Garbage и Dead Can Dance в Пловдив: старите герои имат какво още да кажат
Неделя вечер в Пловдив беше всичко друго, само че не и айляк – две огромни имена в музиката, със забележителна известност в България, свириха на разнообразни местоположения в града.
Австралийското пробно дуо Dead Can Dance изпълни до дъно Античния спектакъл, а срещата им с българската публиката може да се опише без ангажименти като дълго чакана – Брендън Пери и Лиза Джерард са посещавали България поотделно (Джерард записа албум с " Мистерията на българските гласове " и от този момент регулярно е на турне с тях, направи и концерт с диригента Йордан Камджалов), само че най-накрая са тук дружно. Концертът им е част от късото турне, отбелязващо цялостния им креативен път от 1980 година до наши дни и съответства с 60-ия рожден ден на Брендън Пери.
Междувременно Garbage закриха новото издание на тридневния фестивал Hills of Rock, част от който бяха още доста " по-тежките " Whitesnake, Disturbed, Children of Bodom – по този начин, може би най-разпознаваемото име в програмата излезе пред много друга от нормалната си публика, само че я завоюва, макар контраста с другите хедлайнери и противоречивото качество на звука. Сетлистът може и да се е оказал предизвикателство за тези, които свързват Garbage само с шлагерите им от 90-те. Репертоарът им включваше песни от всичките им албуми, последният от които, Strange Little Birds, излезе преди три години. В сетлиста беше и най-скорошния им сингъл досега – No Horses от 2017 година, чийто текст рисува дистопично бъдеще на безвластие и принуждение. Отношението им към наболелите проблеми през днешния ден откри място и сред песните.
" Съвремието насочва все по-опасни знаци към младите дами. Но дамите имат мощ, имат значение, оттатък функциите им на майки или полови сътрудници. Те са скъпи сами по себе си. Искам всички дами, които виждам в публиката довечера да схванат, че могат да създадат всичко, което изискат в живота си ", сподели Шърли Менсън тъкмо преди осъществяването на I Think I`m Paranoid. До огромна степен, тя самата е образец за живот оттатък поставените от обществото рамки като изпълнителка, намерила известност откакто навършва 30, а на 52 години продължава да излъчва изключителна активност от сцената. Единственият минус беше неналичието на барабаниста Бъч Виг (през годините оставил отпечатък и като продуцент на Nirvana, Smashing Pumpkins, Sonic Youth) поради възобновяване от интервенция. Нов албум от Garbage се чака през 2020 година, а в това време може да чуете Шърли Менсън в най-новото й амплоа – водеща на подкаста The Jump.
" Защо не се забележим още веднъж през 2021 ", попита реторично тя от сцената и подсказа, че едва ли ще са нужни още 25 години очакване за изява в България. Въпреки редките им турнета сигурно няма да мине и доста време, до момента в който Dead Can Dance (изначално повлияни от българската национална музика) гравитират още веднъж в близост, дали дружно или поотделно.
Австралийското пробно дуо Dead Can Dance изпълни до дъно Античния спектакъл, а срещата им с българската публиката може да се опише без ангажименти като дълго чакана – Брендън Пери и Лиза Джерард са посещавали България поотделно (Джерард записа албум с " Мистерията на българските гласове " и от този момент регулярно е на турне с тях, направи и концерт с диригента Йордан Камджалов), само че най-накрая са тук дружно. Концертът им е част от късото турне, отбелязващо цялостния им креативен път от 1980 година до наши дни и съответства с 60-ия рожден ден на Брендън Пери.
Междувременно Garbage закриха новото издание на тридневния фестивал Hills of Rock, част от който бяха още доста " по-тежките " Whitesnake, Disturbed, Children of Bodom – по този начин, може би най-разпознаваемото име в програмата излезе пред много друга от нормалната си публика, само че я завоюва, макар контраста с другите хедлайнери и противоречивото качество на звука. Сетлистът може и да се е оказал предизвикателство за тези, които свързват Garbage само с шлагерите им от 90-те. Репертоарът им включваше песни от всичките им албуми, последният от които, Strange Little Birds, излезе преди три години. В сетлиста беше и най-скорошния им сингъл досега – No Horses от 2017 година, чийто текст рисува дистопично бъдеще на безвластие и принуждение. Отношението им към наболелите проблеми през днешния ден откри място и сред песните.
" Съвремието насочва все по-опасни знаци към младите дами. Но дамите имат мощ, имат значение, оттатък функциите им на майки или полови сътрудници. Те са скъпи сами по себе си. Искам всички дами, които виждам в публиката довечера да схванат, че могат да създадат всичко, което изискат в живота си ", сподели Шърли Менсън тъкмо преди осъществяването на I Think I`m Paranoid. До огромна степен, тя самата е образец за живот оттатък поставените от обществото рамки като изпълнителка, намерила известност откакто навършва 30, а на 52 години продължава да излъчва изключителна активност от сцената. Единственият минус беше неналичието на барабаниста Бъч Виг (през годините оставил отпечатък и като продуцент на Nirvana, Smashing Pumpkins, Sonic Youth) поради възобновяване от интервенция. Нов албум от Garbage се чака през 2020 година, а в това време може да чуете Шърли Менсън в най-новото й амплоа – водеща на подкаста The Jump.
" Защо не се забележим още веднъж през 2021 ", попита реторично тя от сцената и подсказа, че едва ли ще са нужни още 25 години очакване за изява в България. Въпреки редките им турнета сигурно няма да мине и доста време, до момента в който Dead Can Dance (изначално повлияни от българската национална музика) гравитират още веднъж в близост, дали дружно или поотделно.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ