В Русия: Ние нямахме Бийтълс, но имахме Висоцки
Неговите плочи се продават под щанда в дните, когато към момента съществува Съветския съюз. Днес, повече от 30 години след гибелта му, Владимир Висоцки продължава да събира тълпи от хора в Москва. Russia Today се срещна с неговия наследник и някои други съветски реализатори на възпоменателния концерт в залата Коркус сити хол в Москва, с цел да види, какъв би бил неговият 75-ти рожден ден. Те описват своите мемоари за този вечен създател и наследството, което остави.
" Когато хората питали моя татко, какво би желал най-вече, той постоянно отговарял: " Искам хората да ме помнят ". Никита Висоцки не си спомня добре своя татко, тъй като артистът се е развел и се оженил наново през 1969 година за френската актриса Марина Влади. Но той си спомня буквално желанията на своя татко - за това, какъв би бил 75-ят рожден ден на Висоцки. Никита е събрал малко на брой известни реализатори да пеят, да се отдават на спомените и да възкресят на сцената изкуството на Висоцки.
Владимир Висоцки се появява и приказва на голям екран в залата. Със своя извънреден глас той си напомня: " Когато рецитирах стихове на 6-годишна възраст, приятелите на моите родители споделиха, че имам глас на същински пияч. Такъв е бил постоянно, в никакъв случай не съм го преправял. Моите имитатори в действителност имат сложна задача... ". Той си спомня и за своя първи запис, когато към момента е бил артист в спектакъл " Таганка " в Москва: " Бях с група другари, реализатори и един от тях изиска да ме запише. И го направихме. После касетата се завъртя в близост ".
Песните на Висоцки в никакъв случай не са били публично позволени в Съветския съюз; той е публично приет за сценичен и кино артист.
На сцената той прави революционно преобразяване на шекспировия Хамлет - облечен с пуловер - и оставя запаметяваща се роля в киното с кино лентата " Мястото на срещата не се трансформира " (1979).
" Всяка ария е драма "
Той няма право законно да записва музика. Е, и какво от това? " Дори без плакати и листовки, всеки знаеше, по кое време и къде ще бъде идващият му ъндърграунд концерт ", изяснява артистът Сергей Безруков, който го играе във кино лентата " Висоцки, благодаря ти, че си жив " (2011).
Владимир Шахрин, фронтмен на паметната съветска рок група " Чайф ", не е разкрил Висоцки посредством скрито записаните касети; неговият татко е употребявал песните му, с цел да го учи да свири на китара.
" Всяка от неговите песни е като същинска драма: парче спектакъл, което може да прочетеш, още веднъж и още веднъж и всякога откриваш нови страсти, нов смисъл ", изяснява музикантът.
" Първият съветски рокаджия "
Като юноша Шахарин работел в строителството на нов квартал в Екатеринбург. Причините да се хване на тази работа била, че когато кварталът бил приключен, той щял да има право да живее в един от новопостроените жилища.
" Моите другари и аз настоявахме улицата ни да се назова улица Висоцки и най-после успяхме! Бях доста горделив, че този адрес стоеше в моя паспорт... ", смее се той. Като тегли чертата, Шахрин прави забавно съпоставяне: " Европа има своята бийтъл-мания. По това време ние нямахме Бийтълс, само че имахме Висоцки ".
Иля " Чорт " Кнабенгоф, фронтмен на група " Пилот ", не е бил в дейна възраст, до момента в който Висоцки е бил жив, само че за него наследството на Висоцки е от решаващо значение: " Чрез своето отношение и своите дълбоки, интелектуални текстове той е основал съветския рок по метода, по който той съществува през днешния ден. Висоцки е първият съветски рокаджия ".
Наследството на Висоцки е толкоз огромно, че някои гледат на него като на връх, който не може да бъде доближат: " Има огромна бездна в съветската музика. Хората не престават да си губят времето, като се пробват да кажат още веднъж нещо, което Висоцки крещеше на висок клас доста от дълго време ", твърди певицата Елена Камбурова, създател на московския Театър за музика и лирика. Нейния театрален репертоар включва песни от Висоцки и Жак Брел, който тя дефинира като нравствен брат на Висоцки.
Публиката също е омагьосана от това завещание. Сивеещите глави на тези, които са били съвременници на поета-музикант, могат да се преброят на пръстите на едната ръка измежду почитателите в залата. Юбилеят е почетен от хиляди московчани, които са донесли на Висоцки това, което е желал най-вече - величие.
Биография
Владимир Висоцки е роден през 1938 година в Москва. През 1955 година постъпва в Московския инженерно-строителен институт, само че напуща, с цел да постъпи в Московското театрално учебно заведение.
В началото на 1960-те година записва своите първи песни, които по-късно могат да се чуят от всеки прозорец в Съветския съюз.
През 1964 година Висоцки се причислява към трупата на спектакъл " Таганка ", където остава до края на живота си.
Той взе участие в редица паметни представления и филми, в това число " Мястото на срещата не се трансформира " и " Малки нещастия ".
Висоцки умира в съня си на 25 юли 1980 година, евентуално от сърдечен удар.
Източник: Руски дневник; Превод: Епицентър
" Когато хората питали моя татко, какво би желал най-вече, той постоянно отговарял: " Искам хората да ме помнят ". Никита Висоцки не си спомня добре своя татко, тъй като артистът се е развел и се оженил наново през 1969 година за френската актриса Марина Влади. Но той си спомня буквално желанията на своя татко - за това, какъв би бил 75-ят рожден ден на Висоцки. Никита е събрал малко на брой известни реализатори да пеят, да се отдават на спомените и да възкресят на сцената изкуството на Висоцки.
Владимир Висоцки се появява и приказва на голям екран в залата. Със своя извънреден глас той си напомня: " Когато рецитирах стихове на 6-годишна възраст, приятелите на моите родители споделиха, че имам глас на същински пияч. Такъв е бил постоянно, в никакъв случай не съм го преправял. Моите имитатори в действителност имат сложна задача... ". Той си спомня и за своя първи запис, когато към момента е бил артист в спектакъл " Таганка " в Москва: " Бях с група другари, реализатори и един от тях изиска да ме запише. И го направихме. После касетата се завъртя в близост ".
Песните на Висоцки в никакъв случай не са били публично позволени в Съветския съюз; той е публично приет за сценичен и кино артист.
На сцената той прави революционно преобразяване на шекспировия Хамлет - облечен с пуловер - и оставя запаметяваща се роля в киното с кино лентата " Мястото на срещата не се трансформира " (1979).
" Всяка ария е драма "
Той няма право законно да записва музика. Е, и какво от това? " Дори без плакати и листовки, всеки знаеше, по кое време и къде ще бъде идващият му ъндърграунд концерт ", изяснява артистът Сергей Безруков, който го играе във кино лентата " Висоцки, благодаря ти, че си жив " (2011).
Владимир Шахрин, фронтмен на паметната съветска рок група " Чайф ", не е разкрил Висоцки посредством скрито записаните касети; неговият татко е употребявал песните му, с цел да го учи да свири на китара.
" Всяка от неговите песни е като същинска драма: парче спектакъл, което може да прочетеш, още веднъж и още веднъж и всякога откриваш нови страсти, нов смисъл ", изяснява музикантът.
" Първият съветски рокаджия "
Като юноша Шахарин работел в строителството на нов квартал в Екатеринбург. Причините да се хване на тази работа била, че когато кварталът бил приключен, той щял да има право да живее в един от новопостроените жилища.
" Моите другари и аз настоявахме улицата ни да се назова улица Висоцки и най-после успяхме! Бях доста горделив, че този адрес стоеше в моя паспорт... ", смее се той. Като тегли чертата, Шахрин прави забавно съпоставяне: " Европа има своята бийтъл-мания. По това време ние нямахме Бийтълс, само че имахме Висоцки ".
Иля " Чорт " Кнабенгоф, фронтмен на група " Пилот ", не е бил в дейна възраст, до момента в който Висоцки е бил жив, само че за него наследството на Висоцки е от решаващо значение: " Чрез своето отношение и своите дълбоки, интелектуални текстове той е основал съветския рок по метода, по който той съществува през днешния ден. Висоцки е първият съветски рокаджия ".
Наследството на Висоцки е толкоз огромно, че някои гледат на него като на връх, който не може да бъде доближат: " Има огромна бездна в съветската музика. Хората не престават да си губят времето, като се пробват да кажат още веднъж нещо, което Висоцки крещеше на висок клас доста от дълго време ", твърди певицата Елена Камбурова, създател на московския Театър за музика и лирика. Нейния театрален репертоар включва песни от Висоцки и Жак Брел, който тя дефинира като нравствен брат на Висоцки.
Публиката също е омагьосана от това завещание. Сивеещите глави на тези, които са били съвременници на поета-музикант, могат да се преброят на пръстите на едната ръка измежду почитателите в залата. Юбилеят е почетен от хиляди московчани, които са донесли на Висоцки това, което е желал най-вече - величие.
Биография
Владимир Висоцки е роден през 1938 година в Москва. През 1955 година постъпва в Московския инженерно-строителен институт, само че напуща, с цел да постъпи в Московското театрално учебно заведение.
В началото на 1960-те година записва своите първи песни, които по-късно могат да се чуят от всеки прозорец в Съветския съюз.
През 1964 година Висоцки се причислява към трупата на спектакъл " Таганка ", където остава до края на живота си.
Той взе участие в редица паметни представления и филми, в това число " Мястото на срещата не се трансформира " и " Малки нещастия ".
Висоцки умира в съня си на 25 юли 1980 година, евентуално от сърдечен удар.
Източник: Руски дневник; Превод: Епицентър
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ