В НАТО едва сега проумяха накъде бие Тръмп
Не се удостовери апокалиптичният сюжет, че Тръмп ще разгласи края на НАТО. Но отсрочката може да е единствено краткотрайна. На срещата на върха в Брюксел станаха ясни няколко неща и всички те са прекомерно неприятни за съдружниците, написа " Дойче веле ".
Заслужава си още един път да напомним държанието на Доналд Тръмп на тази среща на върха на НАТО. Още на закуска той се нахвърли извънредно невъздържано против Германия - разгласи, че тя се е трансформирала в заложник на Русия, заради това, че внася газ оттова, и за доказателство още веднъж се базира на погрешни данни; на пленарното съвещание по-късно внезапно изиска да се отделят не по два, а по четири % от Брутният вътрешен продукт за отбрана; след това с Ангела Меркел беседва за немските коли, миграцията и за съветския президент Путин, наричайки двустранните връзки превъзходни. Само час по-късно обаче от това помирение нямаше към този момент и помен - в " Туитър " той още веднъж атакува сътрудниците си от НАТО.
Салто напред, салто обратно
Диаметрално противоположните послания, които американският президент насочва в един-единствен ден, не се вместват в границите на естественото политическо другарство. На най-важната среща на западния защитителен съюз видяхме един американски президент, който като че ли изпълняваше по едно и също време две разнообразни функции - и на положителния, и на неприятния воин в пиесата. Първо наскърбява Германия, а единствено няколко часа по-късно предава на канцлера Меркел персоналните поздрави на своето семейство. На фона на всичко това е доста мъчно да не използваме термини от психиатрията, с цел да опишем сходно държание.
Но това не беше всичко. След края на формалните диалози Тръмп пусна идващия си туит, в който той възобнови офанзивата си против Германия поради вноса на съветски газ, като обвърза тази тематика с въпроса за НАТО. По същия необикновен метод той обвързва военната отбрана, която Съединени американски щати обезпечават на Европа, с изказванието, че американската търговия носела загуби за милиарди вследствие на европейското държание. А най-после той ултимативно настоя двата % за защита да бъдат платени неотложно, а не както е планувано - чак през 2024 година
Тръмп, наподобява, не схваща, че НАТО не е фитнес клуб, към който се заплащат членски вноски. В случая няма обща каса, а всяка страна заплаща за личната си защита и при потребност дава на пакта своя военна мощ и съоръжение. Тръмп живее в своя успореден свят и се държи по-скоро като мафиот, който върви от врата на врата, с цел да събира рекет за защита и да плаши опърничавите с пердах.
НАТО е съюз, а не частна охранителна компания
Освен че се държи своенравно, непредвидимо и безпределно изменчиво към съдружниците си, излиза наяве, че Тръмп гледа на защитата като на стока, която има пазарна стойност, и затова може да се купува и продава. Съвсем явно е, че упорства да му се заплаща за разполагането на американските войски в Европа, които пазят източните граници на НАТО. Затова думата " съдружници " тук напълно не е на място, защото тази идея, наподобява, е изцяло непозната на американския президент. За него значение имат единствено комерсиалните сътрудници и парите, дрънкащи в неговата каса. Той има вяра, че взе участие в някаква световна борба на най-силните, и заради това му е изцяло безразлично кой от по-слабите ще попадне под колелата. Неслучайно балтийските страни и Норвегия са към този момент мощно обезпокоени от изказванията на Тръмп.
До раздор въпреки всичко не се стигна на тази среща на върха - американският президент се въздържа да сложи под подозрение отбранителния съюз, нито пък раздра подписаната обща декларация на потегляне от форума. Не се удостовери апокалиптичният сюжет, при който Тръмп афишира края на НАТО. Което обаче напълно не значи, че заплахата е минала, тъй като още на следващия ден той може да промени мнението си.
Дълбоко безпокойствие
Хаотичните политически изяви на Доналд Тръмп оставят дълбоки следи в НАТО: съдружниците едвам в този момент стартират да проумяват по какъв начин американският президент гледа на Западния защитителен съюз. Ценностите, традициите и общата история на този съюз явно нямат никакво значение за Тръмп. Той е постоянно подготвен да се отметне от думите си, казани единствено ден по-рано, да наскърбява съдружниците си или да ги изнудва с стопански наказателни ограничения.
Зад този смахнат зигзаговиден курс на Тръмп обаче се крие избрана методика: в Брюксел той сподели още един път, че се стреми по всевъзможен начин да унищожи съществуващата система от интернационалните контракти и организации. Засега очевидно му се коства още прекомерно рано да обръща тил на НАТО, само че може да се окаже, че краят на тази организация е единствено отсрочен за известно време. Независимо дали става дума за Световната комерсиална организация или за Обединените народи – повече от ясно е, че Тръмп се пробва да ги размени с двустранни съглашения, в които той да играе първа цигулка. Онова, което остава, е ужасът от този курс на американското държавно управление и дълбокото възприятие на неустановеност у всички, които до момента са се считали за негови съдружници и сътрудници.
Заслужава си още един път да напомним държанието на Доналд Тръмп на тази среща на върха на НАТО. Още на закуска той се нахвърли извънредно невъздържано против Германия - разгласи, че тя се е трансформирала в заложник на Русия, заради това, че внася газ оттова, и за доказателство още веднъж се базира на погрешни данни; на пленарното съвещание по-късно внезапно изиска да се отделят не по два, а по четири % от Брутният вътрешен продукт за отбрана; след това с Ангела Меркел беседва за немските коли, миграцията и за съветския президент Путин, наричайки двустранните връзки превъзходни. Само час по-късно обаче от това помирение нямаше към този момент и помен - в " Туитър " той още веднъж атакува сътрудниците си от НАТО.
Салто напред, салто обратно
Диаметрално противоположните послания, които американският президент насочва в един-единствен ден, не се вместват в границите на естественото политическо другарство. На най-важната среща на западния защитителен съюз видяхме един американски президент, който като че ли изпълняваше по едно и също време две разнообразни функции - и на положителния, и на неприятния воин в пиесата. Първо наскърбява Германия, а единствено няколко часа по-късно предава на канцлера Меркел персоналните поздрави на своето семейство. На фона на всичко това е доста мъчно да не използваме термини от психиатрията, с цел да опишем сходно държание.
Но това не беше всичко. След края на формалните диалози Тръмп пусна идващия си туит, в който той възобнови офанзивата си против Германия поради вноса на съветски газ, като обвърза тази тематика с въпроса за НАТО. По същия необикновен метод той обвързва военната отбрана, която Съединени американски щати обезпечават на Европа, с изказванието, че американската търговия носела загуби за милиарди вследствие на европейското държание. А най-после той ултимативно настоя двата % за защита да бъдат платени неотложно, а не както е планувано - чак през 2024 година
Тръмп, наподобява, не схваща, че НАТО не е фитнес клуб, към който се заплащат членски вноски. В случая няма обща каса, а всяка страна заплаща за личната си защита и при потребност дава на пакта своя военна мощ и съоръжение. Тръмп живее в своя успореден свят и се държи по-скоро като мафиот, който върви от врата на врата, с цел да събира рекет за защита и да плаши опърничавите с пердах.
НАТО е съюз, а не частна охранителна компания
Освен че се държи своенравно, непредвидимо и безпределно изменчиво към съдружниците си, излиза наяве, че Тръмп гледа на защитата като на стока, която има пазарна стойност, и затова може да се купува и продава. Съвсем явно е, че упорства да му се заплаща за разполагането на американските войски в Европа, които пазят източните граници на НАТО. Затова думата " съдружници " тук напълно не е на място, защото тази идея, наподобява, е изцяло непозната на американския президент. За него значение имат единствено комерсиалните сътрудници и парите, дрънкащи в неговата каса. Той има вяра, че взе участие в някаква световна борба на най-силните, и заради това му е изцяло безразлично кой от по-слабите ще попадне под колелата. Неслучайно балтийските страни и Норвегия са към този момент мощно обезпокоени от изказванията на Тръмп.
До раздор въпреки всичко не се стигна на тази среща на върха - американският президент се въздържа да сложи под подозрение отбранителния съюз, нито пък раздра подписаната обща декларация на потегляне от форума. Не се удостовери апокалиптичният сюжет, при който Тръмп афишира края на НАТО. Което обаче напълно не значи, че заплахата е минала, тъй като още на следващия ден той може да промени мнението си.
Дълбоко безпокойствие
Хаотичните политически изяви на Доналд Тръмп оставят дълбоки следи в НАТО: съдружниците едвам в този момент стартират да проумяват по какъв начин американският президент гледа на Западния защитителен съюз. Ценностите, традициите и общата история на този съюз явно нямат никакво значение за Тръмп. Той е постоянно подготвен да се отметне от думите си, казани единствено ден по-рано, да наскърбява съдружниците си или да ги изнудва с стопански наказателни ограничения.
Зад този смахнат зигзаговиден курс на Тръмп обаче се крие избрана методика: в Брюксел той сподели още един път, че се стреми по всевъзможен начин да унищожи съществуващата система от интернационалните контракти и организации. Засега очевидно му се коства още прекомерно рано да обръща тил на НАТО, само че може да се окаже, че краят на тази организация е единствено отсрочен за известно време. Независимо дали става дума за Световната комерсиална организация или за Обединените народи – повече от ясно е, че Тръмп се пробва да ги размени с двустранни съглашения, в които той да играе първа цигулка. Онова, което остава, е ужасът от този курс на американското държавно управление и дълбокото възприятие на неустановеност у всички, които до момента са се считали за негови съдружници и сътрудници.
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ