КНСБ: Приеманена еврото няма да повлияе на общия инфлационен натиск
Не се чака приемането на еврото в България да повлияе върху общия инфлационен напън у нас. Това съобщи водачът на КНСБ и член на Икономическия и обществен съвет (ИСС) Пламен Димитров.
„ Вярно е, че най-ниските цени се закръгляват нагоре сега, в който се приема еврото, само че това не въздейства върху общия инфлационен напън, тъй че да стига до непознати или притеснителни равнища. От 0,3 до 1,4 на 100 е междинното инфлационно равнище към съответните години на страните, които са се включили последно към Еврозоната ”, съобщи Димитров на конференция в Българска телеграфна агенция, на която членовете на ИСС показаха единомислещата си поддръжка процеса на ускорение на подготовката на България към Механизма на обменните курсове (ЕRМ II) и по-късно към Еврозоната.
„ Сигурно кафето няма да коства 60 стотинки, несъмнено ще коства едно евро, това се случва с най-масовите „ дребни " цени - закръгляне нагоре и то в евро, само че това не води до извода, че цените скачат до непоносими за хората равнища ”, акцентира водачът на КНСБ.
Димитров беше безапелационен, че влизането в чакалнята и Еврозоната няма да бъде спънка за продължаващото ускорено развиване и нарастване на заплатите и на приходите от труд в България. Сред позитивните фактори Димитров уточни равнището на придвижване на приходите, като посочи, че растежът на минималната заплата при балтийските страни, с които България е съпоставима в процеса, е бил с 50 евро на година, откакто са влезнали в Еврозоната.
Димитър Бранков - член на ИСС и зам.-председател на БСК, открои измежду изгодите от този присъединителен развой - дълготрайните резултати върху стопанската система и обществената среда, а реализацията му ще форсира структурните промени, измененията в приходите, продуктивността и конкурентоспособността, ще има и реализиране на възможен поврат в неподходящите демографски трендове.
Според него България в този момент е най-готова за присъединителния развой заради 20-годишното си престояване във валутния ръб. „ Ние надплащаме сметката си за присъединение към Еврозоната повече от 10 години и продължаваме да я плащаме ”, добави той.
Бранков подчертава на това, че влизането на България в Еврозоната ще понижи общия систематичен риск за страната, банките, кредитната система.
Достъпът до кредитиране на страната, бизнеса и хората ще е по-облекчен от сегашните равнища. Ще има и спомагателни гаранции върху депозитната база и друго равнище на надзора на българските банки - освен по линия на Българска народна банка, само че и от ЕЦБ.
С освобождението на голям запас - валутният запас, включително и фискалният запас, дава благоприятни условия за рационални политики в обществени сфери, благоприятни условия за предварително погасяване на държавния дълъг.
Освен това съгласно Бранков България може да стане ефикасен мост сред Близкия Изток, Европа, страните от Балканите и превръщането ни в модел, който страните от Западните Балкани, които желаят да влязат в Европейски Съюз, да следват. Сред провокациите в присъединителния развой Бранков уточни обезпечаване на външнополитическата поддръжка и постигането на по-голяма осведоменост измежду хората и бизнеса.
Проф. доктор Лалко Дулевски - ръководител на ИСС, означи поляризацията в българското общество по тематиката и уточни, че в този момент е моментът обществото да бъде осведомено за изгодите и за провокациите. Според него стъпките към ЕRМ II би трябвало да са на правилото на тихата финансова дипломация, като акцентира, че в този момент е моментът, тъй като България извършва всички механически условия и е във фокуса на ръководството на Европейски Съюз, като задачата е до края на европредседателството ни да има решение на въпроса с участието ни в ЕRМ II.
„ Вярно е, че най-ниските цени се закръгляват нагоре сега, в който се приема еврото, само че това не въздейства върху общия инфлационен напън, тъй че да стига до непознати или притеснителни равнища. От 0,3 до 1,4 на 100 е междинното инфлационно равнище към съответните години на страните, които са се включили последно към Еврозоната ”, съобщи Димитров на конференция в Българска телеграфна агенция, на която членовете на ИСС показаха единомислещата си поддръжка процеса на ускорение на подготовката на България към Механизма на обменните курсове (ЕRМ II) и по-късно към Еврозоната.
„ Сигурно кафето няма да коства 60 стотинки, несъмнено ще коства едно евро, това се случва с най-масовите „ дребни " цени - закръгляне нагоре и то в евро, само че това не води до извода, че цените скачат до непоносими за хората равнища ”, акцентира водачът на КНСБ.
Димитров беше безапелационен, че влизането в чакалнята и Еврозоната няма да бъде спънка за продължаващото ускорено развиване и нарастване на заплатите и на приходите от труд в България. Сред позитивните фактори Димитров уточни равнището на придвижване на приходите, като посочи, че растежът на минималната заплата при балтийските страни, с които България е съпоставима в процеса, е бил с 50 евро на година, откакто са влезнали в Еврозоната.
Димитър Бранков - член на ИСС и зам.-председател на БСК, открои измежду изгодите от този присъединителен развой - дълготрайните резултати върху стопанската система и обществената среда, а реализацията му ще форсира структурните промени, измененията в приходите, продуктивността и конкурентоспособността, ще има и реализиране на възможен поврат в неподходящите демографски трендове.
Според него България в този момент е най-готова за присъединителния развой заради 20-годишното си престояване във валутния ръб. „ Ние надплащаме сметката си за присъединение към Еврозоната повече от 10 години и продължаваме да я плащаме ”, добави той.
Бранков подчертава на това, че влизането на България в Еврозоната ще понижи общия систематичен риск за страната, банките, кредитната система.
Достъпът до кредитиране на страната, бизнеса и хората ще е по-облекчен от сегашните равнища. Ще има и спомагателни гаранции върху депозитната база и друго равнище на надзора на българските банки - освен по линия на Българска народна банка, само че и от ЕЦБ.
С освобождението на голям запас - валутният запас, включително и фискалният запас, дава благоприятни условия за рационални политики в обществени сфери, благоприятни условия за предварително погасяване на държавния дълъг.
Освен това съгласно Бранков България може да стане ефикасен мост сред Близкия Изток, Европа, страните от Балканите и превръщането ни в модел, който страните от Западните Балкани, които желаят да влязат в Европейски Съюз, да следват. Сред провокациите в присъединителния развой Бранков уточни обезпечаване на външнополитическата поддръжка и постигането на по-голяма осведоменост измежду хората и бизнеса.
Проф. доктор Лалко Дулевски - ръководител на ИСС, означи поляризацията в българското общество по тематиката и уточни, че в този момент е моментът обществото да бъде осведомено за изгодите и за провокациите. Според него стъпките към ЕRМ II би трябвало да са на правилото на тихата финансова дипломация, като акцентира, че в този момент е моментът, тъй като България извършва всички механически условия и е във фокуса на ръководството на Европейски Съюз, като задачата е до края на европредседателството ни да има решение на въпроса с участието ни в ЕRМ II.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ