„Солунският светилник“ на българската просвета
Недалеч от центъра на Солун всеки клиент ще откри следи от съществуването на именитата Солунска българска мъжка гимназия „ Св. Св. Кирил и Методий “, съобщи кореспондент на БГНЕС.
Днес на мястото, където се е издигало най-авторитетното българско учебно заведение в Македония, е подложен надпис на гръцки и британски, който припомня за нея и за българското културно и просветно наличие в този град. Табелата е сложена от някогашния кмет на града Янис Бутарис през 2015 година
Гимназията е основана през 1880 година и има извънредно значимо значение за историята на българския народ. Когато приказваме за Солунската гимназия не можем да не отдадем заслуженото на нейния пръв основен преподавател Кузман Шапкарев. Той влага извънредно доста сила, старания и воля, с цел да сътвори този огромен културно-просветен център.
Автентичният тип на Солунската гимназия В първите дни на октомври 1880 година в Солун Шапкарев, благодарение на Солунската българска община и със единодушието на екзарх Йосиф I, открива образователната година на Българската солунска мъжка гимназия „ Св. св. Кирил и Методий “ и на Българската солунска девическа гимназия „ Св. Благовещение “. В тях се записват в началото 100 възпитаници, наставлявани от 4 учители, и 40 ученички в предварителен клас под управлението на Царевна Миладинова.
Щафетата след Шапкарев като шефове поемат Божил Райнов, Георги Кандиларов, Васил Кънчов, които със своята активност трансформират гимназията в съединителен център на българщината в Македония.
Георги Кандиларов и Божил Райнов дружно с възпитаници от първия випуск. Снимката е направена в София през 1925 година Гимназията са приключили едни от най-известните революционери и деятели на ВМОРО , като преди всичко измежду тях би трябвало да споменем Гоце Делчев – всепризнатия идеолог на националноосвободителното придвижване след 1878 година На 4 май ние означаваме 121 години от неговата трагична крах.
Следват Даме Груев и Борис Сарафов. Солунската гимназия приключват Георги Стрезов, Христо Занешев, Кирил Пърличев, Димитър Молеров от Банско, огромният държавник и публицист Даниел Крапчев. Говорейки за възпитаниците на Солунската гимназия, наложително би трябвало да споменем Тодор Александров и други революционери, отдали живота си на делото за обединяването на страната ни, разграничена по силата на Берлинския контракт.
Гимназията просъществува в Солун до 1913 година , след което поради Междусъюзническата, Първата международна война и последвалия Ньойски контракт, се реалокира поредно в градовете Струмица, Щип, отново Струмица, а по-късно и в град Петрич.
През 1920 година по предложение на учителите в гимназията Солунската гимназия се реалокира в Горна Джумая /днешен Благоевград/, чийто жители събират доста бързо 80 000 лева, нужни за преустройване на някогашните турски казарми в образователна постройка.
През 1934 година постройката на гимназията е дефинитивно приключена, в която се обитава до ден-днешен. /БГНЕС
