За Синдрома на придобитата институционална некадърност
Неделният ден ни сподели, че една огромна група хора страда от неизлечима заблуда, че може да се ръководи без визия и без тактика, а единствено посредством конюнктурни дейности, посредством фалшификати и симулации на актуален мениджмънт, посредством отиграване на обстановки, посредством пиар и агитация, посредством шамански екзалтации, популистки заклинания, отделяне от действителността и живеене в паралелна действителност, егоизъм във връзка с себе си, възприятие на боязън като в обсадена цитадела във връзка с съперниците и надсмиване, граничещо с пренебрежение към всички останали ( " останали " в смисъл на други и " останали " в смисъл на останали към този момент в България).
Но тъй като играем по разпоредбите, а по-скоро по процедурите на демокрацията, а аз съм безусловно измежду малцинството по отношение на болшинството, което ги избира (не знам дали към този момент не съм най-малцинственото малцинство – това, което се състои от 1 човек), аз одобрявам, че те ще ни ръководят до тогава, до момента в който ни ръководят (а то може да е броени месеци, само че може да е и неизброими години), мога да ги съветвам следните, да го кажем, на първо четене неща:
1. Да се върнат в действителността – огромните произшествия на смятащите се за безконечни ръководещи ги сполетяват заради тоталното им разминаване с действителността – Тодор Живков с физиономията на 10 ноември 1989 година
2. Да схванат, че сред пълномощия и подготвеност има колосална разлика . Това, че си получил компетенциите да управляваш някакъв развой в частност или страната като цяло, не ти дава автоматизирано компетентността да можеш да управляваш този развой или страната. А те се заблуждават, грубо се заблуждават, че като могат да ръководят, тъй като властта е тяхна, те могат да ръководят както би трябвало да се ръководи.
3. Да си дадат ясна сметка, че освен какъвто ни е народът, по този начин ще му приказват, само че и както приказват, такива стават . Изкушават се (а дефицитите на обучение, просвета, добродетелност и образование им оказва помощ за това) да употребяват невисок (понякога даже низък) език, да гъделичкат останали от соца настройки и стандарти, да смъкват равнището на изрече, да приказват за значими неща в политиката и националната сигурност на диалект, на акцент, като край ресторантска маса и като към елементарни национални маси, само че тук сработва клопката на така наречен противоположна връзка и те стартират да мислят, да проблематизират, да разсъждават и да си изясняват нещата, да господстват и да ръководят навръх това равнище – даже популистки да гъделичкат простотата и опростяването у народа, последователно и властовият и управнически техен нрав, властовите им и управнически качества се спихват до нивото на езика, на който поддържат връзка с обществото.
4. Да прогледнат като отворят необятно затворените си очи, че са развъдили навсякъде администрации, в които е препълнено с техни хора , протежета, съпартийци и съидейници (съмишленици като еднообразно мислене защо служи властта и че ден във властта година в живота храни), които хора, протежета, съпартийци и съидейници са първата администрация в последните 30 години, нежелаеща да се научи да ръководи, тъй като е заета с други неща и има други цели за седенето си във властта.
Затова би трябвало да трансформират внезапно и съществено кадровата си политика, като се извърнат с лице към знаещите и можещите, към кадърните и способните, към интелигентните и образованите (не като дипломи, а като същност на образованието), към младите и относително младежите. В битието и съзнанието си на учител мога да ги уверя, че имаме голямо голям брой такива хора, които могат да създадат чудеса в администрацията, да я заредят с потенциал и капацитет, да пресекат наклонността за растящи непрофесионализъм и неоправност в нея, да излекуват България от този СПИН – Синдрома на добитата институционална несръчност.
Ако властимащите създадат това, даже единствено това, те ще свършат едно доста положително за страната ни дело и доста от другите им грехове ще могат да бъдат простени и дори оправдани. Да, те в никакъв случай няма да бъдат партията, за която аз бих си разрешил да гласоподавам, само че най-малко ще им бъда за нещо признателен – че обръщат наклонността да произвеждаме прелестни, само че безработни магистри и доктори, да връчваме дипломи и награждаваме отличници, които, отчаяли се, че не са нужни на България тук, емигрират с еднопосочни билети.
Коментарът е оповестен във " Facebook ". Заглавието е на редакцията
Но тъй като играем по разпоредбите, а по-скоро по процедурите на демокрацията, а аз съм безусловно измежду малцинството по отношение на болшинството, което ги избира (не знам дали към този момент не съм най-малцинственото малцинство – това, което се състои от 1 човек), аз одобрявам, че те ще ни ръководят до тогава, до момента в който ни ръководят (а то може да е броени месеци, само че може да е и неизброими години), мога да ги съветвам следните, да го кажем, на първо четене неща:
1. Да се върнат в действителността – огромните произшествия на смятащите се за безконечни ръководещи ги сполетяват заради тоталното им разминаване с действителността – Тодор Живков с физиономията на 10 ноември 1989 година
2. Да схванат, че сред пълномощия и подготвеност има колосална разлика . Това, че си получил компетенциите да управляваш някакъв развой в частност или страната като цяло, не ти дава автоматизирано компетентността да можеш да управляваш този развой или страната. А те се заблуждават, грубо се заблуждават, че като могат да ръководят, тъй като властта е тяхна, те могат да ръководят както би трябвало да се ръководи.
3. Да си дадат ясна сметка, че освен какъвто ни е народът, по този начин ще му приказват, само че и както приказват, такива стават . Изкушават се (а дефицитите на обучение, просвета, добродетелност и образование им оказва помощ за това) да употребяват невисок (понякога даже низък) език, да гъделичкат останали от соца настройки и стандарти, да смъкват равнището на изрече, да приказват за значими неща в политиката и националната сигурност на диалект, на акцент, като край ресторантска маса и като към елементарни национални маси, само че тук сработва клопката на така наречен противоположна връзка и те стартират да мислят, да проблематизират, да разсъждават и да си изясняват нещата, да господстват и да ръководят навръх това равнище – даже популистки да гъделичкат простотата и опростяването у народа, последователно и властовият и управнически техен нрав, властовите им и управнически качества се спихват до нивото на езика, на който поддържат връзка с обществото.
4. Да прогледнат като отворят необятно затворените си очи, че са развъдили навсякъде администрации, в които е препълнено с техни хора , протежета, съпартийци и съидейници (съмишленици като еднообразно мислене защо служи властта и че ден във властта година в живота храни), които хора, протежета, съпартийци и съидейници са първата администрация в последните 30 години, нежелаеща да се научи да ръководи, тъй като е заета с други неща и има други цели за седенето си във властта.
Затова би трябвало да трансформират внезапно и съществено кадровата си политика, като се извърнат с лице към знаещите и можещите, към кадърните и способните, към интелигентните и образованите (не като дипломи, а като същност на образованието), към младите и относително младежите. В битието и съзнанието си на учител мога да ги уверя, че имаме голямо голям брой такива хора, които могат да създадат чудеса в администрацията, да я заредят с потенциал и капацитет, да пресекат наклонността за растящи непрофесионализъм и неоправност в нея, да излекуват България от този СПИН – Синдрома на добитата институционална несръчност.
Ако властимащите създадат това, даже единствено това, те ще свършат едно доста положително за страната ни дело и доста от другите им грехове ще могат да бъдат простени и дори оправдани. Да, те в никакъв случай няма да бъдат партията, за която аз бих си разрешил да гласоподавам, само че най-малко ще им бъда за нещо признателен – че обръщат наклонността да произвеждаме прелестни, само че безработни магистри и доктори, да връчваме дипломи и награждаваме отличници, които, отчаяли се, че не са нужни на България тук, емигрират с еднопосочни билети.
Коментарът е оповестен във " Facebook ". Заглавието е на редакцията
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ