Или простотията нас, или ние простотията!
Нека като български народ си го кажем почтено и ясно:
След просташкото, грубо, грозно и цинично изявление на един вицепремиер по отношение на мъчениците на обществото ни - майките на деца с увреждания и самите деца с увреждания, ние точно като народ сме изправени пред извънредно индикативен тест.
Или ние сме към момента общество и простотията няма място по върховете на страната ни, или към този момент не сме общество и сме под пошло иго или под пошло наличие!
Преди десетина дни написах статус във ФБ:
Или простотията нас, или ние - простотията!
Това е алтернатива на живот и гибел.
По-долу навеждам този статус още веднъж.
Привеждам и мое изявление от 2008 година - по какъв начин аз съм съветвал президента Първанов за хората с увреждания.
Премиерът няма потребен ход - той би трябвало да се нарежда по отношение на този рак на политиката в България - простотията.
Никакви ползи за запазване непременно на държавното управление, не могат да бъдат сложени над директната и непосредствената опасност за националната сигурност - простотията.
Въпросът е към този момент или - или.
Или простотията нас, или ние простотията!
Простотията няма място по върховете на страната, тъй като по този начин неизбежно тя ще стане другото име на страната ни - рано или късно...
Ето моя статус отпреди десетина дни:
На тази тревожна тематика пиша, както може да се види на моя уебсайт, от 2009 година, от времето, когато простотията, даже предумишлено демонстрирана, се настани последователно във все по-високите етажи на ръководството и стартира да се трансформира в норма.
Да, не съм аз първият, който споделя, че най-опасно заразната обществена болест е простотията - тя се препредава и възприема доста бързо, още повече, когато се популяризира от горната страна надолу в обществото.
Но и аз го споделям, приказвам, пиша, удрям камбаната...
Не единствено каквито сме ние, такива стават езикът и държанието ни, само че и каквито са езикът и държанието ни, такива ставаме ние.
Не единствено каквито сме ние, такива стават и политиците ни, само че и каквито са политиците ни, такива ставаме ние.
Масово от количество в (зло)качество станаха управническите позиции по всички равнища на администрацията в центъра и по места, където се настаняват хора, които не се тормозят от простотията си и я парадират от време на време като нецензурност, та даже се стремят да имитират простоватите, а от време на време дебелашки обноски на тези над тях - на техните патрони и патриции.
Затова все по-често простотията на от ден на ден хора ще избива тук и там като циреи по физиономията на страната и обществото ни.
България незабавно се нуждае от ценностно слагане на простотията отвън закона на публичния морал. Обществото ни е изправено пред жестока алтернатива, която има катастрофични измерения:
Или простотията нас, или ние простотията!
Това е алтернатива на живот и гибел!
Първият аршин, по който би трябвало да бъде шкартиран един върховен политик, един политик изобщо, е в случай че показва дивотия, камо ли пък нецензурност - в езика, в маниерите, в менталността, в отношението към отговорностите си.
Простотията в политиката е рак за България и нейните метастази към този момент се настаняват в най-обикновените жители, без значение от това какви другояче са те и имат или нямат обща просвета.
Враг номер едно на естественото, демократично, европейско, модерно наше общество е точно тя - простотията, непреклонно и необратимо преминаваща в рисковата фаза на простащината.
Това е разплатата за систематичното опростачване на народа ни, превърнато в средство, а от ден на ден и в цел на неговите политици. Решили, че няма нищо по-просто от това - да управляваш елементарни хора, да ги облъчваш с простащини и да заплашваш България с превръщането ѝ в сива зона на ширещата се безнаказано и гладко дивотия!
След просташкото, грубо, грозно и цинично изявление на един вицепремиер по отношение на мъчениците на обществото ни - майките на деца с увреждания и самите деца с увреждания, ние точно като народ сме изправени пред извънредно индикативен тест.
Или ние сме към момента общество и простотията няма място по върховете на страната ни, или към този момент не сме общество и сме под пошло иго или под пошло наличие!
Преди десетина дни написах статус във ФБ:
Или простотията нас, или ние - простотията!
Това е алтернатива на живот и гибел.
По-долу навеждам този статус още веднъж.
Привеждам и мое изявление от 2008 година - по какъв начин аз съм съветвал президента Първанов за хората с увреждания.
Премиерът няма потребен ход - той би трябвало да се нарежда по отношение на този рак на политиката в България - простотията.
Никакви ползи за запазване непременно на държавното управление, не могат да бъдат сложени над директната и непосредствената опасност за националната сигурност - простотията.
Въпросът е към този момент или - или.
Или простотията нас, или ние простотията!
Простотията няма място по върховете на страната, тъй като по този начин неизбежно тя ще стане другото име на страната ни - рано или късно...
Ето моя статус отпреди десетина дни:
На тази тревожна тематика пиша, както може да се види на моя уебсайт, от 2009 година, от времето, когато простотията, даже предумишлено демонстрирана, се настани последователно във все по-високите етажи на ръководството и стартира да се трансформира в норма.
Да, не съм аз първият, който споделя, че най-опасно заразната обществена болест е простотията - тя се препредава и възприема доста бързо, още повече, когато се популяризира от горната страна надолу в обществото.
Но и аз го споделям, приказвам, пиша, удрям камбаната...
Не единствено каквито сме ние, такива стават езикът и държанието ни, само че и каквито са езикът и държанието ни, такива ставаме ние.
Не единствено каквито сме ние, такива стават и политиците ни, само че и каквито са политиците ни, такива ставаме ние.
Масово от количество в (зло)качество станаха управническите позиции по всички равнища на администрацията в центъра и по места, където се настаняват хора, които не се тормозят от простотията си и я парадират от време на време като нецензурност, та даже се стремят да имитират простоватите, а от време на време дебелашки обноски на тези над тях - на техните патрони и патриции.
Затова все по-често простотията на от ден на ден хора ще избива тук и там като циреи по физиономията на страната и обществото ни.
България незабавно се нуждае от ценностно слагане на простотията отвън закона на публичния морал. Обществото ни е изправено пред жестока алтернатива, която има катастрофични измерения:
Или простотията нас, или ние простотията!
Това е алтернатива на живот и гибел!
Първият аршин, по който би трябвало да бъде шкартиран един върховен политик, един политик изобщо, е в случай че показва дивотия, камо ли пък нецензурност - в езика, в маниерите, в менталността, в отношението към отговорностите си.
Простотията в политиката е рак за България и нейните метастази към този момент се настаняват в най-обикновените жители, без значение от това какви другояче са те и имат или нямат обща просвета.
Враг номер едно на естественото, демократично, европейско, модерно наше общество е точно тя - простотията, непреклонно и необратимо преминаваща в рисковата фаза на простащината.
Това е разплатата за систематичното опростачване на народа ни, превърнато в средство, а от ден на ден и в цел на неговите политици. Решили, че няма нищо по-просто от това - да управляваш елементарни хора, да ги облъчваш с простащини и да заплашваш България с превръщането ѝ в сива зона на ширещата се безнаказано и гладко дивотия!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ