Не знам как би прозвучала новината за журналист, ударен от

...
Не знам как би прозвучала новината за журналист, ударен от
Коментари Харесай

Властта и шепотът на журналистите

Не знам по какъв начин би прозвучала новината за публицист, ударен от чиновник на пресцентъра на оглавяващия държавното управление в Германия да вземем за пример. Или в Испания, където пристрастеностите са по-горещи.

В България новината беше отразена непретенциозно, по-скоро от кумова срама.

Някои медии у нас, включително и тази, в която работи нападнатата репортерка, даже биха премълчали случилото се, но щеше да е срамно някак си – въпреки всичко би трябвало да се отбрани, въпреки и видимо, достойнството на специалността, оповестява toest.bg.

Срещу безпардонното държание на Любомир Методиев се изправиха сътрудниците на журналистката, които на терен станаха очевидци на срамната сцена предходната събота.

Те незабавно желаеха опрощение и като не го получиха, оповестиха обстоятелството на премиера, ангажиран да преглежда историческа могила край пловдивското село Маноле.

Борисов не пропусна да се скара на престаралия се да му обезпечава успокоение пиар и му подреди да се извини.

А когато Методиев продължи да се ослушва и сервира опрощение с SMS и „ с половин уста “, а след това и през профила си във Фейсбук, Борисов го уволни.

Напълно в негов жанр и изключително след протестната декларация по случая на Асоциацията на европейските публицисти – България (АЕЖ), от която не му оставиха различен ход.

Медиите отразиха новината, казусът, основал непотребен звук в системата, се оттече в канализацията, настояванията на АЕЖ бяха изпълнени и животът продължава.

Дискусията може да продължи още ден-два в обществените мрежи – и толкова.

Хората чакат от властта един базисен морал, без който няма по какъв начин публичният контракт сред ръководещи и ръководени да бъде законен.

Затова ръководещите на всички места по света се пробват да не излизат от рамките на този общопризнат и таман по тази причина подправен морал.

Опитва се, и то сполучливо, и българският министър председател.
Борисов обича да е обичан от народа си
Знае добре какво харесва народът му, и не трансформира ролята си, която играе добре.

Ролята на човек от народа.

Ходи постоянно из страната, стопира се при хората, целува ръка на владиците, не пропуща да се прекръсти и да спомене „ Началника горе “, приказва пред медиите с езика на простолюдието.

Играе „ бащицата “, който е постоянно където би трябвало, всекидневно спокоен и в положително разположение на духа.

Освен в случай че не се появи някой публицист, който да го изнерви с въпросите си.

Тогава губи хладнокръвие и постоянно изпуска нервите си.

В такива случаи или си потегля, като безогледно заобикаля репортерите, или ги атакува.

На мен това ми се е случвало нееднократно.

Кулминацията беше на автомагистрала „ Марица “, когато в наличието на министри, депутати и дипломати заявих на Борисов, че откакто е приел този най-голям пост, е задължен да отговоря на въпросите на публицисти.

Иначе, отсякох, без да му мисля, да не е ставал министър председател.

Репликата ми прозвуча оглушително високо и като плесница в ушите на сановниците.

А на Борисов му трябваше време да реагира и осмисли държание, с каквото не беше се сблъсквал до този миг.

И малко по-късно отговори на всичките ми въпроси.

Днес, години по-късно,
когато министър председателят е някъде в страната, слушам публицистите да задават въпросите си все по-тихо и надали не извинявайки се за безпокойството, което му основават.
А защитата му постоянно прибягва до приложимост на физическа мощ, с цел да ограничи приближаването на микрофоните и камерите на репортерите на рисково близко разстояние.

Както и на самите публицисти.

Това шептене и ухажване на Борисов е правопропорционално на сриването на България в класацията за свободата на медиите.

Случаи като този с кореспондентката на „ Телеграф Медиа “ илюстрират добре общоизвестната истина, че властта, и то освен в България, не обича медиите, само че ги приема като нужното зло.

И се преценява с тях, тъй като знае силата им.

Но тъй като стана дума за морал, си мисля, че историята с Елена Крумова от Пловдив демонстрира и нещо друго доста значимо. А то е, че
осъщественото от пиара на Борисов не е морално укоримо нито в неговите лични очи, нито в очите на шефката на държавната осведомителна работа, нито даже в очите на самия министър председател.
Ако не беше станала обществено притежание, историята може би щеше да развеселява отегчените от летните жеги чиновници на пресцентъра на Министерския съвет.

И защитата на премиера.

А на Борисов не би му хрумнало да уволнява пиара хулиган, който, както стана ясно, се е държал властнически даже с публицисти от непознати медии.

В публикувано известие на държавната пресслужба се споделя, че тя „ не може да си разреши да бъде обвързвана с този случай “ – дефиниция, сама по себе си задоволително красноречива за всеки, който може да чете сред редовете.

В същото време в персоналния си профил във Фейсбук директорката на пресцентъра на Министерския съвет Севдалина Арнаудова написа, че не е сигурна в правилността на решението за уволняване.

Защото вярвала, че въпросният ѝ зависещ „ не можел и муха да удари “.

Но „ и мухата се убивала с вестник “, продължава размислите си по случая въпросната дама.

Според която „ най-грозно съдел виновният човек, дребният отговорен човек “!

Внушението е транспарантно.

И таман затова още по-обидно за цялата журналистическа колегия в страната, която, явно за персони като Арнаудова, е
общ брой от дребни отговорни хора.
Каква чиновническа безочливост!

И липса на каквато и да е преценка до каква степен може да стигне в свободните си и тревожно-емоционални разсъждения началник на държавната осведомителна работа.

Адекватна ли беше реакцията на пресгрупата, за която работи Елена Крумова?

В броя на вестник „ Монитор “ от 18 август журналистката, макар болката от контузията и шинираната си ръка, разгласява просторен репортаж за визитата на премиера в пловдивското село Маноле.

В него, както можеше да се чака, нямаше и дума за грозния случай сред нея и пиара на премиера.

Няма и публицистичен коментар, с какъвто особено би излязъл всеки уважаващ себе си вестник, като се изключи едно-единствено изречение в различен текст от същия брой на вестника, в който казусът е предаден с гледната точка на потърпевшата кореспондентка.

Спорна и мощно смущаваща е реакцията на самата журналистка, която един път бяга от мястото на случая, очевидно унизена и уплашена от случилото се, а дни по-късно не оповестява обществено никакви планове за дейности, които биха защитили името и достолепието ѝ.

Няма да разясня и желанието ѝ да се снима на върха на историческата могила с пиара на премиера – предпочитание, възбудило неразбираемата експанзия у Методиев.

Самият факт задава въпроси, свързани с държанието и отговорностите на един кореспондент, които би трябвало да са написани и ясни на всеки в гилдията.
Три дни след случая, когато се очакваше той към този момент да отшумява, ненадейно се появи журналистическа подписка в отбрана на уволнения Любомир Методиев,
която беше връчена на премиера Борисов в коридорите на Народното събрание.

Не знам кои са тези публицисти и от кои медии са, нито с какви причини желаят уволненият пиар да бъде възобновен на работа, откакто признават, че не са били очевидци на случилото се в село Маноле.

Че това е сюжет, скърпен с бели конци, доказва премиерският монолог, който провокира шок във всяко обикновено усещане:

Такова нещо да е направил, аз нямам доверие, той е мирен човек. Но откакто го подвигат на такова равнище, че надали не моят пресцентър върви да бие публицисти, нямам избор. Напишете ми някакво писмо в отбрана, да имам да пратя на европейски… Той страда момчето…

 

Аз на галено му крещя Шиши, на галено, не обидно. Това, което от него знам, е, че тя отива след това и желае да се снима с него, щото бил Шиши.

 

Дай да забележим подписката. Да не се карат началниците… все някой ще ви издаде, от толкоз камери. Да оставим Любо на работа? Карах го да се извини, той отиде да посети това момиче, което е потърпевшо. Ще се опитам да се съобразя с вас, само че всичко минава и през нейното изказване да одобри извинението.  

Този монолог няма да го намерите излъчен от националните малките екрани или радиа, явно всички те грижливо пазят премиерския имидж.

Щеше да наподобява като комедия, в случай че не беше драма.

Този боязън и всеобщото медийно угодничене пред властта – освен в провинцията и освен в медиите на Делян Пеевски – ни връщат десетилетия обратно и бетонират статуквото и фасадната народна власт.

Особено в социална атмосфера като родната, в която властта изобретателно насажда в всеобщата аудитория ненавист към медиите и публицистите, които ѝ мътят водата и разкрякват жабите в блатото.

Заглавна фотография: Стопкадър от репортаж на BiT от ноември 2017 година Зададените от журналиста Стоян Тричков въпроси очевидно не се нравят на премиера Борисов, който на „ ти “ го пита от коя медия е, и заплашва да го съди.
Венелина Попова
Дългогодишна журналистка в стратегия „ Хоризонт “ на БНР, репортерка от Стара Загора. Носителка на премията „ Паница “ за гражданска героизъм. За свои следствия е предходна през два правосъдни процеса, и двата с оправдателни за нея присъди. Вярва в силата на самостоятелната и почтена публицистика.
Източник: petel.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА



Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР