Зелената сделка на ЕК ще промени и живота на гражданите
Не единствено икономическите браншове, които замърсяват околната среда и изискват доста сила, само че и доста аспекти на публичния и самостоятелния живот ще бъдат наранени при реализирането на така наречен Европейски зелен пакт. Такъв беше един от изводите на разискване, отдадено на огромната нова самодейност на Европейската комисия, което проведоха екосдружението „ За Земята ” и WWF България.
Целта на пакта е превръщането на Европейски Съюз в стопанска система без чисти излъчвания на парникови газове до 2050 година Инициативата беше стартирана от новия ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в края на 2019 г.
„ Зелената договорка надалеч надвишава въпросите за околната среда и климата и обгръща съвсем всички политики и области на социално-икономическия живот. За нас реализирането на всички посочени ограничения и политики на процедура значи цялостен реинженеринг на цялата стопанска система, метод на действие на стопанската система и метод на живот на жителите ”, изясни Атанаска Николова, зам.-министър в екоминистерството, която беше измежду поканените на форума.
Преходът ще бъде най-тежък за енергетиката, която създава 70 % от националните излъчвания на парникови газове. Трудни времена обаче чакат също и сектори като превоза и селското стопанство, които също са огромни замърсители и енергопотребители. От екологичното ведомство акцентираха, че жителите ще би трябвало да преценяват дали са склонни и дали имат опция да трансформират средствата, с които се придвижват, както и използваните горива. По отношение на селското стопанство, което като източник на излъчвания се приближава до промишлеността, ще бъде належащо да се променят питателните привички на хората.
ОТКЪДЕ ЩЕ ДОЙДАТ ПАРИТЕ
Основата на зеления пакт въпреки всичко е огромно икономическо преструктуриране, което ще има и съществени обществени последствия. Като отплата Еврокомисията разгласи основаването на така наречен Фонд за обективен преход . Той ще има три стълба: първият включва грантовете, които ще отиват непосредствено за регионите, най-силно наранени от социално-икономическите трансформации; вторият дирек е програмата InvestEU, която ще обезпечава финансиране за частни планове в региона на зелените технологии; третият дирек ще дава средства на обществения бранш – райони, области и общини, които ще могат да аплайват за финансиране пред Европейската капиталова банка.
Пожарна охрана КАКВО БЪЛГАРИЯ ВЪЗРАЗЯВА
Засега българските управляващи демонстрират най-силна паника от резултата, който зелената договорка ще окаже върху родната енергетика, в частност ТЕЦ-овете, които горят въглища. В края на януари т.г. Народното събрание единомислещо одобри решение, с което задължи държавното управление по всякакъв начин да брани централите.
Българската страна недоволства и против неналичието на средства за преструктуриране на енергетиката – във Фонда за обективен преход не са планувани пари за преход от замърсяващи енергопроизводства към екологично чисти такива. Наскоро вицепремиерът Томислав Дончев разгласи, че осъществяването на уговорките ни по зелената договорка ще коства към 20 милиарда евро, като включи в тази сума и разноските за нови енергийни мощности като нуклеарния план „ Белене ”.
Друго несъгласие е, че Брюксел не предложил ограничения против така наречен приключване на въглерод – когато по-високите условия за запазване на околната среда в един регион подтикват предприятията да се изнасят в различен, където стандартите са по-ниски. За България това е терзание, защото три от прилежащите ни страни – Турция, Сърбия и Северна Македония, не са членове на Европейски Съюз и не са задължени да се преценяват със зеления пакт, което основава риска редица производства да се изнесат от нас при тях.
КАКВО ЩЕ съдебна експертиза СЛУЧИ СЪС ЗАСЕГНАТИТЕ РАЙОНИ
България счита да изиска евросредства от Фонда за обективен преход за 11 области. В това число влизат въглищни райони като Пернишка област, райони, в които работната ръка е обвързана с въглищните райони (например, 25 % от работещите в Маришкия басейн живеят отвън Стара Загора) и райони, където имаме енергоемки промишлености, изясни зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков.
Преди дни обаче Еврокомисията разгласява отчет, в който предлага вложения от фонда единствено във въгледобивните региони Кюстендил и Стара Загора. Това е изненадало неприятно локалните управляващи у нас, стана ясно на полемиката. Сега общините търсят разновидности, с цел да подсигурят включването и на други области във фонда.
СПЕКУЛАЦИЯТА С ТЕЦ-ОВЕТЕ
Експерти изрично отхвърлиха като нечиста сделка изказванието, че зелената договорка ще докара до затваряне на топлоцентралите , които съгласно тях могат да минат на друго гориво. „ ТЕЦ-овете не са въглищни централи. Те може сега да работят с въглища, само че въглищата не са единственият енергоизточник за тези централи. Ние можем да закрием мините сега, само че не и самите централи ”, разгласи икономистът Евгени Кънев.
Целта на пакта е превръщането на Европейски Съюз в стопанска система без чисти излъчвания на парникови газове до 2050 година Инициативата беше стартирана от новия ръководител на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен в края на 2019 г.
„ Зелената договорка надалеч надвишава въпросите за околната среда и климата и обгръща съвсем всички политики и области на социално-икономическия живот. За нас реализирането на всички посочени ограничения и политики на процедура значи цялостен реинженеринг на цялата стопанска система, метод на действие на стопанската система и метод на живот на жителите ”, изясни Атанаска Николова, зам.-министър в екоминистерството, която беше измежду поканените на форума.
Преходът ще бъде най-тежък за енергетиката, която създава 70 % от националните излъчвания на парникови газове. Трудни времена обаче чакат също и сектори като превоза и селското стопанство, които също са огромни замърсители и енергопотребители. От екологичното ведомство акцентираха, че жителите ще би трябвало да преценяват дали са склонни и дали имат опция да трансформират средствата, с които се придвижват, както и използваните горива. По отношение на селското стопанство, което като източник на излъчвания се приближава до промишлеността, ще бъде належащо да се променят питателните привички на хората.
ОТКЪДЕ ЩЕ ДОЙДАТ ПАРИТЕ
Основата на зеления пакт въпреки всичко е огромно икономическо преструктуриране, което ще има и съществени обществени последствия. Като отплата Еврокомисията разгласи основаването на така наречен Фонд за обективен преход . Той ще има три стълба: първият включва грантовете, които ще отиват непосредствено за регионите, най-силно наранени от социално-икономическите трансформации; вторият дирек е програмата InvestEU, която ще обезпечава финансиране за частни планове в региона на зелените технологии; третият дирек ще дава средства на обществения бранш – райони, области и общини, които ще могат да аплайват за финансиране пред Европейската капиталова банка.
Пожарна охрана КАКВО БЪЛГАРИЯ ВЪЗРАЗЯВА
Засега българските управляващи демонстрират най-силна паника от резултата, който зелената договорка ще окаже върху родната енергетика, в частност ТЕЦ-овете, които горят въглища. В края на януари т.г. Народното събрание единомислещо одобри решение, с което задължи държавното управление по всякакъв начин да брани централите.
Българската страна недоволства и против неналичието на средства за преструктуриране на енергетиката – във Фонда за обективен преход не са планувани пари за преход от замърсяващи енергопроизводства към екологично чисти такива. Наскоро вицепремиерът Томислав Дончев разгласи, че осъществяването на уговорките ни по зелената договорка ще коства към 20 милиарда евро, като включи в тази сума и разноските за нови енергийни мощности като нуклеарния план „ Белене ”.
Друго несъгласие е, че Брюксел не предложил ограничения против така наречен приключване на въглерод – когато по-високите условия за запазване на околната среда в един регион подтикват предприятията да се изнасят в различен, където стандартите са по-ниски. За България това е терзание, защото три от прилежащите ни страни – Турция, Сърбия и Северна Македония, не са членове на Европейски Съюз и не са задължени да се преценяват със зеления пакт, което основава риска редица производства да се изнесат от нас при тях.
КАКВО ЩЕ съдебна експертиза СЛУЧИ СЪС ЗАСЕГНАТИТЕ РАЙОНИ
България счита да изиска евросредства от Фонда за обективен преход за 11 области. В това число влизат въглищни райони като Пернишка област, райони, в които работната ръка е обвързана с въглищните райони (например, 25 % от работещите в Маришкия басейн живеят отвън Стара Загора) и райони, където имаме енергоемки промишлености, изясни зам.-министърът на енергетиката Жечо Станков.
Преди дни обаче Еврокомисията разгласява отчет, в който предлага вложения от фонда единствено във въгледобивните региони Кюстендил и Стара Загора. Това е изненадало неприятно локалните управляващи у нас, стана ясно на полемиката. Сега общините търсят разновидности, с цел да подсигурят включването и на други области във фонда.
СПЕКУЛАЦИЯТА С ТЕЦ-ОВЕТЕ
Експерти изрично отхвърлиха като нечиста сделка изказванието, че зелената договорка ще докара до затваряне на топлоцентралите , които съгласно тях могат да минат на друго гориво. „ ТЕЦ-овете не са въглищни централи. Те може сега да работят с въглища, само че въглищата не са единственият енергоизточник за тези централи. Ние можем да закрием мините сега, само че не и самите централи ”, разгласи икономистът Евгени Кънев.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ