Не те ли е срам? Какво да правим с времето в карантина - slava.bg
"Не те ли е позор? ", е постоянно задаван въпрос. А верният ни отговор на него би трябвало да бъде: "Теб не те ли е позор "! Така поучава известната психоложка Мария Ерил. Нашият сегашен
прави огромната, само че тънката разлика сред срама и виновността.
Срамът НЕ е виновност. Той е обвързван с нещо инцидентно. Срамът е отговор на обществено очакване, маскирано като обвиняване, което наподобява, че сме провокирали с еднократен акт - да вземем за пример на дама й се е оголила несъзнателно гръдта или пък преднамерено е поставила прекомерно къса пола. Или, в случай че на мъж му се е отворил внезапно дюкянът или на собствен ред и той демонстрира повече плът, което счита, че го прави по-забележим.
Проблемът не е неин или негов, а на възприемането на близките, по тази причина и вярната реакция е с насрещния въпрос: "Теб не те ли е позор ", безапелационна е Ерил.
Срамът се възпитава от родителите у нас, когато считат, че като деца правим нещо, което не е редно. "Редността " пък се дефинира от някакъв мълчалив код на обществото за признатото и неприетото. Всичко останало е въпрос на. Например, комбинирането на маратонки със смокинг е минавало за позор допреди години, а в този момент е фешън шлагер даже за държавниците. Отглеждането на дете от самотна майка е считано за позор допреди 30 години освен у нас, а сега такава жена се прави оценка като мощна, героиня съгласно новите или променените полезности на обществото.
Най-общо хората упрекват в "срам " другите, когато те вършат нещо, което ги нервира и това нещо най-често е обвързвано с неналичието на независимост или храброст у обвинителите да създадат това същото нещо.
За позор е обявявано носенето на къси поли, на панталони от дамите, на дълбоки деколтета и то единствено допреди 30-40 години, до момента в който в този момент това е считано за стилно и съвсем наложително, с цел да дават отговор на променените условия и упования на мъжете, а и на другите дами.
Срамът е краткотраен и е обвързван с понятието "прегрешение " в окото на обществото. За разлика от виновността, която има
...
прави огромната, само че тънката разлика сред срама и виновността.
Срамът НЕ е виновност. Той е обвързван с нещо инцидентно. Срамът е отговор на обществено очакване, маскирано като обвиняване, което наподобява, че сме провокирали с еднократен акт - да вземем за пример на дама й се е оголила несъзнателно гръдта или пък преднамерено е поставила прекомерно къса пола. Или, в случай че на мъж му се е отворил внезапно дюкянът или на собствен ред и той демонстрира повече плът, което счита, че го прави по-забележим.
Проблемът не е неин или негов, а на възприемането на близките, по тази причина и вярната реакция е с насрещния въпрос: "Теб не те ли е позор ", безапелационна е Ерил.
Срамът се възпитава от родителите у нас, когато считат, че като деца правим нещо, което не е редно. "Редността " пък се дефинира от някакъв мълчалив код на обществото за признатото и неприетото. Всичко останало е въпрос на. Например, комбинирането на маратонки със смокинг е минавало за позор допреди години, а в този момент е фешън шлагер даже за държавниците. Отглеждането на дете от самотна майка е считано за позор допреди 30 години освен у нас, а сега такава жена се прави оценка като мощна, героиня съгласно новите или променените полезности на обществото.
Най-общо хората упрекват в "срам " другите, когато те вършат нещо, което ги нервира и това нещо най-често е обвързвано с неналичието на независимост или храброст у обвинителите да създадат това същото нещо.
За позор е обявявано носенето на къси поли, на панталони от дамите, на дълбоки деколтета и то единствено допреди 30-40 години, до момента в който в този момент това е считано за стилно и съвсем наложително, с цел да дават отговор на променените условия и упования на мъжете, а и на другите дами.
Срамът е краткотраен и е обвързван с понятието "прегрешение " в окото на обществото. За разлика от виновността, която има
...
Източник: slava.bg
КОМЕНТАРИ