Саркома при кучето - какво трябва да знаем
Не единствено хората, само че и животните могат да страдат от разнообразни доста рискови болести, като да вземем за пример саркома. Подобна диагноза е много комплицирано да се одобри от стопанина, който обича откровено питомеца си. Важно е обаче да запомните, че това не е смъртна присъда и съвсем всяко едно злокачествено образувание може да има удобна прогноза, в случай че бъде намерено в точния момент в ранен етап на развиване.
Саркома при кучето - какво би трябвало да знаем
Злокачествените новообразувания са доста подли, защото не постоянно в началните си стадии на развиване могат да се виждат някакви очевадни признаци. Могат да бъдат с друга локализация, започвайки от костния мозък и стигайки до кожата. Именно по тази причина е добре да сте осведомени с всички ранни признаци на саркомата при кучетата, с цел да можете постоянно даже и сами да преглеждате кучето си, като при нужда да посетите ветеринар за консултация. Особено настоящо е за притежателите на животните над 10 години, защото те са по-предразположени към саркома.
Класификация на саркомата при кучето:
- лимфосарком (лимфом);
- остеосарком;
- хемангиосаркома;
- саркоми на меките тъкани;
- венерическа саркома при кучета.
Симптоматика на саркома при кучето:
Снимка: pixabay.com- летаргия;
- понижен вкус при кучето;
- уязвимост, незаинтересованост, отвращение за игра и другарство със стопанина;
- неприятен мирис при кучето;
- затруднено уриниране и дефекация;
- спазми, гърчове;
- наедрял корем;
- диария при кучето;
- коремна болка;
- повръщане при кучето;
- проблеми с дишането;
- неочаквана агресия;
- вътрешно кървене;
- бледи лигавици;
- задух;
- уязвимост.
Разбира се, че не е наложително кучето ви да има всички тези признаци на саркома. Дори в случай че забележите единствено някои от тях, то това значи, че неотложно би трябвало да заведете питомеца си на обзор във ветеринарна клиника. Важно е да запомните, че саркомите са много нападателен тип рак, като и най-малкото закъснение с лекуването им може да има съдбовни последствия за кучето. Имайки поради разнообразната им локализация, то надлежно и диагностиката е много самостоятелна. От не по-малко значение е външната клинична картина, анамнезата и прегледа на ветеринаря. Едни от най-честите проучвания, с цел да може да се направи подробна диагностика на положението на животното са:
- кръвен тест;
- разбор на урината;
- рентген;
- ултразвук;
- тъканна биопсия;
- хистология (идентифициране на типа на тумора и от кои тъкани произхожда);
- компютърна томография (КТ);
- ядрено-магнитен резонанс (ЯМР);
- ендоскопия.
Онкологичните болести не са прерогатива единствено на индивида, като от тях страдат и животните. Задачата на стопанина е да се грижи чудесно за здравето на кучето, както и да изключва по опция всички провокиращи фактори, които зависят от него. В случай че забележите подозрителни признаци, заведете неотложно вашия домакински любим на ветеринар и следвайте прецизно всички наставления на лекаря.