Не, това не е Луната. Пейзажите са земни. От Индия.

Не, това не е Луната. Пейзажите са земни. От Индия. На десетина километра от Арабско море.

- Усещането е като че ли съм на Луната. Това в действителност е лунен пейзаж.
Куч. Това е солната пустиня на Индия. Местните споделят, че името звучи поетично. В превод значи " интервали на мокрота и суша ".

През зимата тук е изсъхнало, само че в интервалите на мусонни дъждове всичко е под вода. Разликата в температурите също е осезаема. През деня градусите се повишават до 40, само че през нощта падат до 4.

Преди 2 хиляди години тази територия била част от Арабско море. Но ориста решила да я трансформира в суша. Сега 7 хиляди квадратни километра са превърнати в солници.

- Вълшебно е. Никога не съм виждал нещо сходно, в действителност като че ли съм на друга планета.
Куч, обаче, има две лица. Зад пейзажите от пощенските картички, се крие друга реалност. Тази на служащите в солниците. Работният им ден продължава повече от 10 часа дневно. Ритъм, който редуцира живота на хората в региона.

- Не ми харесва работата. Мразя я. Работим толкоз доста, а заплащането е минимално. Знаете ли, какво значи да работите със сол - бързо, доста бързо остаряване.
В Куч се създава 76 % от солта на Индия. Събира се от октомври до юни, преди солниците да се наводнят.

- Боли ме всичко. Кожата ми изгаря от слънцето. А очите ми напряко горят.
Тежката цена на добива на сол, която остава настрана от възхищението на туристите. Пейзажът ражда мисли за метода, по който хората правят оценка това, което е край тях. Едно и също място, което провокира напълно спорни чувства - от скука и обърканост до обаяние и ентусиазъм.