Нобелови награди
Не знам какви са били нобеловите награди едно време, само че понастоящем са нещо като Оскари за сякаш по-умни хора. Днес, 14 октомври, ще бъде оповестена и последната от тях - за стопанска система. Но тъй като тя не е нобелова, защото не се заплаща с парите на оръжейния магнат, нито е включена в наследството, умерено можем да приемем, че раздаването на премиите за тази година е завършило.
На 7 октомври дадоха за медицина (физиология) . Отиде при Кейлин, Семенза и Ратклиф за откритието по какъв начин клетките усещат и се приспособяват към съществуването на О2 - изобретение, което се чака един ден да докара до пробиви в медицината и по-специално в битката с анемията и рака.
На 8 октомври дадоха за физика . Пийбълс, Майор и Кело си разделиха парите поради това, че са разкрили екзопланета, обикаляща към звезда от безоблачен вид. Това несъмнено е разтърсващо изобретение, което ще промени мисленето на човечеството или най-малко ще му вдъхне малко оптимизъм, що се отнася до опцията да бъдат изпъдени някъде всички небогати, многодетни и недобросъвестни индивиди с огромните им въглеродни отпечатъци.
На 9 октомври, на връх рождения ден на Джон Ленън, оповестиха премията за химия и по-специално за създаването на литиево-йонни акумулатори от Гудинаф, Уитингам и Йошино. Всеки, който като мен си мисли, че литиево-йонните акумулатори са създадени от дълго време, да замълчи! Сигурно има нещо, което медиите крият от нас.
10 октомври беше денят на литературата . В него се дадоха две награди - за 2018 и за 2019. През 2018 не се присъди премия за литература, тъй като беше помрачена от секс скандал със брачна половинка на член на Комитета - нещо като Me Too, единствено че в света на науката и изтънчената литература. Наградите взеха Олга Токарчук, тъй като " се пробва да основава литература от различен тип ", и Петер Хандке, " потресъл " (по думите на " Свободна Европа " ) прогресивното човечество с речта си на погребението на Слободан Милошевич.
На 11 октомври научихме при кого отива премията за мир . Целият свят възкликна: не е Грета! и това му прави чест, тъй като демонстрира, че здравият разсъдък може да е смълчан, може да се е снишил, само че към момента не е липсващ. Защото какво общо може да има следената активност на Гета Тунберг с мира! Виж, етиопският министър председател Абий Ахмед Али е нещо друго - в името на мира и прекратяването на кръвопролитните спорове той призна отделилата се провинция Еритрея, която остави Етиопия без изход на море. Позицията му в действителност е огромна заслуга в името на мира. Не знам единствено за какво не дадоха нобелова премия и на Филип Димитров, задето през 1992 призна Македония преди всички други.
Това е. Догодина - отново. Остават обаче въпросите за какво се дават нобелови награди и за какво се считат за толкоз влиятелни.
Със сигурност не се дават по аргументите, по които са били учредени. Учредява ги Алфред Нобел, с цел да позалъже съвестта си, натегнала от обстоятелството, че за времето си той е най-големият производител на оръжие и изключително поради изобретяването на динамита, който дори не е откритие, а софтуерно решение за военното приложение на нитроглицерина. Нещо като, в случай че Опенхаймер беше направил фондация за битка с лъчевата болест.
Освен това концепцията на първите нобелови награди е била да бъдат просто великодушна стипендия за продължаването на научната работа по обещаваща тематика. Отличават се първи стъпки с обещаващо бъдеще; заплаща се точно, с цел да може това бъдеще да се трансформира в действителност. Никога не се отличават отдръпнали се и завършили активността си учени, тъй като концепцията не е такава.
С течение на времето логиката се трансформира и нобеловите награди се трансформират в нещо като отличие за " изцяло творчество " и " необикновен принос ". Вярно, присъждат се за съответни достижения, само че тези достижения се пречупват през смисъла им за човечеството. Нобелистите се трансформират в необикновен тип престижи - когато се появят някъде, шушукат след тях: " той е нобелист! ", а мнението им добива непредвидена тежест даже и по въпроси, надалеч настрана от компетенцията, в която са станали нобелисти. А знаем, че доста постоянно задълбочените учени отвън своята област са прочувствено невежи.
Освен че основават престижи и източници на неопровержимо мнение, нобеловите награди легитимират и полезности. Защо се считат за толкоз влиятелни? Това ли е дневният ред на човечеството, в тези области ли са целите му? Не, нямам отговор, просто задавам въпрос, не се пробвам да внуша нищо. Даже нямам визия по какъв начин мерят значимостта на едно научно, литературно или политическо достижение, има ли справедлив аршин, има ли методология. Защо откриването на далечна планета е най-важното в света на физиката? Няма ли достижения, които трансформират живота на човечеството по-осезателно? Олга Токарчук ли промени мисленето на читателите, тя ли опустоши старите естетически критерии, с цел да ги размени с нови и даже да е по този начин, това ли е най-полезното, което може да се случи в света на литературата?
С опрощение, но всичко това стартира да ми наподобява на суетата в света на модата:
- Какъв е тоя парцал?
- Невежа! Та това е Исей Мияке!
Просто сме се договорили, че е ужасно влиятелно да те отличат от Нобеловия комитет, както е върхът на върховете да те отличи Американската кино академия с " Оскар " - това е мерило, това е пример, това е нещо, пред което може единствено да се мълчи.
Така е организиран индивидът - има вяра на сертифицирани източници. И откогато Библията към този момент все по-рядко се приема за подобен, постанова се нуждата празнините да се запълнят с нещо. Така се ражда комплицираната система на купите. Когато най-прогресивната класа на всички времена - пролетариатът - изхвърли графовете и бароните на бунището на историята, се появиха героите на социалистическия труд, дейните борци срещу фашизма и (забележете!) капитализма, заслужилите и националните актьори, учители и всевъзможни тям сходни. Науката също не остана обратно - доктори, професори, доценти, учени, младши и старши научни сътрудници... Едно време имаше най-малко атестационна комисия, в този момент останките от тези трофеи могат да се купят и то не за доста пари: " Недей да ми противоречиш, аз съм професор! ". Или: аз съм коуч! В по-късни времена се появиха дори и архонти, само че се появиха по прекомерно комичен, припрян и блудкав метод, та не съумяха да си завоюват предстоящото поклонение (което на същинските архонти се полага). Всичко е поради пустото публично мнение, което има някакво значение едвам в последно време, в епохата на електронните медии и интернет.
Наистина би било забавно, в случай че някой си направи труда да ревизира какви са били нобеловите награди и кои са били нобелистите преди малкия екран и интернет и по-късно. Резултатите биха били любопитни, въпреки и донейде обезверяващи. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
На 7 октомври дадоха за медицина (физиология) . Отиде при Кейлин, Семенза и Ратклиф за откритието по какъв начин клетките усещат и се приспособяват към съществуването на О2 - изобретение, което се чака един ден да докара до пробиви в медицината и по-специално в битката с анемията и рака.
На 8 октомври дадоха за физика . Пийбълс, Майор и Кело си разделиха парите поради това, че са разкрили екзопланета, обикаляща към звезда от безоблачен вид. Това несъмнено е разтърсващо изобретение, което ще промени мисленето на човечеството или най-малко ще му вдъхне малко оптимизъм, що се отнася до опцията да бъдат изпъдени някъде всички небогати, многодетни и недобросъвестни индивиди с огромните им въглеродни отпечатъци.
На 9 октомври, на връх рождения ден на Джон Ленън, оповестиха премията за химия и по-специално за създаването на литиево-йонни акумулатори от Гудинаф, Уитингам и Йошино. Всеки, който като мен си мисли, че литиево-йонните акумулатори са създадени от дълго време, да замълчи! Сигурно има нещо, което медиите крият от нас.
10 октомври беше денят на литературата . В него се дадоха две награди - за 2018 и за 2019. През 2018 не се присъди премия за литература, тъй като беше помрачена от секс скандал със брачна половинка на член на Комитета - нещо като Me Too, единствено че в света на науката и изтънчената литература. Наградите взеха Олга Токарчук, тъй като " се пробва да основава литература от различен тип ", и Петер Хандке, " потресъл " (по думите на " Свободна Европа " ) прогресивното човечество с речта си на погребението на Слободан Милошевич.
На 11 октомври научихме при кого отива премията за мир . Целият свят възкликна: не е Грета! и това му прави чест, тъй като демонстрира, че здравият разсъдък може да е смълчан, може да се е снишил, само че към момента не е липсващ. Защото какво общо може да има следената активност на Гета Тунберг с мира! Виж, етиопският министър председател Абий Ахмед Али е нещо друго - в името на мира и прекратяването на кръвопролитните спорове той призна отделилата се провинция Еритрея, която остави Етиопия без изход на море. Позицията му в действителност е огромна заслуга в името на мира. Не знам единствено за какво не дадоха нобелова премия и на Филип Димитров, задето през 1992 призна Македония преди всички други.
Това е. Догодина - отново. Остават обаче въпросите за какво се дават нобелови награди и за какво се считат за толкоз влиятелни.
Със сигурност не се дават по аргументите, по които са били учредени. Учредява ги Алфред Нобел, с цел да позалъже съвестта си, натегнала от обстоятелството, че за времето си той е най-големият производител на оръжие и изключително поради изобретяването на динамита, който дори не е откритие, а софтуерно решение за военното приложение на нитроглицерина. Нещо като, в случай че Опенхаймер беше направил фондация за битка с лъчевата болест.
Освен това концепцията на първите нобелови награди е била да бъдат просто великодушна стипендия за продължаването на научната работа по обещаваща тематика. Отличават се първи стъпки с обещаващо бъдеще; заплаща се точно, с цел да може това бъдеще да се трансформира в действителност. Никога не се отличават отдръпнали се и завършили активността си учени, тъй като концепцията не е такава.
С течение на времето логиката се трансформира и нобеловите награди се трансформират в нещо като отличие за " изцяло творчество " и " необикновен принос ". Вярно, присъждат се за съответни достижения, само че тези достижения се пречупват през смисъла им за човечеството. Нобелистите се трансформират в необикновен тип престижи - когато се появят някъде, шушукат след тях: " той е нобелист! ", а мнението им добива непредвидена тежест даже и по въпроси, надалеч настрана от компетенцията, в която са станали нобелисти. А знаем, че доста постоянно задълбочените учени отвън своята област са прочувствено невежи.
Освен че основават престижи и източници на неопровержимо мнение, нобеловите награди легитимират и полезности. Защо се считат за толкоз влиятелни? Това ли е дневният ред на човечеството, в тези области ли са целите му? Не, нямам отговор, просто задавам въпрос, не се пробвам да внуша нищо. Даже нямам визия по какъв начин мерят значимостта на едно научно, литературно или политическо достижение, има ли справедлив аршин, има ли методология. Защо откриването на далечна планета е най-важното в света на физиката? Няма ли достижения, които трансформират живота на човечеството по-осезателно? Олга Токарчук ли промени мисленето на читателите, тя ли опустоши старите естетически критерии, с цел да ги размени с нови и даже да е по този начин, това ли е най-полезното, което може да се случи в света на литературата?
С опрощение, но всичко това стартира да ми наподобява на суетата в света на модата:
- Какъв е тоя парцал?
- Невежа! Та това е Исей Мияке!
Просто сме се договорили, че е ужасно влиятелно да те отличат от Нобеловия комитет, както е върхът на върховете да те отличи Американската кино академия с " Оскар " - това е мерило, това е пример, това е нещо, пред което може единствено да се мълчи.
Така е организиран индивидът - има вяра на сертифицирани източници. И откогато Библията към този момент все по-рядко се приема за подобен, постанова се нуждата празнините да се запълнят с нещо. Така се ражда комплицираната система на купите. Когато най-прогресивната класа на всички времена - пролетариатът - изхвърли графовете и бароните на бунището на историята, се появиха героите на социалистическия труд, дейните борци срещу фашизма и (забележете!) капитализма, заслужилите и националните актьори, учители и всевъзможни тям сходни. Науката също не остана обратно - доктори, професори, доценти, учени, младши и старши научни сътрудници... Едно време имаше най-малко атестационна комисия, в този момент останките от тези трофеи могат да се купят и то не за доста пари: " Недей да ми противоречиш, аз съм професор! ". Или: аз съм коуч! В по-късни времена се появиха дори и архонти, само че се появиха по прекомерно комичен, припрян и блудкав метод, та не съумяха да си завоюват предстоящото поклонение (което на същинските архонти се полага). Всичко е поради пустото публично мнение, което има някакво значение едвам в последно време, в епохата на електронните медии и интернет.
Наистина би било забавно, в случай че някой си направи труда да ревизира какви са били нобеловите награди и кои са били нобелистите преди малкия екран и интернет и по-късно. Резултатите биха били любопитни, въпреки и донейде обезверяващи. Освен това мисля, че Картаген би трябвало да бъде опустошен.
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ