Страшната сила на родните суеверия и поверия
Не знам по какъв начин се случи по този начин, само че в един миг се осъзнах омотана в най-разнородни суеверия, които повече ме задушаваха и потискаха, в сравнение с помагаха. Защото нали това е смисълът на всичките такива поверия, суеверия и бла-бла – да ги спазваш, с цел да ти носят шанс и триумф в другите житейски обстановки.
Да, само че колкото и да се стараех да не си оставям чантата на земята, не се видях с повече пари, нито пък като не върших огромни покупки в първия ден на месеца, спестявах.
С времето разбрах, че провалените ми връзки надалеч не са се дължали на счупените огледала, чиито части съм събирала с смут и съм си мислела “сега кое важи – 7 години нещастна обич или толкоз години, колкото са счупените части?! ”.
Отделно на това се и омъжих, макар че като дребна едно по-голямо от мен момиче преднамерено ме опустоши в краката и безочливо каза “Ето, в този момент в никакъв случай няма да се ожениш! ”
Колкото и да си чета хороскопа, все го не помня и надлежно не отвръщам съгласно повелите на звездите и единствено мога да допускам какъв брой кармични връзки съм пропуснала или объркала. А какъв брой дълго съм носила червени конци, да не ви казвам… И отново се наложи една селска баба да ми пее, тъй като другите баби вещо заключиха, че съм била урочасана.
В някакъв миг обаче звездите са се конфигурирали по ексцентричен метод, чакрите ми внезапно се отвориха и като гръм от ясно небе върху мен се стовари прозрението, че нямам потребност от нито едно поверие или хороскоп повече.
Реших, че животът е прекомерно къс и задоволително напрягащ, че да го комплицирам още повече, стараейки се да излизам постоянно с десния крайник на открито (или пък беше левия?!), да очаквам да ме засърби ръката, с цел да получа пари, да внимавам да не мина под стълба, да заобикалям всички черни котки и виещи кучета, да си вързвам синьо, алено и пембено, че да не ми е уроки, да вардя в загадка хубавите неща, които чакам, че да не вземат да се провалят, да не разходвам в понеделник, нито пък в първия ден от месеца и да държа кестени в къщата за здраве и слон с извърнат към входната врата гъз за забравих към този момент какво.
Край на цялата тази полуда! Ще пребивавам без да съблюдавам неписаните, само че пък излъчени от потомство на потомство суеверия и поверия, пък било то и с риск да си навлека неприятен шанс, безпаричие и каквото там още има.
Истината е, че част от въпросните суеверия са почнали напълно почтено като предизвестия или елементарни констатации. Като да вземем за пример това със замитането и нежененето – момичето е толкоз мързеливо, че не се маха от пътя на метлата, надлежно никой няма да я желае за младоженка (трудолюбието е главен добродетел на българите от остаряло време).
Относно правенето на огромни покупки в понеделник или при започване на месеца (нямам концепция от кое място ми се е втълпило това) се има вяра, че в случай че в първия ден на интервала започнеш с лека ръка да харчиш, по този начин ще ти върви и отсега нататък.
Като съумея да си обясня произхода на обещано вярване, ми става по-лесно да спра да имам вяра в него, само че казусът са тези, забулени в тайнственост, които тревожат съзнанието ми и провокират суеверния ми боязън. Именно този боязън обаче обезверено желая да изкореня от живота си!
Защото няма нищо по-лошо от страха, изключително неоправдания такъв…
Замислям се, че голяма част от суеверията, страховете и поверията са били насадени в съзнанието ми още като дете от възрастните към мен.
Прабаба ми, лека ѝ пръст, беше прелестна жена, само че ми беше споделила да държа краката си под одеалото, тъй като другояче духовете ще ги щипят. Милата жена е желала просто да съм добре завита, с цел да не настина и е употребила внушаването на боязън, като най-лесен способ.
Още до момента в който бях бременна с щерка ми, взех твърдото решение, че ще пощадя нейното схващане от всевъзможни сходни врели-некипели. Тактично заявих желанието си и пред роднините, с цел да изкореня в зародиш желанието им за връзване на алено конче и слагане на синьо мънисто, че “пу-пу, да не ѝ е уроки, толкоз е хубава! ”.
Не желая щерка ми да заспива вечер в боязън от домашните духове, чакащи да заловен крачетата ѝ. Не желая да пораства, вярвайки, че триумфът в любовта се корени в здравите огледала. Не желая да си мисли, че парите идват, когато държиш чантата си надалеч от земята или те сърби ръката. Искам да има вяра в себе си и личните си благоприятни условия, а не да се уповава на невидими сили и да чака някой различен да се погрижи за щастието ѝ.
Първо обаче би трябвало да стартира смяната от себе си, с цел да ѝ бъда позитивен образец. В противоположен случай ще е лицемерно.
А хороскопите можем да ги четем двете дружно като развлечение и да си мислим какъв брой неуместно радостно е да разделяш хората на разнообразни типове животни и да им приписваш качества само въз основата на рождената им
Лилия Дюлгеров, Edna.bg
