Прокуратурата предлага занижаване на стандартите за доказване на престъпления
Не всяко официално нарушаване в процеса на събиране на доказателства да води до тяхната невалидност, а това да се случва единствено когато е налице значително нарушаване на разпоредбите или има подозрения за достоверността им. Освен това обвинителните актове да бъдат опростени, а очевидните в действителност неточности в тях да се оправят устно още в разпоредителното съвещание.
Това са част от предложенията за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които огласиха през днешния ден на брифинг зам.-главният прокурор Красимира Филипова и представителят на основния прокурор Сийка Милева. Те обаче не огласиха съответните текстове.
Уточниха, че основният прокурор е сезирал през вчерашния ден Народното събрание, Министерски съвет и Министерството на правораздаването с експертни оферти за законодателни промени, ориентирани към понижаване на формализма в наказателния развой, разширение компетентността на военните съдилища и прокуратури, както и по-засилено потребление на ресурса от следователи.
Прокуратурата предлага занижаване на стандартите за доказване на закононарушения и опростяване на обвинителните актове.
Филипова уточни, че стандартите на доказване на закононарушения у нас са прекомерно високи и изясни, че по Наказателно-процесуален кодекс всяко официално нарушаване на процеса на събиране на доказателства води до тяхната невалидност в съда, което затруднявало процеса на доказване. По думите й сме очевидци по какъв начин поради позволени нарушавания се стига до оправдателни присъди. Заради това от прокуратурата оферират не всяко официално нарушаване в процеса на събиране на доказателствата да води до невалидност, а това да се случва единствено тогава, когато е налице значително нарушаване на разпоредбите за събиране на доказателства или основателни подозрения за достоверността на доказателствата.
Зам.-главният прокурор уточни още, че съгласно българските стандарти се изисква увереност на прокурора, че са налице всички нужни доказателства, с цел да повдигне обвиняване. По думите й в страни като Германия и Франция не е по този начин и в тези страни се изисква или да има съществени доказателства, или съществуване на съмнение.
Филипова добави, че условията за обвинителните актове, които се внасят в съда, постановат изключителна подробност и трудност, което затруднява правенето им. Тя изясни, че с цел да се стигне до по-опростени актове и по-малко детайлизиране би трябвало нормите да плануват по-малко условия и да се излагат обстоятелствата в по-опростена форма, като се държи сметка единствено за признаците на закононарушението, без да има разбор на доказателствата.
Това са част от предложенията за промени в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), които огласиха през днешния ден на брифинг зам.-главният прокурор Красимира Филипова и представителят на основния прокурор Сийка Милева. Те обаче не огласиха съответните текстове.
Уточниха, че основният прокурор е сезирал през вчерашния ден Народното събрание, Министерски съвет и Министерството на правораздаването с експертни оферти за законодателни промени, ориентирани към понижаване на формализма в наказателния развой, разширение компетентността на военните съдилища и прокуратури, както и по-засилено потребление на ресурса от следователи.
Прокуратурата предлага занижаване на стандартите за доказване на закононарушения и опростяване на обвинителните актове.
Филипова уточни, че стандартите на доказване на закононарушения у нас са прекомерно високи и изясни, че по Наказателно-процесуален кодекс всяко официално нарушаване на процеса на събиране на доказателства води до тяхната невалидност в съда, което затруднявало процеса на доказване. По думите й сме очевидци по какъв начин поради позволени нарушавания се стига до оправдателни присъди. Заради това от прокуратурата оферират не всяко официално нарушаване в процеса на събиране на доказателствата да води до невалидност, а това да се случва единствено тогава, когато е налице значително нарушаване на разпоредбите за събиране на доказателства или основателни подозрения за достоверността на доказателствата.
Зам.-главният прокурор уточни още, че съгласно българските стандарти се изисква увереност на прокурора, че са налице всички нужни доказателства, с цел да повдигне обвиняване. По думите й в страни като Германия и Франция не е по този начин и в тези страни се изисква или да има съществени доказателства, или съществуване на съмнение.
Филипова добави, че условията за обвинителните актове, които се внасят в съда, постановат изключителна подробност и трудност, което затруднява правенето им. Тя изясни, че с цел да се стигне до по-опростени актове и по-малко детайлизиране би трябвало нормите да плануват по-малко условия и да се излагат обстоятелствата в по-опростена форма, като се държи сметка единствено за признаците на закононарушението, без да има разбор на доказателствата.
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ