Не знам дали помните как изтракват затворите на пушките в

Не знам дали помните по какъв начин изтракват пандизите на пушките в фамозната поема на Гео Милев „ Септември “. Ей по този начин: „ Ку-клукс-клан! “.  Едно време мислех, че създателят, фен на фонетичните резултати и звуковите игри, просто е харесал словосъчетанието, пристигнало от Америка и навяващо и тогава повече  мракобеснически асоциации, та го е вкарал в трагичния край на поемата при разстрела на въстаниците.

И през днешния ден мисля по този начин, само че привиждам и още нещо

в това тракащо трисричие,

обозначаващо расистката организация, в този тон на „ к “-тата с металически тембър. Сигурно Гео, усетил към този момент адския ураган на Първата международна, трансформирала главата му в „ кървясъл фенер “, е приел и Септември 23-та като част от „ марша на топора “ и в тоя собствен „ Ку-клукс-клан “ е причул и по-сетнешни стрелби, и друга Световна, и евентуално – личната си трагична орис.

Да уточним: незаконно трагична, тъй като е удушен с кабел от цяла страна, а не от инцидентни главорези. От личната си страна, за която по-рано е воювал и е изгубил окото си. Та ориста му е по-нелепа от тази на саудитско-американския публицист, погубен от петнайсет държавни чиновници на Саудитска Арабия в консулството на страната в Турция. Този вторият мощно подлагаше на критика началствата; те са чувствителни на рецензия, изключително в такива страни.

Това не пречи ни на Путин, ни на Тръмп, ни на други международни и демократични водачи да другаруват с инак младия и приветлив саудитски водач – животът продължава. Огромните пари и огромната власт си остават полезност, около която някой небрежно удушен скоростно се трансформира в неприятна, само че лесна за „ игнор “ статистика.

Та три места с „ К “ в заглавието ми тракат и в днешна Европа. Говоря

за Косово, Крим и нашумялата отново Каталуния

Не съм срещнал  прочее още човек, който да ги преглежда на една повърхност. Срещам единствено хора, които или одобряват, че Крим е напълно законно причислен към Русия, или е безочливо и нелегално анексиран. Или пък че Косово е противозаконен казус в следвоенна Европа, когато се преначертават граници със мощ, или пък е елементарна поява на нова страна след военна интервенция на Международната общественост за озаптяване на локален деспот и шовинизъм. А Каталуния?  Не зная дали помните, само че Испания прочее не призна самостоятелната страна Косово и повода за това е лесна за отгатване.

Каталуния е извънредно неуместен за Европа проблем, възмутим за Мадрид, само че за някои нейни политици и жители драматичен и – багра се – към този момент кървясъл. Интересно ми е какво биха споделили косоварите на каталунците и какво - кримчаните. Всъщност косоварите са албанци, а кримчаните – руснаци най-много. Има ли това обаче значение? В Каталуния сигурно има и баски, и хора, които се усещат каталунци, а не испанци, както и такива, които се усещат повече испанци, в сравнение с каталунци. И по какъв начин следва да мислим ние, в случай че не сме обвързани с държавната политика или със сантимент като Стоичков? Нека си отговорим и що е правда, когато става дума за национално самоопределяне. Референдум за самостоятелност е противозаконен, споделя Мадрид, тъй като в един референдум би трябвало да се произнесе цяла Испания. Но в случай че се беше произнесла цяла Сърбия за Косово, щеше ли да има страна Косово?

Ами в случай че Кърджали, да речем, изиска с референдум да се отдели от България, то явно ще сме срещу. Ала Турция надали ще е срещу, таман противоположното. Тя обаче е срещу, в това число с танкове и артилерия, даже да се мисли за поява на страна Кюрдистан. А близо 40 милиона кюрди живеят в три, т.е. в четири страни и са релативно компактни. Впрочем и Кюрдистан стартира с „ К “, и Кипър стартира с „ К “ – там, както знаем, Турция е измежду дребното, които признават отделилата се северна част на гръцката другояче страна Кипър.

Но

що е втора гръцка или втора албанска страна?

А втора немска? Те могат ли в миналото да се слеят, тъй като както има процеси на разделяне, има и на обединение? А в случай че се слеят и усилят, това не усилва ли апетитите, националистическите такива апетити?

Причудливата игра на религиозното и националното в плоскостта на политиката е довеждала до всеобщи касапници човечеството неведнъж. Още го довежда. Човек има два съществени вида държание при тия исторически шоута – единият е да вика: аз съм с нашите (моите), нека комшиите стават по-слаби, а нашите (моите) по-силни, та да ми добрува племето, нима и аз в него. Този вид е всеобщ, бил е всеобщ, наподобява натурален.

Вторият е да кажеш: „ сакатлъкът заради национални и религиозни дрязги води до повече инвалиди, бедност, насилствена гибел и Герника не като картина, а като писък на добитък и хора. По-добре се развеждайте с мир и търговия, в случай че е стигнало до такава степен, нежели с Ку-клукс-клан “.

Този вид е напредничав, мисля аз, само че гласът му се чува в проблематичните места единствено до момента в който не потече кръв и не запушат покриви.

После почват да тракат затвори, а какво причуват поетите в тях, е все същото – нападателния трагизъм на омразата. Много човешко прочее възприятие.