Недялко Славов е областен управител на Смолян от 2014 г.

Недялко Славов е регионален шеф на Смолян от 2014 година Магистър по стопанска система е от Икономическия университет във Варна. Бил е народен представител в 41-то Народно заседание. Има личен бизнес, обвързван с консултантски услуги. Бил е общински консултант в Златоград и заместник-областен шеф на Смолян до влизането му в Народното събрание през 2011 година
Г-н Славов, финализирахте процедурата за възлагане на строителството на Граничен контролно-пропусквателен пункт Рудозем – Ксанти. Кога стартира работата на терен?
Поръчката за строително-монтажните работи е предоставена, би трябвало да завърши и изборът на съветник или строителен контрол. Очаквам това да се случи до края на месеца и в случай че няма обжалване, отпадат всички спънки за започване на същинското строителство. Държа да подчертая, че нямаме забавяне. Дейностите на сътрудниците по този план общо взето вървят паралелно. Очаквам при добър процес и липса на спънки в строителството пунктът да е подготвен следващата година през май месец и тогава да се приказва за отваряне. Тогава се чака да завърши и работата по строителството на пътя от Димарио до гръцко-българската граница от гръцката Егнатия Одос. Когато има построен път, построен пункт, тогава можем да приказваме за отваряне на граничния преход.
Какво ще съставлява обектът?
Както знаете, самият пункт, според спогодбата сред Гърция и България, е очакван за всички типове автомобилни транспорти и товари. Това е неведнъж подчертавано от моя страна, защото аз виждам само тази  възможност за възкръсване на стопанската система в района. Преминаването на рейсовете да даде опция за повишение на туристите, надлежно на приходите от туризъм в нашия район. Съгласно спогодбата, пунктовете за прекосяване на всички типове транспорти и товари имат своята характерна организация, която се състои в обособени ленти за прекосяване на рейсове, товарни камиони, основаване на условия за щателни митнически инспекции. Всичко това е планувано в граничния пункт както за влизащите, по този начин и за излизащите от България.
Колко ленти са в плана?
По пет в двете направления. Две за леки коли, една за камиони, една за рейсове и една аварийна. 
Осигурено ли е финансирането за обекта?
Част от финансирането е от програмата за трансгранично съдействие Гърция - България. След привършване на процедурата за избор на строителство, откакто са ясни ценовите параметри, от моя страна са направени действия към министъра на финансите и към министър-председателя Бойко Борисов. Очаквам процедура по издаване на разпореждане на Министерския съвет. Така, че допълващото финансиране ще бъде обезпечено от страната.
По кои от методите към пункта се работи на този стадий и какво следва?
Отварянето на граничния пункт ще промени напълно организацията и трафика на територията на региона. За това ние се приготвяме от дълго време, създавайки условия за по-добро напредване на пътуващите. Към Рудозем през годините бяха главно ремонтирани сектори до и след Средногорци, които водят към Рудозем. Преди две години беше изпълнен и пътят Смилян - Рудозем. Сега от АПИ е оповестена социална поръчка за планиране на третата връзка сред регионалния център и Рудозем - през връх  Средногорец и село Фатово. Целта ни е всички подходи към пункта да бъдат напълно рехабилитирани. В момента със средства от програмата Гърция - България се рехабилитира последният сектор Средногорци - Рудозем. Предвиден е за създаване и обходният път на Рудозем, който ще изведе трафика към граничния пункт отвън общинския център. Доколкото знам, има решение за избор на реализатор за строителството и надзора, сега текат периодите за обжалване. Обектът е разграничен на две позиции. Едната е построяването на обходния път, а втората е за създаване на едно относително огромно мостово оборудване, което да трансферира трафика през река Чепинска на изхода на Рудозем в посока юг към граничния пункт. Конкретно за пътя Средногорци - Рудозем мисля, че строителството би трябвало да приключи в края на тази година.
Обектите от републиканската пътна мрежа, които започват тази година?
Тази година се обрисува извънредно дейна в реализацията на пътни планове в област Смолян. Освен финансираните по ТГС обекти, подчинени на бъдещия нов граничен преход сред Гърция и България, на наша територия се извършва и най-дългият лот от вложенията в републиканска пътна инфраструктура от Оперативна програма " Региони в напредък ". Това е пътят Смолян - Девин - Михалково – Кричим, който се намира на територията на Смолянска и Пловдивска област. Изключително значима пътна артерия, изключително за общините от западната част на региона. Самият план е разграничен на стадии, само че е радващо, че публичните поръчки по тях са предоставени. В секторите сред Девин, Михалково и границите на Смолянска област напредват строителните работи. Работи се също и в лота, който е напълно ситуиран в Пловдивска област. Очаквам следващата година да е напълно реновиран пътят Девин - Кричим, който е наш стихотворец от дълго време ангажимент. По обекта има централизация на техника. Дейностите стартираха преди към два месеца и вървят по график. Наскоро беше избран реализатор и за последната позиция, която е за сектора сред Стойките и Девин, където се планува цялостна рехабилитация. Тук за отбелязване е, че планът включва също напълно поправяне на тротоарите и асфалта от края на околовръстното на Смолян до езерото " Рибката ". Това е входът към регионалния град от вътрешността на страната и откъм Девин и Пампорово, тъй че залагаме на качествено осъществяване. 
Обявихте за планиране реконструкцията на 35 км. тръбопровод към новия язовир „ Пловдивци “. Какви са проектите за водоснабдяване?
Това е значима крачка към водоснабдяването от бент. " Пловдивци ". Освен да бъде рехабилитиран съществуващият тръбопровод до Мадан с дължина 27 км е да се изградят водопроводи към околните обитаеми места, около които минава, с цел да можем по най-бързия метод да ги снабдим с вода от новоизградения язовир. Освен общинските центрове обект на планиране са и селата Средногорци, Елховец, Пловдивци, Войкова лъка. Затова се плануват и отклоняващи водопроводи до основните резервоари на тези обитаеми места. Преди проектирането направихме прединвестиционно изследване. Внимателно беше оценено какви размери и типове тръби е най-подходящо да се заложат за рехабилитацията и на разноските, нужни за строителството. Надявам се поръчката да завърши сполучливо и работният план да бъде направен в границите на тази година. След това ще търсим благоприятни условия за реализация на самото строителство. Това е относително дълъг развой и аз не желая да сътворявам нереалистични упования, че след стартирането на язовира ще захраним обитаемоте места.
Яз. „ Пловдивци “ въведен ли е в употреба към този момент?
Мисля, че остават към десетина дни работа по създаване на електропровода, който е последната спънка за въвеждането на язовира в употреба. Очакванията са това да стане при започване на лятото.
„ ВиК “-асоциацията в Смолян бе една от първите консолидирани в България, със извоюван пилотен план за втори воден цикъл на регионалния град. С какво софтуерно време разполага той за осъществяване?
Той би трябвало да бъде осъществен в границите на деяние на Оперативна програма " Околна среда ". Нашето предпочитание е колкото се може по-бързо, само че не можем да предвидим какъв брой време ще отнеме преди да приключат публичните поръчки. Знаете, че със стартирането на публичните поръчки започнаха и обжалванията. Тази инвестиция е извънредно нужна и предстояща от популацията на Смолян. Моите упования са откакто се възложат поръчките в границите на две години обектът да е напълно приключен, това значи най-рано 2020 година.
Всички обекти, за които стана въпрос до момента, на каква обща стойност са?
70 млн. лева са лотовете по Оперативна програма „ Региони в напредък “, 11 млн. лева е пътят Средногорци-Рудозем, 7 млн. лева е обходът на Рудозем, 18 млн. лева е планът за Граничен контролно-пропусквателен пункт, 80 млн. лева е водният цикъл. Общата им стойност е 186 млн. лв. като обекти за над 100 млн. лева са с определен реализатор. Само водният цикъл е в развой на възлагане.