Азбучник на българския хаос: БЕСОВЕ
Не става дума за романа на Достоевски, а за нашите „ бесове ”.
Според синонимния речник тази дума има голям брой смисли: гняв, завист, пристрастеност, гняв, полуда, лудост, вилнеене, безредие, озлобление, демон, дявол, злобен дух и голям брой други.
Според библейското пояснение има доста образци в Новия Завет за хора обладани от бесове. Някои считат, че бесовете не са зли духове, а заболявания, като полуда и други. Това мнение обаче не е вярно. Спасителят е приказвал на бесовете, които са обитавали в обладаните, и бесовете са го чували и разбирали. Те са свидетелствали за наличието си с мъчението, което създавали в жертвите си, преди да бъдат принудени да ги изоставен. Христос дава като доказателство за посланието си, обстоятелството, че изпъжда бесове, а също по този начин Той дава обещание и на апостолите си тази власт - Лк. 13:32; Мт. 10:8.
Наскоро гледах изявление с възрастен човек от опустяло село. Цитирам думите му по памет: “Днес у нас бесовщината е по-силна от всеки път, нямаше такава и по време на войната. Днес не обичаме – ни Бог, ни семейство, ни жена, ни деца. На черква не вървим, а децата и внуците ни се разпиляха по света. Не обичаме и да работим. Но парите обичаме. Само тях обичаме. ”
Дълго мислих върху думите на този елементарен човек. Те бяха безмилостен социологичен разбор на следствията от безконтролния мафиотизиран пазарен капитализъм. Той назова и уточни бесовете в душите и сърцата ни.
Живеем във време, когато се унищожават връзки сред родове и фамилии. Когато приютите се трансформират в желано „ хранилище ” за непотребните възрастни хора, и то за тези, които могат /те или децата им/ да си го позволят; механизмите на капитала избират да работим, а не да се грижим за родителите си. Живеем във време, когато проблемите не са единствено за възрастните хора, само че и за новородените, опазването на здравето, образованието, обществено слабите и инвалидите – на всички места, където става дума за човечност, за грижа за хората. Живеем във време, когато нямаме потребност да поддържаме връзка, а да си пишем. Живеем във време, когато нямаме потребност от природа, а от красиви фотоси в инстаграм. Живеем във време на виртуални светове, виртуални илюзии, виртуални ангели, само че действителни демони и бесове.
Заради кариерата и парите, поради удобствата на живота и хедонизма сме подготвени на всичко. Готови сме на неистина и машинация, че мислим за другия с обич и схващане – нищо сходно, другите ни интересуват, до момента в който имаме потребност от тях, до момента в който имаме интерес. А на тези, които си разрешават да изповядват някакви идеалистични полезности, гледаме с съмнение и подигравка. Ценностите от времето на нашата младост от дълго време са в мазето на спомените, мухлясали и ненужни, единствено от време на време навяват притесняващи мемоари, които ние давим в алкохол, безволие, двуличие и оглушително безмълвие.
Не инцидентно доближи такива невиждани размери битовата престъпност. Причините за нея са бедността, бездушието, безпомощността. Вярно е, че постоянно причинители са небогати хора, само че храна за това навсякъде събитие /не са единствено циганите/ е нашето безсърдечие. За всичко са отговорни нашите бесове и колкото по-нависоко в обществената стълбица е един човек, толкоз по-голяма е виновността му, толкоз по-разрушителни са бесовете му.
В естествените страни сходни наболели въпроси са от първостепенно значение. Ние не сме от тези страни. Затова тези тематики са обект на лицемерни пледоарии, отблъскване на номера, досадни отговорности. За политическите играчи бедните и оскърбените са наслойка, нужна единствено и само по време на избори.
До преди години говорихме за завистта като най-големия български недостатък, като уязвимост, която деградира обществото ни. Днес можем да си спомняме за това с носталгия. Отдавна на сцената на живота е бесовщината.
...
" Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Според синонимния речник тази дума има голям брой смисли: гняв, завист, пристрастеност, гняв, полуда, лудост, вилнеене, безредие, озлобление, демон, дявол, злобен дух и голям брой други.
Според библейското пояснение има доста образци в Новия Завет за хора обладани от бесове. Някои считат, че бесовете не са зли духове, а заболявания, като полуда и други. Това мнение обаче не е вярно. Спасителят е приказвал на бесовете, които са обитавали в обладаните, и бесовете са го чували и разбирали. Те са свидетелствали за наличието си с мъчението, което създавали в жертвите си, преди да бъдат принудени да ги изоставен. Христос дава като доказателство за посланието си, обстоятелството, че изпъжда бесове, а също по този начин Той дава обещание и на апостолите си тази власт - Лк. 13:32; Мт. 10:8.
Наскоро гледах изявление с възрастен човек от опустяло село. Цитирам думите му по памет: “Днес у нас бесовщината е по-силна от всеки път, нямаше такава и по време на войната. Днес не обичаме – ни Бог, ни семейство, ни жена, ни деца. На черква не вървим, а децата и внуците ни се разпиляха по света. Не обичаме и да работим. Но парите обичаме. Само тях обичаме. ”
Дълго мислих върху думите на този елементарен човек. Те бяха безмилостен социологичен разбор на следствията от безконтролния мафиотизиран пазарен капитализъм. Той назова и уточни бесовете в душите и сърцата ни.
Живеем във време, когато се унищожават връзки сред родове и фамилии. Когато приютите се трансформират в желано „ хранилище ” за непотребните възрастни хора, и то за тези, които могат /те или децата им/ да си го позволят; механизмите на капитала избират да работим, а не да се грижим за родителите си. Живеем във време, когато проблемите не са единствено за възрастните хора, само че и за новородените, опазването на здравето, образованието, обществено слабите и инвалидите – на всички места, където става дума за човечност, за грижа за хората. Живеем във време, когато нямаме потребност да поддържаме връзка, а да си пишем. Живеем във време, когато нямаме потребност от природа, а от красиви фотоси в инстаграм. Живеем във време на виртуални светове, виртуални илюзии, виртуални ангели, само че действителни демони и бесове.
Заради кариерата и парите, поради удобствата на живота и хедонизма сме подготвени на всичко. Готови сме на неистина и машинация, че мислим за другия с обич и схващане – нищо сходно, другите ни интересуват, до момента в който имаме потребност от тях, до момента в който имаме интерес. А на тези, които си разрешават да изповядват някакви идеалистични полезности, гледаме с съмнение и подигравка. Ценностите от времето на нашата младост от дълго време са в мазето на спомените, мухлясали и ненужни, единствено от време на време навяват притесняващи мемоари, които ние давим в алкохол, безволие, двуличие и оглушително безмълвие.
Не инцидентно доближи такива невиждани размери битовата престъпност. Причините за нея са бедността, бездушието, безпомощността. Вярно е, че постоянно причинители са небогати хора, само че храна за това навсякъде събитие /не са единствено циганите/ е нашето безсърдечие. За всичко са отговорни нашите бесове и колкото по-нависоко в обществената стълбица е един човек, толкоз по-голяма е виновността му, толкоз по-разрушителни са бесовете му.
В естествените страни сходни наболели въпроси са от първостепенно значение. Ние не сме от тези страни. Затова тези тематики са обект на лицемерни пледоарии, отблъскване на номера, досадни отговорности. За политическите играчи бедните и оскърбените са наслойка, нужна единствено и само по време на избори.
До преди години говорихме за завистта като най-големия български недостатък, като уязвимост, която деградира обществото ни. Днес можем да си спомняме за това с носталгия. Отдавна на сцената на живота е бесовщината.
...
" Азбучник на българския безпорядък ” съставлява поредност от мнения, чиито наименования следват последователността на буквите в българската писменост. Подобен метод има упоритостта да очертае оптимално необятен кръг от тематики, като открие техните връзки сред буквите, думите и словото през хаоса на Прехода. Другите текстове от поредицата четете ТУК.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ