Нежеланието на Запада да споделя технологии тласка Турция в орбитата на Русия
„ Нежеланието на Запада да трансферира сериозни технологии за противовъздушна защита на Турция тласка членката на НАТО в орбитата на Русия и съветското оръжие и съответно към придобиването на платформата С-500, която сега с създава. Това написа американското военно списание Defense News в материал, представен от организация " Фокус ".
Турция прояви интерес към американската система за противовъздушна защита Patriot и въпреки държавното управление в Анкара да съобщи, че няма да слага предварителни условия за сходна договорка, Вашингтон неведнъж оказва напън върху Турция да не задейства своите системи за Противовъздушна отбрана С-400, създадени от Русия.
Освен това Турция упрекна Франция във възпрепятстване на предходните ѝ опити за придобиване на SAMP/T, система за противовъздушна защита, направена от европейската компания Eurosam. „ Всяко отвращение на Запада да споделя технологиите по политически аргументи би ни предиздвикало да търсим различни технологии в страни, с които нямаме политически проблеми “, съобщи чиновник в турския военно-промишлен комплекс, осведомен с напъните на Анкара за придобиване на системи за противовъздушна защита. „ Най-вече в това число Русия “. Той отхвърли да разисква специфики по отношение на положението на договарянията за С-500 с Русия, само че сподели: „ Всичко върви добре, както е планувано “.
Припомняме, че Русия разгласи на 28 декември, че ще стартира предварителни тествания на своите най-нови системи за Противовъздушна отбрана, С-500 „ Прометей “, през 2020 година. През май 2018 година направи първия пуск на ракети „ земя-въздух “ от С-500. Очаква се платформата да има оптимален обхват от 600 километра против балистични ракети и 500 километра при други въздушни закани. С-500 ще може да открие и унищожи по едно и също време до 10 балистични хиперзвукови цели, които летят със скорост от към 11 000 мили/ч до 16 000 мили/ч.
Очаква се С-500, който има оптимален обсег от 3500 километра, също по този начин да може да наблюдава и унищожава балистични ракети. Проектирани са да бъдат мобилни, а касетите за изстрелване са инсталирани на 10-колесно задвижване на военно камионно шаси BAZ-69096.
„ В Анкара е взето решение да стигнем колкото е допустимо по-далеч в придобиването на съветски технологии, до момента в който западните съдружници не престават да ни лишават от сходни технологии “, съобщи почитан турски посланик, зает с въпросите на сигурността. „ И това включва новата система С-500 “.
Миналата година Турция получи, като част от договорка за 2,5 милиарда $, първата си партида от съветската система С-400, съдържаща две батареи, макар опасенията на съдружниците от НАТО. В отговор Вашингтон приключи партньорството с Турция в ръководената от САЩ многонационална стратегия за произвеждане на F-35. САЩ помоли Турция да не задейства системата С-400, само че Анкара продължава да работи в посока стартирането ѝ през тази година.
„ Ние не ги купихме (С-400), с цел да ги държим в складовете “, съобщи турският външен министър Мевлют Чавушоглу в отговор на американския напън. През май турският президент Реджеп Тайип Ердоган означи, че договорката за С-500 евентуално ще бъде под формата на взаимно произвеждане.
През декември министърът на защитата на Турция Хулуси Акар разяснява, че Анкара и Москва са в развой на договаряния за втора договорка за С-400, отбелязвайки, че Турция се стреми към взаимна продукция, трансфер на технологии и право на експорт към трети страни при всяка нова договорка за С-400.
Също предишния месец Исмаил Демир, началник на турската дирекция за отбранителна промишленост, удостовери, че Анкара към момента се интересува от закупуването на системата Patriot.
Турция също води договаряния с френско-италианската компания Eurosam за взаимно произвеждане на системата за Противовъздушна отбрана SAMP/T в партньорство с следения от страната профилиран в електрониката тръст Aselsan и производителя на ракети Roketsan.
Демир обаче упрекна Франция на 7 януари, че попречва напъните на SAMP/T. Той сподели, че френското държавно управление попречва напредъка по евентуална договорка след почналата през октомври военна интервенция на Турция в Северна Сирия.
„ Сега сме на стадий изследване на дефинициите. Франция има отрицателно отношение към идната фаза. Това основава проблеми за напредването даже с една стъпка напред “, изясни Демир. „ Ако това отношение продължи, ще продължим с другия сътрудник Италия “.
Турция и Eurosam подписаха при започване на 2018 година предварителна, 18-месечна договорка за изследване на взаимната продукция на национална турска система за Противовъздушна отбрана, учредена на SAMP/T.
От 2000-те години Турция се пробва да построи лична система за противовъздушна защита на далечни дистанции, само че и до момента няма прогрес. Едва през октомври 2019 година първата локална система за противовъздушна защита за цели на дребна височина, Hisar-A, сполучливо мина теренни проби. Системата, създадена от Aselsan и Roketsan, в този момент ще попадне в серийно произвеждане с планувана доставка през 2021 година.
Hisar-A обезпечава отбрана против голям брой цели във въздуха заради своята дарба за отвесно изстрелване. Системата е инсталирана на самоходно бронирано транспортно средство и може да бъде изцяло самостоятелна благодарение на 3D радари, комплект с електрооптичен датчик и ръководство на огъня. Използва се за отбрана на военни бази, пристанища, летища и мобилни войски. Системата може да смъква самолети с неподвижно и роторно крило, дронове, крилати ракети и ракети въздух-земя.
Aselsan и Roketsan също създават Hisar-O, версията за междинна височина. Очаква се да влезе на въоръжение в турската войска през 2022 година.
Системата Hisar-O е формирана от наземна станция и три батареи, всяка от които разполага с задоволително количество пускови установки, ракети, радари, системи за командване и ръководство и връзка и друго съоръжение за поддръжка.
Когато се комбинират, Hisar-A и Hisar-O ще дават на Турция опцията да унищожава закани на ниска и междинна надморска височина. Програмата Hisar включва създаването и производството на два типа наземни системи и самата ракета, която се проектира да бъде изстрелвана от самоходна система или бронирано колесно транспортно средство.
Турция прояви интерес към американската система за противовъздушна защита Patriot и въпреки държавното управление в Анкара да съобщи, че няма да слага предварителни условия за сходна договорка, Вашингтон неведнъж оказва напън върху Турция да не задейства своите системи за Противовъздушна отбрана С-400, създадени от Русия.
Освен това Турция упрекна Франция във възпрепятстване на предходните ѝ опити за придобиване на SAMP/T, система за противовъздушна защита, направена от европейската компания Eurosam. „ Всяко отвращение на Запада да споделя технологиите по политически аргументи би ни предиздвикало да търсим различни технологии в страни, с които нямаме политически проблеми “, съобщи чиновник в турския военно-промишлен комплекс, осведомен с напъните на Анкара за придобиване на системи за противовъздушна защита. „ Най-вече в това число Русия “. Той отхвърли да разисква специфики по отношение на положението на договарянията за С-500 с Русия, само че сподели: „ Всичко върви добре, както е планувано “.
Припомняме, че Русия разгласи на 28 декември, че ще стартира предварителни тествания на своите най-нови системи за Противовъздушна отбрана, С-500 „ Прометей “, през 2020 година. През май 2018 година направи първия пуск на ракети „ земя-въздух “ от С-500. Очаква се платформата да има оптимален обхват от 600 километра против балистични ракети и 500 километра при други въздушни закани. С-500 ще може да открие и унищожи по едно и също време до 10 балистични хиперзвукови цели, които летят със скорост от към 11 000 мили/ч до 16 000 мили/ч.
Очаква се С-500, който има оптимален обсег от 3500 километра, също по този начин да може да наблюдава и унищожава балистични ракети. Проектирани са да бъдат мобилни, а касетите за изстрелване са инсталирани на 10-колесно задвижване на военно камионно шаси BAZ-69096.
„ В Анкара е взето решение да стигнем колкото е допустимо по-далеч в придобиването на съветски технологии, до момента в който западните съдружници не престават да ни лишават от сходни технологии “, съобщи почитан турски посланик, зает с въпросите на сигурността. „ И това включва новата система С-500 “.
Миналата година Турция получи, като част от договорка за 2,5 милиарда $, първата си партида от съветската система С-400, съдържаща две батареи, макар опасенията на съдружниците от НАТО. В отговор Вашингтон приключи партньорството с Турция в ръководената от САЩ многонационална стратегия за произвеждане на F-35. САЩ помоли Турция да не задейства системата С-400, само че Анкара продължава да работи в посока стартирането ѝ през тази година.
„ Ние не ги купихме (С-400), с цел да ги държим в складовете “, съобщи турският външен министър Мевлют Чавушоглу в отговор на американския напън. През май турският президент Реджеп Тайип Ердоган означи, че договорката за С-500 евентуално ще бъде под формата на взаимно произвеждане.
През декември министърът на защитата на Турция Хулуси Акар разяснява, че Анкара и Москва са в развой на договаряния за втора договорка за С-400, отбелязвайки, че Турция се стреми към взаимна продукция, трансфер на технологии и право на експорт към трети страни при всяка нова договорка за С-400.
Също предишния месец Исмаил Демир, началник на турската дирекция за отбранителна промишленост, удостовери, че Анкара към момента се интересува от закупуването на системата Patriot.
Турция също води договаряния с френско-италианската компания Eurosam за взаимно произвеждане на системата за Противовъздушна отбрана SAMP/T в партньорство с следения от страната профилиран в електрониката тръст Aselsan и производителя на ракети Roketsan.
Демир обаче упрекна Франция на 7 януари, че попречва напъните на SAMP/T. Той сподели, че френското държавно управление попречва напредъка по евентуална договорка след почналата през октомври военна интервенция на Турция в Северна Сирия.
„ Сега сме на стадий изследване на дефинициите. Франция има отрицателно отношение към идната фаза. Това основава проблеми за напредването даже с една стъпка напред “, изясни Демир. „ Ако това отношение продължи, ще продължим с другия сътрудник Италия “.
Турция и Eurosam подписаха при започване на 2018 година предварителна, 18-месечна договорка за изследване на взаимната продукция на национална турска система за Противовъздушна отбрана, учредена на SAMP/T.
От 2000-те години Турция се пробва да построи лична система за противовъздушна защита на далечни дистанции, само че и до момента няма прогрес. Едва през октомври 2019 година първата локална система за противовъздушна защита за цели на дребна височина, Hisar-A, сполучливо мина теренни проби. Системата, създадена от Aselsan и Roketsan, в този момент ще попадне в серийно произвеждане с планувана доставка през 2021 година.
Hisar-A обезпечава отбрана против голям брой цели във въздуха заради своята дарба за отвесно изстрелване. Системата е инсталирана на самоходно бронирано транспортно средство и може да бъде изцяло самостоятелна благодарение на 3D радари, комплект с електрооптичен датчик и ръководство на огъня. Използва се за отбрана на военни бази, пристанища, летища и мобилни войски. Системата може да смъква самолети с неподвижно и роторно крило, дронове, крилати ракети и ракети въздух-земя.
Aselsan и Roketsan също създават Hisar-O, версията за междинна височина. Очаква се да влезе на въоръжение в турската войска през 2022 година.
Системата Hisar-O е формирана от наземна станция и три батареи, всяка от които разполага с задоволително количество пускови установки, ракети, радари, системи за командване и ръководство и връзка и друго съоръжение за поддръжка.
Когато се комбинират, Hisar-A и Hisar-O ще дават на Турция опцията да унищожава закани на ниска и междинна надморска височина. Програмата Hisar включва създаването и производството на два типа наземни системи и самата ракета, която се проектира да бъде изстрелвана от самоходна система или бронирано колесно транспортно средство.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ