Петър Шилев обсажда конака с четата на Чардафон
Недялка Шилева - Райна Княгиня на Съединението Съратник на Левски посрещнал княз Батенберг в Баня
Петър Шилев е един от основните дейци на Съединението, ръководител на Тайния революционен комитет в Голямо Конаре (днес град Съединение), където през 1885 година е бил преподавател. След това той става кмет на Пловдив, бил е и народен представител няколко мандата.
Петър Шилев е роден през 1853 година в село Голямо Конаре. Завършва пети клас на фамозното Пловдивско класно учебно заведение, наречено още Жълтото учебно заведение. След това се завръща в родното си село и става преподавател. Освен обширните за времето познания той носи като подарък за съселяните си освен революционни хрумвания, само че и пушка eвзалийка, закупена от богатия магазин на Дренски. Учителството не му пречи да следва пътя на апостолите от Априлската епопея, да посрещне с замайване Освобождението, да хвърли всички сили в построяването на новата страна и да потъне в подготовката на новата гражданска война - съединението на разграничена България.
Няколко години преди Съединението Петър Шилев е бил изместен да учителства в Пещера, та да престане да приказва за съединението с другата България. Но доверието на популацията в своя преподавател го издига за ръководител на тричленната общинска комисия и в действителност го прави най-отговорния уредник на комитета, трансформирал кметството в самобитен щаб на придвижването.
През февруари 1885 година в село Голямо Конаре идва Спиро Костов, прокурист на БТЦРК. Използвайки старите си връзки и познанства, той се срещал с учителите от трикласното учебно заведение Петър Шилев и Стоян Средев. След като разяснил, че задачата му е да сътвори комитет в селото за събиране пари и пушки за освобождението на Македония, показал и пълномощие на Тайния революционен комитет в Пловдив от 15.ІІ.1885 година Още същия ден било свикано заседание в къщата на Петър Шилев, което избрало локален комитет. В него взели участие духовник Иван Генов - ръководител, Петър Шилев - подпредседател, Христо Македонски - касиер, Стоян Средев - секретар, Продан Тишков и доктор Хотински. Голямоконарският комитет почнал да записва свои членове на придвижването, като ги подвежда под клетва.
На 6 август, на Преображение Господне, след отпуск в черквата ”Св. Атанасий ”, в кафенето на Стоил Йотов Петър Шилев отправил зов за събиране на средства. Той загатнал единствено, че парите ще се употребяват за “една народополезна работа ”. На апела неотложно се отзовали 39 души, които внесли 362 гроша и 5 пари. Сред донорите е и Петър Шилев, който внесъл 10 гроша.
На другия ден Петър Шилев и Продан Тишков с каруцата на Петър Ихтиманлията закупили в Пловдив три аршина зелен копринен плат за знаме. Същия ден те посетили ателието на Георги Данчов и му поръчали да “изобрази художествено ” върху плата златен лъв. След една седмица знамето е към този момент в село Голямо Конаре. Така направеното знаме с един лъв не се харесвало на мнозина. Решено било то да бъде обещано на Неделя Стоянова Шилева - племенничка на Петър Шилев, с цел да изпише на него с блажна багра някои патриотични стихове и фрази, като: “Аз нямам доверие, че калугер ще избави раята: свободата не ще екзарх, желае Караджата ”, “Съединението прави силата ”, “Долу Източна Румелия ”.
С тази задача Недялка Шилева се справила чудесно, като работила в къщата на чичо си под защитата на Продан Тишков.
Когато четниците на Продан Тишков - Чардафон потеглят за Пловдив, Петър Шилев произнася злокобната, само че популярна фраза: " Утре въжетата може да нарастнат ". Съселяните му не можели да повярват, че думите са изречени от този балансиран, спокоен, умен и мил човек.
Тишков е деен участник в съединисткото придвижване като подпредседател на голямоконарския комитет и е пропагандатор в близките села. Заедно с Продан Тишков Шилев предвожда локалната чета, която през нощта на пети против шести септември обсажда конака в Пловдив и приготвя арестуването на Гавраил Кръстевич - основен шеф на Източна Румелия. След Съединението се изявява като държавник. Избиран е за депутат, областен и общински консултант и кмет на Пловдив и село Голямо Конаре.
Непримирима душа до края на живота си през 1945 година. Макар и пенсионер, множеството от своите доходи и изключително парите от публикуването на публикации и мемоари той предава на комитета, който би трябвало да построи монумент на Съединението в Пловдив. Многократно със фамилията е посещавал родното си село, демонстрира им мястото на родната си къща, в която Недялка Шилева извезва знамето на Съединението.
Петър Шилев е един от основните дейци на Съединението, ръководител на Тайния революционен комитет в Голямо Конаре (днес град Съединение), където през 1885 година е бил преподавател. След това той става кмет на Пловдив, бил е и народен представител няколко мандата.
Петър Шилев е роден през 1853 година в село Голямо Конаре. Завършва пети клас на фамозното Пловдивско класно учебно заведение, наречено още Жълтото учебно заведение. След това се завръща в родното си село и става преподавател. Освен обширните за времето познания той носи като подарък за съселяните си освен революционни хрумвания, само че и пушка eвзалийка, закупена от богатия магазин на Дренски. Учителството не му пречи да следва пътя на апостолите от Априлската епопея, да посрещне с замайване Освобождението, да хвърли всички сили в построяването на новата страна и да потъне в подготовката на новата гражданска война - съединението на разграничена България.
Няколко години преди Съединението Петър Шилев е бил изместен да учителства в Пещера, та да престане да приказва за съединението с другата България. Но доверието на популацията в своя преподавател го издига за ръководител на тричленната общинска комисия и в действителност го прави най-отговорния уредник на комитета, трансформирал кметството в самобитен щаб на придвижването.
През февруари 1885 година в село Голямо Конаре идва Спиро Костов, прокурист на БТЦРК. Използвайки старите си връзки и познанства, той се срещал с учителите от трикласното учебно заведение Петър Шилев и Стоян Средев. След като разяснил, че задачата му е да сътвори комитет в селото за събиране пари и пушки за освобождението на Македония, показал и пълномощие на Тайния революционен комитет в Пловдив от 15.ІІ.1885 година Още същия ден било свикано заседание в къщата на Петър Шилев, което избрало локален комитет. В него взели участие духовник Иван Генов - ръководител, Петър Шилев - подпредседател, Христо Македонски - касиер, Стоян Средев - секретар, Продан Тишков и доктор Хотински. Голямоконарският комитет почнал да записва свои членове на придвижването, като ги подвежда под клетва.
На 6 август, на Преображение Господне, след отпуск в черквата ”Св. Атанасий ”, в кафенето на Стоил Йотов Петър Шилев отправил зов за събиране на средства. Той загатнал единствено, че парите ще се употребяват за “една народополезна работа ”. На апела неотложно се отзовали 39 души, които внесли 362 гроша и 5 пари. Сред донорите е и Петър Шилев, който внесъл 10 гроша.
На другия ден Петър Шилев и Продан Тишков с каруцата на Петър Ихтиманлията закупили в Пловдив три аршина зелен копринен плат за знаме. Същия ден те посетили ателието на Георги Данчов и му поръчали да “изобрази художествено ” върху плата златен лъв. След една седмица знамето е към този момент в село Голямо Конаре. Така направеното знаме с един лъв не се харесвало на мнозина. Решено било то да бъде обещано на Неделя Стоянова Шилева - племенничка на Петър Шилев, с цел да изпише на него с блажна багра някои патриотични стихове и фрази, като: “Аз нямам доверие, че калугер ще избави раята: свободата не ще екзарх, желае Караджата ”, “Съединението прави силата ”, “Долу Източна Румелия ”.
С тази задача Недялка Шилева се справила чудесно, като работила в къщата на чичо си под защитата на Продан Тишков.
Когато четниците на Продан Тишков - Чардафон потеглят за Пловдив, Петър Шилев произнася злокобната, само че популярна фраза: " Утре въжетата може да нарастнат ". Съселяните му не можели да повярват, че думите са изречени от този балансиран, спокоен, умен и мил човек.
Тишков е деен участник в съединисткото придвижване като подпредседател на голямоконарския комитет и е пропагандатор в близките села. Заедно с Продан Тишков Шилев предвожда локалната чета, която през нощта на пети против шести септември обсажда конака в Пловдив и приготвя арестуването на Гавраил Кръстевич - основен шеф на Източна Румелия. След Съединението се изявява като държавник. Избиран е за депутат, областен и общински консултант и кмет на Пловдив и село Голямо Конаре.
Непримирима душа до края на живота си през 1945 година. Макар и пенсионер, множеството от своите доходи и изключително парите от публикуването на публикации и мемоари той предава на комитета, който би трябвало да построи монумент на Съединението в Пловдив. Многократно със фамилията е посещавал родното си село, демонстрира им мястото на родната си къща, в която Недялка Шилева извезва знамето на Съединението.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ