този начин и нашите герои са били благосъстоятелност и инструмент на страната.
В Съюз на съветските социалистически републики хокеят с шайба, или както се е наричал " канадският хокей ", навлиза след войната и заменя играта практикувана от руснаците на огромен терен с топка и тимове по 11 индивида. Партията си слага за цел да развие този спорт и да стартира да побеждава идеологическия зложелател в неговата лична игра, с неговите средства.
Мачовете против Финландия, Чехословакия, Съединени американски щати са нещо доста повече от спортни събития. Въпреки голямото напрежение и залог в тези срещи, играчите на Сборная рядко могат да бъдат въвлечени в юмручни битки на леда. Владимир Крутов си спомня за един от най-ценните препоръки, които е получил в своята кариера от идола си Валери Харламов: " Володя, запомни, в случай че някой те удари, не бързай да отговаряш! Стисни зъби и продължи да играеш. Запомни индивида, само че продължи да играеш, а най-добре вкарай гол! "
И петимата чудесно осъзнават, че с уменията, които са придобили, и хокеяt, който играят, в свободния свят могат да бъдат мултимилионери. Вместо това страната ги употребява съвсем гратис. Панелна квартира в някой от безбройните микрорайони на Москва и по една Волга са съвсем всичките материални придобивки на най-хубавите играчи в света.
Но даже и към края на 80-те години към момента е безусловно немислимо руски хокеист да играе в западен клуб. Властта чудесно схваща, че в случай че изпусне един, ще го последват и останалите. Истинската премия за тях е признанието и любовта на милионите ентусиасти, които изпълват стадионите и замръзват пред тв приемниците на интернационалните мачове. Показателен е казусът със Сергей Макаров, който още като юноша трябвало да претърпи интервенция в родния Челябинск след една от многочислените травми.
Целият град затихва, стотици хора обсаждат болничното заведение в очакване на вести, с цел да въздъхнат с облекчение когато излиза наяве, че всичко е завършило сполучливо. Такова е било отношението на елементарните хора към техните любимци. Но времето непреклонно следва своя ход! С приключването на това златно за руския хокей десетилетие, на хоризонта се задават бурни политически промени, които няма да пропуснат и спорта.
Овъртайм (Допълнително време)
Колапсът на Съюз на съветските социалистически републики довежда и до разпада на " Червената машина ". Националната Хокейна Лига на Съединени американски щати и Канада жадно гълтам нейните парчета. След шест международни и две олимпийски трофеи за Крутов, Ларионов, Макаров, Фетисов и Касатонов идва времето, в което да играят за себе си.
Промените ги заварват на по 30-31 год, което в Съюз на съветските социалистически републики се смята за пенсионна възраст, само че се оказва, че в тях има още доста хокей. Успехите не идват автоматизирано, не всеки съумява да завоюва популярност и да се трансформира в незаменима част от своя тим. Езиковата преграда, другата идея на игра и тренировки пречат на руснаците да разкрият цялостния си капацитет. Първоначално се пробват да ги приучват отначало, на серверноамериканския жанр, което се оказва неточност.
Все отново се намира един човек, който знае по какъв начин да употребява качествата на съветските хокеисти. Неговото име е Скот Бауман, треньор на " Червените криле " от Детройт. През 1981 точно Бауман е отпред на тима на Канада, който е отвеян с 1:8 от Сборная.
Мъдрият експерт осъзнава, че с цел да се трансфорат още веднъж в машина за победи, съветските играчи би трябвало да бъдат вкарани в естествената им среда. Така той се взема решение да направи немислимото – напълно съветска петорка! Така, по подигравка на ориста, Ларионов и Фетисов още веднъж обличат алените пуловери, този път на Детройт, а към тях се причисляват Владимир Константинов, Вячеслав Козлов и Сергей Фьодоров.
Преди първия мач, асистент треньора на Бауман го запитал дали в действителност знае какво прави. " Просто седни и се наслаждавай на шоуто ", бил отговорът на Скоти. Oще през първия сезон съветската петорка чупи всички върхове на клуба за победи и маркирани голове, а играчите се трансформират в любимци на публиката.
" Червените криле " печелят за пръв път от средновековната 1955 год най-ценния трофей – купата Стенли, освен това два пъти. Игор Ларионов, който се трансформира в суперзвезда и от двете страни на Океана, сътворява и един от знаковите моменти в историята на НХЛ през 90-те. След провокация на съперников състезател, Професора инициира най-масовия пердах в историята против старите врагове на Детройт – тима на Колорадо Авеланш. Мнозина смятат точно този миг за раждането на новия отбор на " Червените криле " чието сърце е съветската петорка.
Сергей Макаров не съумява да завоюва купата Стенли. Въпреки това прави невероятни мачове за тимовете на Калгари и Сан Хосе и печели наградата " Новак на годината ", макар че е на 31! Безпрецедентен случай в историята на НХЛ. Алексей Касатонов, единственият, който остава правилен до края на диктатора Тихонов, намира кей в Ню Джърси и оказва помощ на тима да се издигне от дъното и да се трансформира в първостепенна мощ.
Единственият, който не съумява да се интегрира в НХЛ, е славният бомбардир Владимир Крутов. Американският метод на живот и порядките на НХЛ се оказват непознати за скромния и интровертен Крутов и след единствено един сезон във Ванкувър се завръща в Европа. Хокеистът спечелил си прозвището " Танк ", приключва кариерата си, играейки в средняшки тимове от Швеция и Швейцария. За страдание великият хокеист към този момент не е измежду нас. През 2012-а Владимир Крутов напусна този свят единствено на 52.
Великата петорка се събира за финален път в мач, в който резултатът няма значение през декември 2006-а. Тази намира се играе на Червения площад, а техни сътрудници са тогавашните противници под формата на събирателен тим на света. Крутов, Ларионов, Макаров, Фетисов и Касатонов обаче печелят най-важния мач, този против времето и по тази причина в никакъв случай няма да бъдат част от предишното, а от вечността на тази игра.
Автор: Николай Драгиев
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ