Не съществуват абсолютно точни епидемиологични данни за заболеваемостта от болестта

" Не съществуват безусловно точни епидемиологични данни за заболеваемостта от заболяването на Хънтингтън в България, само че се допуска, че честотата е сред 5 до 10 на 100 000 души. Тя не се разграничава от тази, което е в останалите европейски страни. " Това сподели в изявление за Радио „ Фокус “ – Варна проф. доктор Ара Капрелян от катедрата по Нервни заболявания и невронауки в Медицински университет (МУ) – Варна във връзка със „ Седмица на заболяването на Хънтингтън “, която се организира във Варна. Той изясни, че заболяването на Хънтингтън принадлежи към фамилията на по този начин наречените редки заболявания. Единственият регион с по-висока периодичност на заболеваемост е наоколо до езерото Маракай във Венецуела, където тази периодичност доближава до 700 случая на 100 000 души. По думите на проф. Капрелян това е генетично заболяване, което визира нервните кафези, най-много в региона на челния и теменния мозък, както и някои подкорови структури.
„ Болестта се дължи на разновидност на един ген, който кодира протеин или белтък, наименуван Хънтингтън. Този мутантен протеин се натрупва в ядрата на нервните кафези и провокира тяхната преждевременна гибел посредством нарушаване на енергийния метаболизъм на клетъчните структури “, съобщи проф. Капрелян. Той описа, че заболяването е разказана за пръв път през 1872 година от 22-годишният доктор – доктор Джордж Хънтингтън, в неговия теоретичен труд по отношение на хореята. „ Хореята на Хънтингтън носи своето име от гръцката дума „ хорос “, което значи танц, защото Джордж Хънтингтън е следил при своите пациенти внезапни, неволеви придвижвания на тялото, които доста са наподобявали този танц “, изясни експертът. Проф. Капрелян означи, че заболяването е наследствена, като в случай че родителят има болестта, то всяко дете има 50% късмет да онаследи копие на хромозома 4, който носи мутантния ген.