Вече е ясно: Дизелът си отива
Нека да кажа незабавно: не карам дизел. Но добре разбирам тези притежатели на дизели, на които им писна да ги разиграват цели три години. И които са разочаровани и гневни. Защото - минат, не минат няколко седмици - на тях им се сервира по някоя нова неприятна вест. Особено когато концентрацията на азотен окис надвиши допустимото, а от ден на ден градове оповестяват ограничавания за дизелите. И откакто непрекъснато изплуват нови измами, вършени от автопроизводителите.
И какво в този момент? Успя ли държавното управление да реши всички проблеми? Надявайте се! Коалиционните сътрудници стигнаха до един развален компромис, който сигурно няма да възмезди притежателите на дизелови коли за всички претърпени кахъри и финансови загуби. Нека единствено напомним, че в Съединени американски щати всеки притежател на дизел с манипулиран мотор можеше просто да върне колата, че даже и обезщетение да получи. Изтерзаните немски притежатели на дизели могат единствено да мечтаят за такова решение.
Преоборудване или награда?
На тях им се предлага или преоборудване на колите или пък награда, в случай че решат да си купят нова кола и да шкартират остарялата. И предлагането даже не е толкоз положително, колкото наподобява. Първо, тъй като по механически аргументи нужното преоборудване не може да се извърши в цялостен размер за всички по-стари дизелови коли, които са милиони. Което си беше ясно още през цялото време. И второ, тъй като решението към този момент е единствено пожелателно: държавно управление просто чака от автомобилопроизводителите да поемат разноските за това преоборудване.
" Насила не можем да накараме никого ", подвига плещи министърът на превоза Андреас Шойер, който през цялото време поддържаше предлагането на самите автомобилни концерни: да се избере единствено разновидността с наградите. Защото този вид с един патрон удря два заека: хем изтегляш старите трошки от пътищата, хем продаваш нови коли. А преоборудването не продава нищо. Да, само че малко на брой притежатели на коли могат току-тъй да си купят нова кола. Това е покупка, която се възнамерява отдалеко и желае дълготрайно финансиране. А парите от наградата и от продажбата на бракуваната остаряла кола, несъмнено, въобще не стигат за нова.
Политиката отново пожали виновниците
Малко по-добре наподобяват нещата за тези, които употребяват дизелов автомобил, с цел да упражняват специалността си - да вземем за пример водачи на такси, занаятчии и други. За тях са планувани помощни стратегии, които ще покрият 80% от разноските по преоборудването. Тези стратегии ще се финансират с парите на данъкоплатците, а това малко припомня за метода, по който бяха спасявани банките по време на финансовата рецесия. И тогава политиката пожали виновниците и обобществи задълженията. Да напомним ли на политиците до какво докара това? До политическа незаинтересованост и подем на популизма.
Нека напомним и нещо друго. Правителството реши да работи само под натиска на правосъдните решения, които сложиха акцент върху опазването на здравето на жителите. В продължение на три години ръководещите изчакваха, бавеха топката и не предприемаха съвсем нищо. Защото лелееха лъжливата вяра, че казусът ще се реши от единствено себе си. И че все някой ден метлата на времето ще измете старите дизели от улиците. Надежда, която се подклаждаше и от автомобилопроизводителите. А знайно е, че те умеят да се грижат за облагите си, пък и разполагат със мощно лоби в канцлерството.
Германия е страна на автомобилистите. В началото на тази година броят на записаните персонални коли доближи 46 милиона. От тях 30 милиона употребяват бензин, 15 милиона - дизел. Тук не са включени огромните камиони и рейсовете. С други думи, имаме си работа с милиони ядосани автомобилисти, които се трансформират в ядосани и политически обезсърчени гласоподаватели. И които ще извърнат тил на така и така отслабените ръководещи партии. Това вероятно ще се усети още на изборите за провинциални парламенти, които предстоят тази и идната година. Но даже в случай че си представим, че в бъдеще всички ще карат единствено бензинови коли, това отново няма да реши казуса. Напротив - стойностите на въглеродния двуокис ще се покачат още повече. Защото германците желаят да карат все по-бързи, все по-големи и по-удобни коли, екипирани с всевъзможни устройства за улеснение, сигурност и непоклатимост.
Автомобилите ще стават по-леки и по-малки
В един съвременен автомобил броят на тези устройства е към 100, а това усилва и тежестта. Типичен образец са изключително известните през днешния ден SUV. С дизелов мотор беше доста по-икономично, бензиновите мотори обаче би трябвало да са много по-мощни и в градско придвижване елементарно ще стигат до консумиране на 20 литра за 100 километра. А това ще докара до още повече излъчвания на нездравословни парникови газове, които повреждат климата.
Който е решил да си купува " Порше Кайен " надали се тревожи от проблемите към дизела. Тъкмо заради това производителите на тази първокласна марка коли така безболезнено се отхвърлиха от дизеловите мотори. Но при " Фолксваген ", " Ауди ", " Даймлер " и БМВ нещата наподобяват иначе. Те обаче също към този момент не могат да повтарят баснята за чистия дизел, с която толкоз дълго печелеха положителни пари. Вместо това би трябвало най-накрая да кажат на клиентите си истината в очите: моторите с вътрешно горене си отиват. Бъдещето принадлежи на електрическото задвижване, дружно с което ще пристигна и олекотяването и опростяването. Утрешните коли най-вероятно ще бъдат освен по-леки, само че и по-малки. Или най-малко колите на налични цени. А дизелът ще остане в предишното. /Deutsche Welle
И какво в този момент? Успя ли държавното управление да реши всички проблеми? Надявайте се! Коалиционните сътрудници стигнаха до един развален компромис, който сигурно няма да възмезди притежателите на дизелови коли за всички претърпени кахъри и финансови загуби. Нека единствено напомним, че в Съединени американски щати всеки притежател на дизел с манипулиран мотор можеше просто да върне колата, че даже и обезщетение да получи. Изтерзаните немски притежатели на дизели могат единствено да мечтаят за такова решение.
Преоборудване или награда?
На тях им се предлага или преоборудване на колите или пък награда, в случай че решат да си купят нова кола и да шкартират остарялата. И предлагането даже не е толкоз положително, колкото наподобява. Първо, тъй като по механически аргументи нужното преоборудване не може да се извърши в цялостен размер за всички по-стари дизелови коли, които са милиони. Което си беше ясно още през цялото време. И второ, тъй като решението към този момент е единствено пожелателно: държавно управление просто чака от автомобилопроизводителите да поемат разноските за това преоборудване.
" Насила не можем да накараме никого ", подвига плещи министърът на превоза Андреас Шойер, който през цялото време поддържаше предлагането на самите автомобилни концерни: да се избере единствено разновидността с наградите. Защото този вид с един патрон удря два заека: хем изтегляш старите трошки от пътищата, хем продаваш нови коли. А преоборудването не продава нищо. Да, само че малко на брой притежатели на коли могат току-тъй да си купят нова кола. Това е покупка, която се възнамерява отдалеко и желае дълготрайно финансиране. А парите от наградата и от продажбата на бракуваната остаряла кола, несъмнено, въобще не стигат за нова.
Политиката отново пожали виновниците
Малко по-добре наподобяват нещата за тези, които употребяват дизелов автомобил, с цел да упражняват специалността си - да вземем за пример водачи на такси, занаятчии и други. За тях са планувани помощни стратегии, които ще покрият 80% от разноските по преоборудването. Тези стратегии ще се финансират с парите на данъкоплатците, а това малко припомня за метода, по който бяха спасявани банките по време на финансовата рецесия. И тогава политиката пожали виновниците и обобществи задълженията. Да напомним ли на политиците до какво докара това? До политическа незаинтересованост и подем на популизма.
Нека напомним и нещо друго. Правителството реши да работи само под натиска на правосъдните решения, които сложиха акцент върху опазването на здравето на жителите. В продължение на три години ръководещите изчакваха, бавеха топката и не предприемаха съвсем нищо. Защото лелееха лъжливата вяра, че казусът ще се реши от единствено себе си. И че все някой ден метлата на времето ще измете старите дизели от улиците. Надежда, която се подклаждаше и от автомобилопроизводителите. А знайно е, че те умеят да се грижат за облагите си, пък и разполагат със мощно лоби в канцлерството.
Германия е страна на автомобилистите. В началото на тази година броят на записаните персонални коли доближи 46 милиона. От тях 30 милиона употребяват бензин, 15 милиона - дизел. Тук не са включени огромните камиони и рейсовете. С други думи, имаме си работа с милиони ядосани автомобилисти, които се трансформират в ядосани и политически обезсърчени гласоподаватели. И които ще извърнат тил на така и така отслабените ръководещи партии. Това вероятно ще се усети още на изборите за провинциални парламенти, които предстоят тази и идната година. Но даже в случай че си представим, че в бъдеще всички ще карат единствено бензинови коли, това отново няма да реши казуса. Напротив - стойностите на въглеродния двуокис ще се покачат още повече. Защото германците желаят да карат все по-бързи, все по-големи и по-удобни коли, екипирани с всевъзможни устройства за улеснение, сигурност и непоклатимост.
Автомобилите ще стават по-леки и по-малки
В един съвременен автомобил броят на тези устройства е към 100, а това усилва и тежестта. Типичен образец са изключително известните през днешния ден SUV. С дизелов мотор беше доста по-икономично, бензиновите мотори обаче би трябвало да са много по-мощни и в градско придвижване елементарно ще стигат до консумиране на 20 литра за 100 километра. А това ще докара до още повече излъчвания на нездравословни парникови газове, които повреждат климата.
Който е решил да си купува " Порше Кайен " надали се тревожи от проблемите към дизела. Тъкмо заради това производителите на тази първокласна марка коли така безболезнено се отхвърлиха от дизеловите мотори. Но при " Фолксваген ", " Ауди ", " Даймлер " и БМВ нещата наподобяват иначе. Те обаче също към този момент не могат да повтарят баснята за чистия дизел, с която толкоз дълго печелеха положителни пари. Вместо това би трябвало най-накрая да кажат на клиентите си истината в очите: моторите с вътрешно горене си отиват. Бъдещето принадлежи на електрическото задвижване, дружно с което ще пристигна и олекотяването и опростяването. Утрешните коли най-вероятно ще бъдат освен по-леки, само че и по-малки. Или най-малко колите на налични цени. А дизелът ще остане в предишното. /Deutsche Welle
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ