Годеницата на Левски издъхва на 19. II. век след раждането му
Неда Антонова е създател на романа „ Любовта и гибелта на първия след Бога “. Издадената от Румен Леонидов книга има към този момент четири тиража и се посреща с огромен интерес. Тя опровергава няколко наложени през годините митове и най-много тази, че Левски е палач. Авторката потвърждава, че от подправени писма потегля този слух и даже твърди, че същинският палач измежду българските поборници е пишман- революционерът Димитър Общи, наложен като асистент на Левски от настойника си Каравелов. Неда Антонова за първи път повдига завесата и научаваме повече за дамите към очарователния бунтовник. Дори ставаме очевидци на неговия годеж с красивата Евгения. До къде е истината и от къде стартира художествената небивалица: - Госпожо Антонова, в романа „ Любовта и гибелта на първия след Бога “ вие разказвате за брака на Васил Левски с Евгения. Никога до момента, най-малко в това, което сме учили, животът на Апостола не е бил свързван с нежния пол. Има ли документални обстоятелства, за това Левски да е имал обич с жена и в случай че е по този начин, коя е тя и каква е нейната орис? Има ли първообраз Евгения?
- Сред голямата маса от хора, подпомагали Васил Левски в неговата свещена задача, е имало и доста дами, принадлежащи към разнообразни пластове на обществото и разнообразни по възраст, публично и материално състояние или начетеност: ученичка от богословския клас на белградската класическа гимназия, актриса от театъра на Добри Войников, брачна половинка на изтъкнат търговец, щерка на прочут член на БРЦК в Букурещ, учителки в българските градове, монахини и стотици елементарни селски дами. Една от тях – Йова от карловското село Войнягово, - е била избраница на Левски, в годините, когато той е учителствал в селото. Според съвременници сред двамата в действителност е съществувало мощно възприятие, само че макар годежа, до женитба не се стигнало: след връщането си от Втората легия Левски една вечер отива във Войнягово, дружно със селския духовник посещава дома на годеницата си, целува ръка на родителите й, а на нея дава изин – позволение да се омъжи за който пожелае. Причините за това са изяснени в книгата. Йова се омъжва, ражда й се наследник, живее дълго – до 1937 година. И когато цяла България празнува стогодишнината от рождението на Апостола, на 19 февруари, деня на неговата крах, рано сутринта, при първия звън на черковната камбана, тогавашната му избраница и първа обич издъхва. Казват, че издъхналите на една дата след това се срещат Там…Дано. А обликът на Евгения –главната героиня в романа - е събирателен: тя е по едно и също време всички българки, съдействали с помощта си за пребъдване на святото дело. А по отношение на венчавката, която самият Дякон прави в подземието на софийската казарма – това е авторска нереалност. Историческата истина гласи, че в деня преди обесването е било позволено на жители да посетят смъртника, само че няма сведения някой да е поискал да се възползва от това позволение.
- В романа си нито един път не споменавате името на поп Кръстьо. Защо? Предател ли е той или почтено упрекнат?
Мисля, че към момента е мъчно да се назове с дефинитивна решителност името на предателя на Левски, още повече, че все по-често се чуват гласове, допускащи че залавянето на Апостола е резултат от гибелно стичане на редица житейско-битови условия. Дори самото съмнение за такава опция към този момент ни не разрешава да стоварваме виновността върху един обособен човек, па бил той и набеденият поп Кръстьо.
- Можело ли е Левски да бъде избавен?
Ако имате поради тези 4-5 дни, през които той е конвоиран по пътя от Ловеч до Търново, а от там до София, наподобява е можело да се направи нещо, само че при тогавашните отзивчиви благоприятни условия, реализиране на връзка сред революционните комитети от села и градове и организирането на добре въоръжена и готова група, която вероятно би могла да нападне конвоя и да освободи арестувания, се е оказало невероятно. Направен е бил незадълбочен опит в Търново, само че той останал без резултат. А що се отнася до спасяването на към този момент наказания Левски, там в действителност са съществували няколко – съгласно историка откривател Янко Гочев осем - добре проведени опита. Тъй като се е очаквало осъществяването на смъртната присъда да бъде осъществено в Истанбул и, според тогавашната процедура - Левски да бъде обесен на Цариградския мост, неговите съратници са планували две благоприятни условия за напредването на конвоя с наказания – или от София до Лом с каруца, от там до Русе с транспортен съд, след това до Варна с трен и отново с транспортен съд до Истанбул, или по южния маршрут София - Пловдив с каруца, от там с трен до столицата.
Авторката и издателят на среща в радио Стара Загора
Съставени са били групи, както за това свидетелства и поп Минчо Кънчев в книгата си „ Видрица”, подготвени да атакуван влака, имало и хора, готови да нанесат техническа щета, препятстваща по-нататъшното напредване на трена…Но заповедта на великия везир е предрешила всичките тези старания: Левски е обесен в София. Това, че не е могъл да бъде избавен приживе, може някак си да бъде целесъобразно, само че фактът, че след обесването му никой българин от нашата църковна община в София не е изискал да вземе тялото – за което е имало позволение на управляващите - и да го погребе по християнски, е клеймо върху челото ни, което времето няма да изтрие. Защото най-великият българин е бил положен в позорните гробища в края на града, там където в безименни гробове са били заравяни нарушители, самоубийци, майки, умъртвили децата си, заразно заболели и чужденци. Там, край град София…
- Вие много безапелационно потвърждавате, че Левски не е бил палач, същинският палач съгласно вас е Димитър Общи. Въобще вие в прекомерно отрицателна светлина описвате Общи, като човек разсипник, шарлатанин, гуляйджия. Това ваше персонално отношение ли е, или по този начин сочат документите?
- Дори да е персонално отношение, то не е случайно. Васил Левски и Димитър Общи са двете лица на нашата национална гражданска война: кристалният мъдрец и брилянтен стратег на освободителното дело против необразования гуляйджия и палач! Достатъчно е да погледнем писмата, адресирани до Левски от тайните революционни комитети в селата от Тетевенско, където Димитър Общи е обитавал, сякаш да приготвя въстание, и ще стане ясно че съратникът, който Левски не е желал, само че който му е бил наложен принудително от Каравелов, е имал делото на революцията само като източник на пари, които безотчетно да пилее за свое наслаждение. Той върви от село на село, дружно със своя секретар – подобен му е бил назначен, тъй като заради неграмотността си Общи не е можел да контактува документално с Левски и БРЦК в Букурещ – „ яде и пие, той и секретарят му, и след това желае комитетът да заплати разноските… “ Това е най-често повтарящото се недоволство против помощника на Апостола, и най-невинното. Защото спомените на негови приятели от хайдушките му години свидетелстват за убийства и изменничества, някои от тях известни на патрона му Каравелов… Левски се оплаква от помощника си, написа до Букурещ, че Общи събира пари от „ своите” села сякаш за оръжие, само че отхвърля да ги регистрира на Левски, само че БРЦК остава безмълвен…Докато се стига до гибелната за вътрешната организация самоволна акция на Общи – отново за пари! – обирът на турската поща в прохода Арабаконак, след това процесът против обирджиите, които до един издават ролята на Апостола за създаване на тайната революционна организация и последвалата заповед на държавното управление за интензивно дирене на баш комитата… И става по този начин, че необразованият гуляйджия и пишман бунтовник Димитър Общи проваля святото българско дело на Дякона Левски!
- Какво ново, непознато за вас и, множеството българи, научихте, до момента в който събирахте материалите са за книгата си. Има ли неразучени документи свързани с Апостола. Кои са въпросите, отново свързани с него, на които нямате и още търсите отговор. Има ли митове, свързани с Левски, които смятате, че е значимо, да бъдат опровергани? Влизате ли в спор с историците?
- Никой публицист не влиза в спор с историците, тъй като става дума за два разнообразни метода към едно и също събитие. Както е споделил Толстой: „ За историка има герои, за художника би трябвало да има хора”. Новото, което открих, не е било законспирирано или прикрито в здрачните секрети на фактологията. Напротив: за него приказва неподкупният историк Николай Генчев: писмо, написано собственоръчно от Левски и изпратено до Каравелов, в което Дяконът твърди, че е жив и здрав, не е хванат и продължава своята работа. Дотук – нищо изключително. “
Но като прибавим обстоятелството,че същото това писмо е написано и изпратено на 6 януари 1873 година, деня,в който следствието в София организира третия разпит на Левски, а той населява непрекъснато подземието на софийската казарма ранен, изнемощял, отказващ храна, бълнуващ от високата температура и възпалената рана… Нищо в писмото обаче - ни красивият почерк на Левски, ни характерният му автограф - не е усъмнило Каравелов. Той го е приел за следващото уведомление от Апостола и единствено се учудил: от България му пишат, че Дяконът е хванат, а самият Дякон най-спокойно твърди обратното…
Откъде се е взело това писмо и с каква цел е било написано и изпратено? И поражда не подозрение, а убеденост, че е съществувал занаятчия измамник, който е можел да имитира – публикувана процедура в тези години – почерка на Левски. Това изказване постанова извода, че и това по-предишно писмо, в което Левски сякаш прави признание,че е умъртвил момчето, и на което признание генерации историци градят своята теза, че Левски е палач, е също фалшификат. Още повече, че то не е открито в чувала с всички останали документи и писма на Левски до Каравелов, уличаващи Апостола в революционна активност и предоставени на участниците в проверяващия развой, а е препоръчано на националния исторически списък много години след Освобождението от наследниците на Кирияк Цанков... Защо тъкмо от него, е друга тематика, не по-малко значима.
- Знаете ли къде е гробът на Левски и значимо ли е той да бъде открит?
- Гробът на Левски е вдълбан в българската национална памет. И до момента в който има на света българи, този гроб ще бъде знаен и уважаван! И посредством паролата „ Левски” нашите бъдещи потомци, пръснати из гънките на света, ще се разпознават един различен.
- Кои са най-често задаваните въпроси на срещите ви с читателите и по какъв начин им отговаряте? Огорчена ли сте, че книгата ви до момента, остава незабелязана от „ безпристрастната “ рецензия и не е получила нито една премия. Може би ви радва оценката на читателите. Каква е тя?
- Журитата мълчат, читателите пишат в обществените мрежи. От излизането на книгата през м. юни до през днешния ден, на читателски интерес се радват четири тиража, а с издателя и редактор Румен Леонидов - „ Факел” - до през днешния ден сме взели участие в 21 срещи с читатели. През февруари и март ни предстоят още осем, а през април - предвеликденски срещи за Апостола като за българския Исус.. Най-често задаваните въпроси са същите, които и вие ми зададохте: гробът на Левски, неговото тефтерче, разривът сред него и Общи, годеницата му, а също и обичаните песни на Апостола. Народът ги знае и ги пее.
- Предстои второто издание на романа ви: „ Войната свърши в четвъртък “. Ще се разграничава ли то по нещо от първото.
- Изданието не е ни допълнено, ни модифицирано. Предполагам, че може да зародят разлики в оценката на изложените събития и в отношението на читателите към войната, а и към личностите на двамата велики мъже и пълководци: младия военачалник Скобелев и Гаази Осман паша.
Интервю на Исак ГОЗЕС
- Сред голямата маса от хора, подпомагали Васил Левски в неговата свещена задача, е имало и доста дами, принадлежащи към разнообразни пластове на обществото и разнообразни по възраст, публично и материално състояние или начетеност: ученичка от богословския клас на белградската класическа гимназия, актриса от театъра на Добри Войников, брачна половинка на изтъкнат търговец, щерка на прочут член на БРЦК в Букурещ, учителки в българските градове, монахини и стотици елементарни селски дами. Една от тях – Йова от карловското село Войнягово, - е била избраница на Левски, в годините, когато той е учителствал в селото. Според съвременници сред двамата в действителност е съществувало мощно възприятие, само че макар годежа, до женитба не се стигнало: след връщането си от Втората легия Левски една вечер отива във Войнягово, дружно със селския духовник посещава дома на годеницата си, целува ръка на родителите й, а на нея дава изин – позволение да се омъжи за който пожелае. Причините за това са изяснени в книгата. Йова се омъжва, ражда й се наследник, живее дълго – до 1937 година. И когато цяла България празнува стогодишнината от рождението на Апостола, на 19 февруари, деня на неговата крах, рано сутринта, при първия звън на черковната камбана, тогавашната му избраница и първа обич издъхва. Казват, че издъхналите на една дата след това се срещат Там…Дано. А обликът на Евгения –главната героиня в романа - е събирателен: тя е по едно и също време всички българки, съдействали с помощта си за пребъдване на святото дело. А по отношение на венчавката, която самият Дякон прави в подземието на софийската казарма – това е авторска нереалност. Историческата истина гласи, че в деня преди обесването е било позволено на жители да посетят смъртника, само че няма сведения някой да е поискал да се възползва от това позволение.
- В романа си нито един път не споменавате името на поп Кръстьо. Защо? Предател ли е той или почтено упрекнат?
Мисля, че към момента е мъчно да се назове с дефинитивна решителност името на предателя на Левски, още повече, че все по-често се чуват гласове, допускащи че залавянето на Апостола е резултат от гибелно стичане на редица житейско-битови условия. Дори самото съмнение за такава опция към този момент ни не разрешава да стоварваме виновността върху един обособен човек, па бил той и набеденият поп Кръстьо.
- Можело ли е Левски да бъде избавен?
Ако имате поради тези 4-5 дни, през които той е конвоиран по пътя от Ловеч до Търново, а от там до София, наподобява е можело да се направи нещо, само че при тогавашните отзивчиви благоприятни условия, реализиране на връзка сред революционните комитети от села и градове и организирането на добре въоръжена и готова група, която вероятно би могла да нападне конвоя и да освободи арестувания, се е оказало невероятно. Направен е бил незадълбочен опит в Търново, само че той останал без резултат. А що се отнася до спасяването на към този момент наказания Левски, там в действителност са съществували няколко – съгласно историка откривател Янко Гочев осем - добре проведени опита. Тъй като се е очаквало осъществяването на смъртната присъда да бъде осъществено в Истанбул и, според тогавашната процедура - Левски да бъде обесен на Цариградския мост, неговите съратници са планували две благоприятни условия за напредването на конвоя с наказания – или от София до Лом с каруца, от там до Русе с транспортен съд, след това до Варна с трен и отново с транспортен съд до Истанбул, или по южния маршрут София - Пловдив с каруца, от там с трен до столицата.
Авторката и издателят на среща в радио Стара Загора
Съставени са били групи, както за това свидетелства и поп Минчо Кънчев в книгата си „ Видрица”, подготвени да атакуван влака, имало и хора, готови да нанесат техническа щета, препятстваща по-нататъшното напредване на трена…Но заповедта на великия везир е предрешила всичките тези старания: Левски е обесен в София. Това, че не е могъл да бъде избавен приживе, може някак си да бъде целесъобразно, само че фактът, че след обесването му никой българин от нашата църковна община в София не е изискал да вземе тялото – за което е имало позволение на управляващите - и да го погребе по християнски, е клеймо върху челото ни, което времето няма да изтрие. Защото най-великият българин е бил положен в позорните гробища в края на града, там където в безименни гробове са били заравяни нарушители, самоубийци, майки, умъртвили децата си, заразно заболели и чужденци. Там, край град София…
- Вие много безапелационно потвърждавате, че Левски не е бил палач, същинският палач съгласно вас е Димитър Общи. Въобще вие в прекомерно отрицателна светлина описвате Общи, като човек разсипник, шарлатанин, гуляйджия. Това ваше персонално отношение ли е, или по този начин сочат документите?
- Дори да е персонално отношение, то не е случайно. Васил Левски и Димитър Общи са двете лица на нашата национална гражданска война: кристалният мъдрец и брилянтен стратег на освободителното дело против необразования гуляйджия и палач! Достатъчно е да погледнем писмата, адресирани до Левски от тайните революционни комитети в селата от Тетевенско, където Димитър Общи е обитавал, сякаш да приготвя въстание, и ще стане ясно че съратникът, който Левски не е желал, само че който му е бил наложен принудително от Каравелов, е имал делото на революцията само като източник на пари, които безотчетно да пилее за свое наслаждение. Той върви от село на село, дружно със своя секретар – подобен му е бил назначен, тъй като заради неграмотността си Общи не е можел да контактува документално с Левски и БРЦК в Букурещ – „ яде и пие, той и секретарят му, и след това желае комитетът да заплати разноските… “ Това е най-често повтарящото се недоволство против помощника на Апостола, и най-невинното. Защото спомените на негови приятели от хайдушките му години свидетелстват за убийства и изменничества, някои от тях известни на патрона му Каравелов… Левски се оплаква от помощника си, написа до Букурещ, че Общи събира пари от „ своите” села сякаш за оръжие, само че отхвърля да ги регистрира на Левски, само че БРЦК остава безмълвен…Докато се стига до гибелната за вътрешната организация самоволна акция на Общи – отново за пари! – обирът на турската поща в прохода Арабаконак, след това процесът против обирджиите, които до един издават ролята на Апостола за създаване на тайната революционна организация и последвалата заповед на държавното управление за интензивно дирене на баш комитата… И става по този начин, че необразованият гуляйджия и пишман бунтовник Димитър Общи проваля святото българско дело на Дякона Левски!
- Какво ново, непознато за вас и, множеството българи, научихте, до момента в който събирахте материалите са за книгата си. Има ли неразучени документи свързани с Апостола. Кои са въпросите, отново свързани с него, на които нямате и още търсите отговор. Има ли митове, свързани с Левски, които смятате, че е значимо, да бъдат опровергани? Влизате ли в спор с историците?
- Никой публицист не влиза в спор с историците, тъй като става дума за два разнообразни метода към едно и също събитие. Както е споделил Толстой: „ За историка има герои, за художника би трябвало да има хора”. Новото, което открих, не е било законспирирано или прикрито в здрачните секрети на фактологията. Напротив: за него приказва неподкупният историк Николай Генчев: писмо, написано собственоръчно от Левски и изпратено до Каравелов, в което Дяконът твърди, че е жив и здрав, не е хванат и продължава своята работа. Дотук – нищо изключително. “
Но като прибавим обстоятелството,че същото това писмо е написано и изпратено на 6 януари 1873 година, деня,в който следствието в София организира третия разпит на Левски, а той населява непрекъснато подземието на софийската казарма ранен, изнемощял, отказващ храна, бълнуващ от високата температура и възпалената рана… Нищо в писмото обаче - ни красивият почерк на Левски, ни характерният му автограф - не е усъмнило Каравелов. Той го е приел за следващото уведомление от Апостола и единствено се учудил: от България му пишат, че Дяконът е хванат, а самият Дякон най-спокойно твърди обратното…
Откъде се е взело това писмо и с каква цел е било написано и изпратено? И поражда не подозрение, а убеденост, че е съществувал занаятчия измамник, който е можел да имитира – публикувана процедура в тези години – почерка на Левски. Това изказване постанова извода, че и това по-предишно писмо, в което Левски сякаш прави признание,че е умъртвил момчето, и на което признание генерации историци градят своята теза, че Левски е палач, е също фалшификат. Още повече, че то не е открито в чувала с всички останали документи и писма на Левски до Каравелов, уличаващи Апостола в революционна активност и предоставени на участниците в проверяващия развой, а е препоръчано на националния исторически списък много години след Освобождението от наследниците на Кирияк Цанков... Защо тъкмо от него, е друга тематика, не по-малко значима.
- Знаете ли къде е гробът на Левски и значимо ли е той да бъде открит?
- Гробът на Левски е вдълбан в българската национална памет. И до момента в който има на света българи, този гроб ще бъде знаен и уважаван! И посредством паролата „ Левски” нашите бъдещи потомци, пръснати из гънките на света, ще се разпознават един различен.
- Кои са най-често задаваните въпроси на срещите ви с читателите и по какъв начин им отговаряте? Огорчена ли сте, че книгата ви до момента, остава незабелязана от „ безпристрастната “ рецензия и не е получила нито една премия. Може би ви радва оценката на читателите. Каква е тя?
- Журитата мълчат, читателите пишат в обществените мрежи. От излизането на книгата през м. юни до през днешния ден, на читателски интерес се радват четири тиража, а с издателя и редактор Румен Леонидов - „ Факел” - до през днешния ден сме взели участие в 21 срещи с читатели. През февруари и март ни предстоят още осем, а през април - предвеликденски срещи за Апостола като за българския Исус.. Най-често задаваните въпроси са същите, които и вие ми зададохте: гробът на Левски, неговото тефтерче, разривът сред него и Общи, годеницата му, а също и обичаните песни на Апостола. Народът ги знае и ги пее.
- Предстои второто издание на романа ви: „ Войната свърши в четвъртък “. Ще се разграничава ли то по нещо от първото.
- Изданието не е ни допълнено, ни модифицирано. Предполагам, че може да зародят разлики в оценката на изложените събития и в отношението на читателите към войната, а и към личностите на двамата велики мъже и пълководци: младия военачалник Скобелев и Гаази Осман паша.
Интервю на Исак ГОЗЕС
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ