Сестри Аджови станали дует на 6 години
„ Не сме търсили да ни е идентичен животът. Това е Божие решение, орис. ” Думите са на сестри Аджови, които седемдесет години бе невероятно да разделим. Полови век те бяха дружно на сцената. По-точно - на сцените по целия свят. Градяха проекти за още толкоз. Искаха да отидат на всички места, където има българи, които ги чакат: Америка, Австралия. Щяха да подценен страха от летенето, с цел да им попеят: „ Канят ме мамо на тежка женитба ” или „ Трендафилот мерише... ”, или националните и македонски песни. Всичките. Здраве да е да пеем доста още, пожелаваха си. пожелаваха им го и другите. Но не би. На трети юли единият славей от безконечния дует, замлъкна вечно. Краткото боледуване се оказа съдбовно. Господ прибра на небесната си сцена Надежда Аджова. Завинаги.
Самоков е раят. Където и да са ходили по света Вяра и Надя тази мисъл в никакъв случай не ги е напускала. Завинаги в спомените им са останали „ Чамкория” днешният „ Боровец”, в който татко им ги водил всяка седмица В ресторанта, в който сядали, пеела Милица. Слушали я в унес, обхванати от някакво натрапчиво желание- и те да запеят. Там не смеели, само че започвали незабавно, щом се върнели у дома. Подхващали същите македонски песни, чути от Милица, въпреки че баща им, бил буен обожател на старите градски шлагери.
Майка им пристигнала тук от Трън, последвала Коста Аджов, който бил бил най-прочутият в покрайнината сладкар. Нямало самоковец, който да не бил опитвал вкусните му еклери и козуначени кифли. Майсторът се надявал най-малко едно от петте му деца да подхване обичания му поминък. Да не се затрие градената с толкоз труд фамилна сладкарничка „ Рила”. Но че това няма да са най-малките му щерки станало ясно овреме. Тях ги влечало друго. Онова, за което Господ им бе дал доста гений.
Вяра и Надежда Аджови се родили на 6 септември 1947 година. Големият празник- Съединението на България, орисал и тях двете-те в никакъв случай повече не се разделят.
Първа ги чула да пеят учителката им по музика Тодорка Кьосева. Тя умерено би могла да се назова изобретател на един от най-успешните български дуети. Тогава момиченцата били на шест години и изпели: Прела баба, прела баба... Оттогава станали дует „ Аджови”, макар че това към момента не било публично оповестено. По-голямата им сестра Елена се грижела за репертоара. Но за всеобща изненада той не включвал обичаните на татко им остарели градски песни, а национална музика. В образованието им се намесила още една самоковка – оперната певица Росица Тренкова. При една от първите появи на сцената най-отпред в салона седяла майка им. Яката трънчанка плачела.
Надежда Аджова
На шестнадесет години те някак си разумно станали звездите на Самоков. Не можело празник в града да мине без тях. Така един път измежду феновете в читалището се оказал музиковедът Румен Аврамов. Това, което чул, го възхитило и без момент съмнение той споделил на девойките: „ На първи да сте в радио София на запис.” „ Айде легнала е Лиляна” е песента, с която тръгнала кариерата им. Веднага почнали да ги включват в стратегиите, които обикаляли околните градове. Случвало се е татко им да ги изчака да свършат учебните им часове и с колата му да догонват трупата чак до Хасково А там били Борис Карлов, Мита Стойчева Гюрга Пенджурова. Старият сладкар същински се радвал, че музиката, която той толкоз обичал, се трансформирала в орис за двете му дъщери. Първото им задгранично турне било в Москва, летели и над пустинята за концертите си в Либия.
Преди двадесетина години репертоарът им се обогатил със започнатите от детството остарели градски песни. Така се възродило една музика, богата колкото на сантименти, толкоз и на хубост.
Това, което прави дуета „ Аджови” неповторим, е с изключение на гения красивите гласове и невероятната им аналогия. И, несъмнено, физическа хубост. Малцина от най-близките съумяват да ги разграничават. В учебно заведение, едно от момчетата, локалният красавец, по който премирали всички, харесал едната от тях. Но по този начин и не схванал тъкмо коя, тъй като на срещите те постоянно се сменяли. Докато най-после му споделили, та той още повече се възгордял.
Но с това странностите, или може би закономерностите в живота на фамозните близначки не свършили. Оженили се по едно и и също време. Надежда я изпреварила с малко. И двете за напети офицери, които служили в Самоков. Децата също им се родили през два месеца. Всичко е било авансово планувано. Не било планувано единствено да бъдат девойки. Те пък и двете станали филоложки.
В телевизионно предаване, отдадено на юбилея-половин век на сцена, сътрудник на певиците споделя следната история: „ Бяхме някъде на турне. Двете потеглиха по магазините само че поотделно. Вяра хвана по една улица, Надя по другата. Коя къде е ходил не знам, само че като се върнаха, бяха купили една и също нещо”.
Може би и в тази непосредственост, в общата кръвна група се крие част от магията, с която сестри Аджови владееха публиката. Звучи малко необичайно, че към този момент пишем за това в минало време. Вълнението и насладата, с която те отпразнуваха петдесетте си години на сцената, не допускаха, това да се случи. Тогава родния град ги уважи по-достойнство. А в този момент с сълзи се разделя с едната от тях.
Светъл път, Надежда! Божи гроб родил името им Йерусалим бил градът, който години наред оставал отвън концертната програмата на двете сестри. Вече много страни били обходили, само че фантазията им да видят Божи гроб, по този начин и не се осъществявала. Най-после женски глас от Израел върнал вярата. Концертът пред българските евреи се трансформирал във трогателен празник. Обхванати от носталгия, феновете пеели с цялостно гърло старите шлагери или плачели с националните песни. Накрая пристигнал денят да отидат на гроба на Христос. По-точно след толкоз години последвали прародител си. За него пътуването до гроба Господен се оказало толкоз значимо събитие, че съселяните му почнало да го назовават аджия. От там пристигнало и името на рода: Аджови.
В околните дни сестрите готвели трето пътешестване до Израел. За жал, Надежда отлетя в друга посока.
Самоков е раят. Където и да са ходили по света Вяра и Надя тази мисъл в никакъв случай не ги е напускала. Завинаги в спомените им са останали „ Чамкория” днешният „ Боровец”, в който татко им ги водил всяка седмица В ресторанта, в който сядали, пеела Милица. Слушали я в унес, обхванати от някакво натрапчиво желание- и те да запеят. Там не смеели, само че започвали незабавно, щом се върнели у дома. Подхващали същите македонски песни, чути от Милица, въпреки че баща им, бил буен обожател на старите градски шлагери.
Майка им пристигнала тук от Трън, последвала Коста Аджов, който бил бил най-прочутият в покрайнината сладкар. Нямало самоковец, който да не бил опитвал вкусните му еклери и козуначени кифли. Майсторът се надявал най-малко едно от петте му деца да подхване обичания му поминък. Да не се затрие градената с толкоз труд фамилна сладкарничка „ Рила”. Но че това няма да са най-малките му щерки станало ясно овреме. Тях ги влечало друго. Онова, за което Господ им бе дал доста гений.
Вяра и Надежда Аджови се родили на 6 септември 1947 година. Големият празник- Съединението на България, орисал и тях двете-те в никакъв случай повече не се разделят.
Първа ги чула да пеят учителката им по музика Тодорка Кьосева. Тя умерено би могла да се назова изобретател на един от най-успешните български дуети. Тогава момиченцата били на шест години и изпели: Прела баба, прела баба... Оттогава станали дует „ Аджови”, макар че това към момента не било публично оповестено. По-голямата им сестра Елена се грижела за репертоара. Но за всеобща изненада той не включвал обичаните на татко им остарели градски песни, а национална музика. В образованието им се намесила още една самоковка – оперната певица Росица Тренкова. При една от първите появи на сцената най-отпред в салона седяла майка им. Яката трънчанка плачела.
Надежда Аджова
На шестнадесет години те някак си разумно станали звездите на Самоков. Не можело празник в града да мине без тях. Така един път измежду феновете в читалището се оказал музиковедът Румен Аврамов. Това, което чул, го възхитило и без момент съмнение той споделил на девойките: „ На първи да сте в радио София на запис.” „ Айде легнала е Лиляна” е песента, с която тръгнала кариерата им. Веднага почнали да ги включват в стратегиите, които обикаляли околните градове. Случвало се е татко им да ги изчака да свършат учебните им часове и с колата му да догонват трупата чак до Хасково А там били Борис Карлов, Мита Стойчева Гюрга Пенджурова. Старият сладкар същински се радвал, че музиката, която той толкоз обичал, се трансформирала в орис за двете му дъщери. Първото им задгранично турне било в Москва, летели и над пустинята за концертите си в Либия.
Преди двадесетина години репертоарът им се обогатил със започнатите от детството остарели градски песни. Така се възродило една музика, богата колкото на сантименти, толкоз и на хубост.
Това, което прави дуета „ Аджови” неповторим, е с изключение на гения красивите гласове и невероятната им аналогия. И, несъмнено, физическа хубост. Малцина от най-близките съумяват да ги разграничават. В учебно заведение, едно от момчетата, локалният красавец, по който премирали всички, харесал едната от тях. Но по този начин и не схванал тъкмо коя, тъй като на срещите те постоянно се сменяли. Докато най-после му споделили, та той още повече се възгордял.
Но с това странностите, или може би закономерностите в живота на фамозните близначки не свършили. Оженили се по едно и и също време. Надежда я изпреварила с малко. И двете за напети офицери, които служили в Самоков. Децата също им се родили през два месеца. Всичко е било авансово планувано. Не било планувано единствено да бъдат девойки. Те пък и двете станали филоложки.
В телевизионно предаване, отдадено на юбилея-половин век на сцена, сътрудник на певиците споделя следната история: „ Бяхме някъде на турне. Двете потеглиха по магазините само че поотделно. Вяра хвана по една улица, Надя по другата. Коя къде е ходил не знам, само че като се върнаха, бяха купили една и също нещо”.
Може би и в тази непосредственост, в общата кръвна група се крие част от магията, с която сестри Аджови владееха публиката. Звучи малко необичайно, че към този момент пишем за това в минало време. Вълнението и насладата, с която те отпразнуваха петдесетте си години на сцената, не допускаха, това да се случи. Тогава родния град ги уважи по-достойнство. А в този момент с сълзи се разделя с едната от тях.
Светъл път, Надежда! Божи гроб родил името им Йерусалим бил градът, който години наред оставал отвън концертната програмата на двете сестри. Вече много страни били обходили, само че фантазията им да видят Божи гроб, по този начин и не се осъществявала. Най-после женски глас от Израел върнал вярата. Концертът пред българските евреи се трансформирал във трогателен празник. Обхванати от носталгия, феновете пеели с цялостно гърло старите шлагери или плачели с националните песни. Накрая пристигнал денят да отидат на гроба на Христос. По-точно след толкоз години последвали прародител си. За него пътуването до гроба Господен се оказало толкоз значимо събитие, че съселяните му почнало да го назовават аджия. От там пристигнало и името на рода: Аджови.
В околните дни сестрите готвели трето пътешестване до Израел. За жал, Надежда отлетя в друга посока.
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ