Пенсиите заминаха в пенсия
Не знам дали мислите за пенсия, само че човек и добре да живее, остарява. Никъде това не е изключително прелестно, само че в България това е изключително рисково. И ясно си пролича с новата формула за пресмятане на пенсиите – с нея един от всеки трима " нови " пенсионери ще взема по-малка пенсия, в сравнение с по старите правила.
Защо по този начин? Защо за тази фундаментална смяна нямаше публично разискване? Много просто – тъй като промяната няма разумно пояснение отвън това да бъдат спестени едни пари, защото парите за пенсии в този момент не стигат. А не стигат, тъй като ръководещите некадърници – сегашни и някогашни, доведоха нещата до състояние да не стигат.
Пенсионната система е блестящо отражение на силата на една страна. Добрите пенсии демонстрират както способността да създаваш артикул (викат му брутен вътрешен икономическите специалисти, само че да не усложняваме езика), по този начин и организацията да се извлекат изгодите от основаването на този артикул – краткосрочните и дълготрайните. Или казано по-просто – страната да работи по този начин, че да оказва помощ на жителите си да си обезпечат допустимо най-хубави старини. Примери в целия свят за това не липсват, опитът е налице – само че този опит допуска работа за общото богатство, а не за частното облагодетелстване на една върхушка и инцидентните пиявици.
Тъй като обаче в България се работи главно за стеснен кръг частни ползи, все идва време някак да се закърпи ситуацията във връзка с общите – тъй като дребното частни и общият интерес са антагонисти т.е. положителното за едните значи неприятно за другите. И какво стана в този момент – спестяваме към 9 млн. лв. от цялата скица с пенсиите, а другояче бяхме тръгнали едни 8 млн. да ги опростим на Мюфтийството, в този момент ще ги разсрочим обаче, че доста нещо изнедоволстваха " гласоподавателите ".
Нещата с пенсиите в България са подигравка доста от дълго време и ще стават все по-голяма подигравка. Причината е, че системата не може да се реформира поради настоящето равнище на развиване на страната, за което няма предпочитание да бъде променено. Затова и фрагменти като Султанка Петрова създават " хартиени " тактики за деен живот и за нарастване на пенсионната възраст – тъй като работната мощ на България се топи като сняг пред пролетен вятър, а делът на възрастните непрестанно се усилва. Като няма млади да работят, би трябвало да работят възрастните – няма различен метод, когато си се докарал до настоящето състояние на всеобща емиграция, цялостен недостиг в образованието и икономическа неустановеност, която удря грубо по раждаемостта. Всъщност замисълът лъсна относително от дълго време – още през септември, 2018 година, когато излезе планът за Национална идея за деен живот на възрастните хора в България. В този план доста ясно си написа какво следва – формулата за пенсиите въобще не е краят! И не е никаква разтуха, че в това отношение България не е някакво изключение – персонално мен не ме топли, че и в други страни има такива проблеми, тъй като е работа на политиците, на ръководещите, да мислят и работят по този начин, че да не се стига до такива обстановки. Трудна и виновна работа, а не сладка като корупционната активност.
Затова и на нашите ръководещи мога да кажа следното – вие и предшествениците ви систематично рушихте доверието в страната като индивид, който пази права и санкционира тези, дръзнали да нарушат единодушието за общ ред. Вие, като ръководещи, не вършиме нищо, с цел да се промени това – даже не мислите да вършиме. Доказателство са ежедневните кавги, които избухват във всички области на публичния живот – всички те стават скандал поради неспособно свършената работа на политиците ни и неналичието на надзор от наша страна.
В цивилизования свят контролът се реализира посредством медиите като инструмент на гласа на гражданското общество. В България най-мощните медии са малките екрани. Те се сетиха за пенсиите при приключен факт – а смяната потегли още от края на септември предходната година, както нагоре в деен линк съм показал. Тогава никоя огромна телевизия не се сети за тематиката като за величествен скандал – стана чак в този момент. А при политическа и управническа класа като нашата, би трябвало да сме наясно – тези хора лъжат и ще лъжат все по-нагло и отчетливо, тъй като не желаят да трансформират нещата в интерес на публичния интерес. При това състояние медиите следва да внимават непрекъснато и да хващат в зародиш всяка неистина – подобен запас обаче имат единствено най-мощните медии. Когато те са захласнати, тематики като пенсионната система си остават всяко знамение за три дни. В случая най-малко такова знамение има – само че действително усъвършенстване на пенсиите няма да има, единствено хватки за замазване на ситуацията. До идващия път.
Автор: Ивайло Ачев
Защо по този начин? Защо за тази фундаментална смяна нямаше публично разискване? Много просто – тъй като промяната няма разумно пояснение отвън това да бъдат спестени едни пари, защото парите за пенсии в този момент не стигат. А не стигат, тъй като ръководещите некадърници – сегашни и някогашни, доведоха нещата до състояние да не стигат.
Пенсионната система е блестящо отражение на силата на една страна. Добрите пенсии демонстрират както способността да създаваш артикул (викат му брутен вътрешен икономическите специалисти, само че да не усложняваме езика), по този начин и организацията да се извлекат изгодите от основаването на този артикул – краткосрочните и дълготрайните. Или казано по-просто – страната да работи по този начин, че да оказва помощ на жителите си да си обезпечат допустимо най-хубави старини. Примери в целия свят за това не липсват, опитът е налице – само че този опит допуска работа за общото богатство, а не за частното облагодетелстване на една върхушка и инцидентните пиявици.
Тъй като обаче в България се работи главно за стеснен кръг частни ползи, все идва време някак да се закърпи ситуацията във връзка с общите – тъй като дребното частни и общият интерес са антагонисти т.е. положителното за едните значи неприятно за другите. И какво стана в този момент – спестяваме към 9 млн. лв. от цялата скица с пенсиите, а другояче бяхме тръгнали едни 8 млн. да ги опростим на Мюфтийството, в този момент ще ги разсрочим обаче, че доста нещо изнедоволстваха " гласоподавателите ".
Нещата с пенсиите в България са подигравка доста от дълго време и ще стават все по-голяма подигравка. Причината е, че системата не може да се реформира поради настоящето равнище на развиване на страната, за което няма предпочитание да бъде променено. Затова и фрагменти като Султанка Петрова създават " хартиени " тактики за деен живот и за нарастване на пенсионната възраст – тъй като работната мощ на България се топи като сняг пред пролетен вятър, а делът на възрастните непрестанно се усилва. Като няма млади да работят, би трябвало да работят възрастните – няма различен метод, когато си се докарал до настоящето състояние на всеобща емиграция, цялостен недостиг в образованието и икономическа неустановеност, която удря грубо по раждаемостта. Всъщност замисълът лъсна относително от дълго време – още през септември, 2018 година, когато излезе планът за Национална идея за деен живот на възрастните хора в България. В този план доста ясно си написа какво следва – формулата за пенсиите въобще не е краят! И не е никаква разтуха, че в това отношение България не е някакво изключение – персонално мен не ме топли, че и в други страни има такива проблеми, тъй като е работа на политиците, на ръководещите, да мислят и работят по този начин, че да не се стига до такива обстановки. Трудна и виновна работа, а не сладка като корупционната активност.
Затова и на нашите ръководещи мога да кажа следното – вие и предшествениците ви систематично рушихте доверието в страната като индивид, който пази права и санкционира тези, дръзнали да нарушат единодушието за общ ред. Вие, като ръководещи, не вършиме нищо, с цел да се промени това – даже не мислите да вършиме. Доказателство са ежедневните кавги, които избухват във всички области на публичния живот – всички те стават скандал поради неспособно свършената работа на политиците ни и неналичието на надзор от наша страна.
В цивилизования свят контролът се реализира посредством медиите като инструмент на гласа на гражданското общество. В България най-мощните медии са малките екрани. Те се сетиха за пенсиите при приключен факт – а смяната потегли още от края на септември предходната година, както нагоре в деен линк съм показал. Тогава никоя огромна телевизия не се сети за тематиката като за величествен скандал – стана чак в този момент. А при политическа и управническа класа като нашата, би трябвало да сме наясно – тези хора лъжат и ще лъжат все по-нагло и отчетливо, тъй като не желаят да трансформират нещата в интерес на публичния интерес. При това състояние медиите следва да внимават непрекъснато и да хващат в зародиш всяка неистина – подобен запас обаче имат единствено най-мощните медии. Когато те са захласнати, тематики като пенсионната система си остават всяко знамение за три дни. В случая най-малко такова знамение има – само че действително усъвършенстване на пенсиите няма да има, единствено хватки за замазване на ситуацията. До идващия път.
Автор: Ивайло Ачев
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ