Радев с критика: Страните в НАТО биват делени на производители и купувачи
Не виждам бъдещето на НАТО като съюз сред производители и клиенти, а на сътрудници, които дружно подсигуряват сигурността си, развиват високи технологии и дружно създават военно съоръжение. Това съобщи президентът Румен Радев след Срещата на държавните и държавните ръководители на страните-членки на НАТО в Лондон. В рамките на форума българският държавен глава беседва и с президента на Съединени американски щати Доналд Тръмп и ръководителите на делегации на страните, които отделят годишно над 2% от Брутният вътрешен продукт за защита.
Румен Радев акцентира, че в НАТО се слагат разграничителни линии сред страните, които отделят над 2 % от своя Брутният вътрешен продукт за защита и тези, които са под 2%, само че е необходим спор и за друго разграничаване, което въобще не се слага на дневен ред – страните се разделят също по този начин на производители и клиенти.
" България за тази година, само че не и за идната, не и за другата, е над въпросните два % и то сензитивно. Ние сме втората страна в НАТО след Съединени американски щати с подобен висок разход за защита и над 60 % от тези разноски отиват за рационализация. Знаете за какво – закупуването на изтребителите Ф-16 с предплатено заплащане от 100 %. Затова сложих и въпроса какво значи заслужено систематизиране на разноските ", съобщи президентът.
Държавният глава акцентира, че страните от НАТО се разделят и на производители и купувачи, което ги слага в напълно разнообразни позиции. От една страна са мощните стопански системи, които създават военно съоръжение за свои потребности и за износ и които при рационализация влагат в личното си развиване и не подлагат на напън обществените си системи. " Но когато ти си страна с по-слаба стопанска система, не толкоз високотехнологична и не произвеждаш тези оръжия, 100 % от разноските, които даваш за рационализация, отиват в други богати страни. За нас в действителност е товар, тъй като визира нашите обществени системи ", уточни още Румен Радев. Президентът добави, че това лишава по-слабо развитите страни от опцията да влагат в личните си стопански системи и задълбочава технологическата и икономическата бездна сред страните-членки.
Във връзка с това българският държавен глава е предложил както на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, по този начин и на президента на САЩ Доналд Тръмп, спор за нови форми на партньорство в НАТО, които да насърчават индустриалното сътрудничество и трансфера на технологии към държави като България. Румен Радев е предложил на президента на САЩ и да поддържа доста по-активно и да стимулира държавите, които изразходват повече от 2% за защита, с индустриално съдействие и трансфер на технологии. " Мисля, че това е подобаващ тласък в случай, че нашите държавни управления са решили да отделят тези средства ", добави Румен Радев.
Президентът добави, че остават нерешени въпроси, само че генералният секретар на НАТО се е ангажирал стратегическата полемика да продължи и да се търсят решения на високо политическо равнище в точния момент, с цел да не се стига до рецесии сред съдружниците.
Румен Радев акцентира, че в НАТО се слагат разграничителни линии сред страните, които отделят над 2 % от своя Брутният вътрешен продукт за защита и тези, които са под 2%, само че е необходим спор и за друго разграничаване, което въобще не се слага на дневен ред – страните се разделят също по този начин на производители и клиенти.
" България за тази година, само че не и за идната, не и за другата, е над въпросните два % и то сензитивно. Ние сме втората страна в НАТО след Съединени американски щати с подобен висок разход за защита и над 60 % от тези разноски отиват за рационализация. Знаете за какво – закупуването на изтребителите Ф-16 с предплатено заплащане от 100 %. Затова сложих и въпроса какво значи заслужено систематизиране на разноските ", съобщи президентът.
Държавният глава акцентира, че страните от НАТО се разделят и на производители и купувачи, което ги слага в напълно разнообразни позиции. От една страна са мощните стопански системи, които създават военно съоръжение за свои потребности и за износ и които при рационализация влагат в личното си развиване и не подлагат на напън обществените си системи. " Но когато ти си страна с по-слаба стопанска система, не толкоз високотехнологична и не произвеждаш тези оръжия, 100 % от разноските, които даваш за рационализация, отиват в други богати страни. За нас в действителност е товар, тъй като визира нашите обществени системи ", уточни още Румен Радев. Президентът добави, че това лишава по-слабо развитите страни от опцията да влагат в личните си стопански системи и задълбочава технологическата и икономическата бездна сред страните-членки.
Във връзка с това българският държавен глава е предложил както на генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг, по този начин и на президента на САЩ Доналд Тръмп, спор за нови форми на партньорство в НАТО, които да насърчават индустриалното сътрудничество и трансфера на технологии към държави като България. Румен Радев е предложил на президента на САЩ и да поддържа доста по-активно и да стимулира държавите, които изразходват повече от 2% за защита, с индустриално съдействие и трансфер на технологии. " Мисля, че това е подобаващ тласък в случай, че нашите държавни управления са решили да отделят тези средства ", добави Румен Радев.
Президентът добави, че остават нерешени въпроси, само че генералният секретар на НАТО се е ангажирал стратегическата полемика да продължи и да се търсят решения на високо политическо равнище в точния момент, с цел да не се стига до рецесии сред съдружниците.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ