Защо Ф. Скот Фицджералд е погребан на толкова странно място
Неговият разказ е измежду най-продаваните даже в този миг, съвсем 100 години след написването си. Франсис Скот Фицджералд, считан за един от най-големите романисти и прекарал живота си сред Париж, Ню Йорк и френската Ривиера, е заровен в гробището на църквата " Св. Мери " в Роквил, Мериленд.
На място прашно, неподдържано, към железопътни релси и гледащо към сиви блокове, са тук и той, и тя – неговата Зелда. Плочата е позахабена, а шепата гости оставят върху нея най-много ром и дребни монети – нещата, от които най-вече се нуждаел Фицджералд в края на живота си.
Има нещо необичайно в това, че един от най-големите писатели в историята е заровен на такова място. Странно, само че и не чак толкоз. Докато са живи, двамата със Зелда по този начин и не се вписват на никое място, по тази причина щеше да е по-странно, в случай че бяха намерили идеалното място, където да почиват в мир.
Ако мислите обаче, че гробището на " Св. Мери " в Роквил е първото място, на което е заровен Фицджералд, се лъжете. Това е мястото, на което след доста години католическата черква позволява да бъде заровен. Първият му гроб не е тук.
Ф. Скот Фицджералд умира от сърдечен удар през 1940 година в Холивуд, Калифорния. По това време той е изцяло опустошен и смятащ себе си за неуспех. След Голямата меланхолия никой повече не се интересува от историите от " джаз ерата " за искра и разточителствo, а " Великият Гетсби " е разказ, който мъчно се открива в книжарниците. Пияница от студентските си години и във влошено здраве, Фицджералд умира едвам на 44 години в жилището на любовницата си.
Разбира се, човек на 44 години не оставя указания по какъв начин да бъде заровен. В този миг брачната половинка му Зелда, която живее в санаториум в Ашвил, Северна Каролина, упорства той да бъде заровен в фамилния имот на родителите му на гробището към църквата " Св. Мери " в Роквил – място, с което той в никакъв случай не е бил обвързван.
Заради стила си на живот и написаните истории, които са надалеч от Божията възхвала, църквата отхвърля да го погребе в католическо гробище. Свещеникът се аргументира с това, че писателят не се е изповядвал и не е взимал причестяване постоянно, заради което е неуместно да бъде заровен на осветена земя.
Зелда купува едно място на градското гробище на Роквил, където писателят е заровен в доста стеснен кръг. Бивш католически духовник, който в никакъв случай в живота си не е чувал за Фицджералд, прочита фрагмент от молитвената книга. Психически нестабилната Зелда не участва, само че идва 19-годишната им щерка Скоти.
Осем години по-късно Зелда умира при пожар и е заровена при него. Понеже е купила единствено едно място, гробарите изваждат ковчега на Фицджералд, изкопават по-дълбока дупка и поставят нейния ковчег върху неговия. Години по-късно за гроба на златната двойка бонвивани знаят единствено " хипита ", които идват и взимат цветя от други гробове, с цел да ги слагат на техния.
През 1975 година гробът им е изцяло безлюден и женският клуб на Роквил се заема със задачата да усъвършенства положението му. Свързват се със Скоти и тя споделя, че доколкото знае, татко й е трябвало да бъде заровен другаде... По това време славата на писателя към този момент е друга и локалният архиепископ позволява преместването им на гробището на " Св. Мери " – още веднъж в един гроб.
На скромната им надгробна плоча е гравиран финалът на " Великият Гетсби ":
" Тъй се борим с вълните, лодки против течението, непрекъснато отнасяни обратно в предишното. "
На място прашно, неподдържано, към железопътни релси и гледащо към сиви блокове, са тук и той, и тя – неговата Зелда. Плочата е позахабена, а шепата гости оставят върху нея най-много ром и дребни монети – нещата, от които най-вече се нуждаел Фицджералд в края на живота си.
Има нещо необичайно в това, че един от най-големите писатели в историята е заровен на такова място. Странно, само че и не чак толкоз. Докато са живи, двамата със Зелда по този начин и не се вписват на никое място, по тази причина щеше да е по-странно, в случай че бяха намерили идеалното място, където да почиват в мир.
Ако мислите обаче, че гробището на " Св. Мери " в Роквил е първото място, на което е заровен Фицджералд, се лъжете. Това е мястото, на което след доста години католическата черква позволява да бъде заровен. Първият му гроб не е тук.
Ф. Скот Фицджералд умира от сърдечен удар през 1940 година в Холивуд, Калифорния. По това време той е изцяло опустошен и смятащ себе си за неуспех. След Голямата меланхолия никой повече не се интересува от историите от " джаз ерата " за искра и разточителствo, а " Великият Гетсби " е разказ, който мъчно се открива в книжарниците. Пияница от студентските си години и във влошено здраве, Фицджералд умира едвам на 44 години в жилището на любовницата си.
Разбира се, човек на 44 години не оставя указания по какъв начин да бъде заровен. В този миг брачната половинка му Зелда, която живее в санаториум в Ашвил, Северна Каролина, упорства той да бъде заровен в фамилния имот на родителите му на гробището към църквата " Св. Мери " в Роквил – място, с което той в никакъв случай не е бил обвързван.
Заради стила си на живот и написаните истории, които са надалеч от Божията възхвала, църквата отхвърля да го погребе в католическо гробище. Свещеникът се аргументира с това, че писателят не се е изповядвал и не е взимал причестяване постоянно, заради което е неуместно да бъде заровен на осветена земя.
Зелда купува едно място на градското гробище на Роквил, където писателят е заровен в доста стеснен кръг. Бивш католически духовник, който в никакъв случай в живота си не е чувал за Фицджералд, прочита фрагмент от молитвената книга. Психически нестабилната Зелда не участва, само че идва 19-годишната им щерка Скоти.
Осем години по-късно Зелда умира при пожар и е заровена при него. Понеже е купила единствено едно място, гробарите изваждат ковчега на Фицджералд, изкопават по-дълбока дупка и поставят нейния ковчег върху неговия. Години по-късно за гроба на златната двойка бонвивани знаят единствено " хипита ", които идват и взимат цветя от други гробове, с цел да ги слагат на техния.
През 1975 година гробът им е изцяло безлюден и женският клуб на Роквил се заема със задачата да усъвършенства положението му. Свързват се със Скоти и тя споделя, че доколкото знае, татко й е трябвало да бъде заровен другаде... По това време славата на писателя към този момент е друга и локалният архиепископ позволява преместването им на гробището на " Св. Мери " – още веднъж в един гроб.
На скромната им надгробна плоча е гравиран финалът на " Великият Гетсби ":
" Тъй се борим с вълните, лодки против течението, непрекъснато отнасяни обратно в предишното. "
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ