Не съм срещала често археолог да е доволен от инвеститора

...
Не съм срещала често археолог да е доволен от инвеститора
Коментари Харесай

Ада тепе - рударство на 3500 години

Не съм срещала постоянно археолог да е удовлетворен от вложителя на обекта, на който прави избавителни разкопки. На 23 август ще бъде открит рудникът на Ада тепе до Крумовград, създаден от " Дънди прешъс металс " с обща инвестиция от към 160 млн. $. По закон компанията строител е длъжна да финансира археологическото изследване на терена. Разпространеното мнение е, че тя се пробва по-бързо да реализира плана си и да печели, което не се харесва на археолозите, които пък целят да извлекат от обекта оптималната научна информация. Как в тази ситуация се е осъществило това комплицирано взаимоотношение споделя доцент Христо Попов, шеф на Националния археологически институт с музей (НАИМ) на Българска академия на науките, чиято професионална орис е обвързвана към този момент 15 години с Ада тепе.

Доц. Христо Попов:

Направихме школа за минна археология

- Доц. Попов, към днешна дата по какъв начин бихте обобщили резултатите от изследванията на Ада тепе?

- Началото на историята е преди близо 20 години, когато през 2000-2001 година компанията стартира действия по регистрацията. Източните Родопи са част от район, който е доста богат на находища на злато и сребро и това се е знаело още в древността. През 2001 година сътрудника доцент Георги Нехризов стартира изследване на светилище в най-високите елементи на върха и се оказва, че там има материали от най-различни столетия в необятен времеви диапазон, сред 1000-1500 години. През 2005 година се завърнах от специализация по археометалургия в Германия и той ме предложения да работя на обекта. Оттогава съм обвързван с изследванията на Ада тепе и те станаха моя идея. До този миг в археологическата просвета се знаеше, че добиването на злато в региона, не посредством промиване на вода от реките, а в рудници - на Тасос, островите на Егейско море, при Драма и Кавала, стартира от V-тV в. пр.Хр., т.е. в класическата елинистична ера. Но при нас още с първите сондажи започнаха да излизат материали, които са най-малко с 1000 години по-ранни. Това дотам се различаваше от това, което се знаеше и се учеше досега, че започнах да се колебая дали сме прави. Тогава стартира разговорът ни с " Дънди прешъс ", имахме и един дребен план за теренни изследвания в Източните Родопи с финансиране от фондация " Хумболдт ", на която съм бил стипендиант, и за 3-4 години получихме доста положителни резултати - на над 15 места регистрирахме рандеман на злато и сребро от времето на праисторията, та до Византия и късното средновековие. Мозайката се оказа доста богата. Например на 20 км от Ада тепе, при с. Седефче, е имало голям рудник, от който се е добивало злато във византийско време.

- Но сходно огромно изследване изисква повече време...

- Когато разбрахме, че резултатите са извънредно значими от научна позиция, тъй като трансформират визиите за хронологията на добива на злато и сребро в Европа, отстояхме нашата позиция пред компанията, че е належащо повече време за изследване и преценка какво може да се резервира, какво може да се експонира. Всъщност това, което може да се покаже на място, е доста малко, тъй като за 3500 години не са се запазили доста следи от къщите на миньорите, които са били с колова структура, измазани с глина. Но имаме доста керамични фрагменти, част от които са много забавни, те дават опция да проследим и от кое място са пристигнали - основно от Северна Тесалия, където се е изнасяло златото от Ада тепе. За тези години се убедих, че ръководителите на компанията ни схващат, имат отношение към културното завещание, оказват помощ ни и със средства, и с времето, което ни оставиха за изследване. Договорът ни с " Дънди прешъс " е до 2027 година, не знам да има различен толкоз нескончаем контракт с вложител. През 2010-2013 година работехме на обекта от март до декември, на моменти там е имало над 120 служащи и 20-25 археолози. Мисля, че в случай че отсреща имаше българска компания, ние щяхме да бъдем прегазени. От " Дънди прешъс " държаха всичко да бъде направено по европейски, при цялостно съблюдаване на закона, въпреки че всичко това струваше и доста време, и доста пари. Ада тепе е обектът в България, финансиран с най-вече средства от един вложител. А ние получихме доста сериозен късмет да потвърдим, че сме прави в научните си заключения и че предоставеният ни запас е отработен по допустимо най-хубав метод. Направени са доста интердисциплинарни проучвания, имаме над 140-150 радиокарбонни разбори от региона - няма различен обект у нас с толкоз датирания. Те потвърждават, че в действителност става дума за рандеман в средата на второто хилядолетие преди Христа, преди 3500 години. Правим надлежно и паралели с резултати в Северна Гърция, Турция, в Троя. Смея да настоявам, че това значително обогати науката със познания за бронзовата и за желязната ера в общия исторически и културен подтекст.

- Това е в действителност времето на Троянската война! Веднага се сещам за Омир, който написа по какъв начин в Троя пристигнали траките на Резос от Родопите с дивно златно въоръжение...

- Добив на злато и сребро на Ада тепе има отпреди Троянската война, някъде от края на ХVт в. пр.Хр., времето на Микена. Базовият материал от теренните изследвания е голям, в този момент би трябвало да бъде обработен и оповестен, да бъде показан пред хората. Имаме план за съвременна експозиция в музея в Крумовград, работим доста добре с кмета госпожа Мехмед, както и с музея в Кърджали.

- Помня, че през 2017 година направихте огромна галерия във Виена за " Първото злато и сребро в Европа ".

- Тя бе класирана за 2017 година преди всичко в света по посещаемост дневно. След това показахме изложбата в уголемен вид и тук. От тези изложения излезе един богато илюстрован двуезичен азбучник на български и британски, в 2000 екземпляра и финансиран също от " Дънди прешъс ". В него създателите са 90, от които над 20 са задгранични учени. Това е друга специфичност на плана " Ада тепе " - в друго време в изследванията се включиха по свое предпочитание няколко огромни европейски научни институции, до 2016 година участваха 8 български институции и 9 задгранични. Минната археология е доста забавно направление, само че у нас никой съществено не се е занимавал с археологията на старите рудници. Ада тепе се употребява като лаборатория, като школа за образование на младежи за минна археология. България би могла не по-малко от Испания и Гърция да покаже пред света своето културно-историческо благосъстояние.
Източник: duma.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР