Не съм просто в кухнята, а съм от главните готвачи

Не съм просто в кухнята, а съм от основните готвачи в международния бокс, съобщи Кобрата пред " Монитор " и разкри, че ще опише за задкулисието, когато реши да направи книга.

- Здравей, Кубрат! Как протича подготовката ти сега? Привлича ли те животът в Съединени американски щати?

- Супер. Вкарваме нови неща в подготвителния развой. И като способи в подготовката, и като тактика и метод на боксиране. Колкото до живота в САЩ… живот има на всички места. И в България, и в Америка, и на доста други места по света. Не мисля, че е нещо друго, на което да приписвам чак толкоз внимание. Аз съм тук, правя си работата и преследвам задачите си.

- Отърси ли се от проблемите към лиценза в Калифорния?

- Хубав въпрос. Благодаря ви за него, тъй като ми давате опция да отговоря на толкоз доста хора, “компетентни експерти ", които в разгара на този случай се упражниха върху моето име. Какво ли не се изписа по мой адрес, какво ли не прочетох. Изговориха се такива теории и все супер безапелационни и сякаш разумни, по този начин и не съумях да запомня сюжетите на всички.

Ето, тази адвокатка в този момент ще го съдере, ще му вземе 600 000 $, ще му разбие живота, с кариерата му е свършено. Думи, изречени от устите на сякаш умни, интелигентни хора, начетени, а какъв брой нелепости родиха главите им. Слушах, четях и се удивлявах на идиотизмите, които се сипеха с моето име. Гледах и в действителност недоумявах по какъв начин е допустимо?! То банковата ми сметка щеше да бъде изпразнена, то сигурно нямаше по какъв начин да победя империята на Глория Олред, която е осъдила и Доналд Тръмп и други доста съществени хора.

Зануляваха ме, съсипваха ме и ме оплакваха всеки Божи ден, от заран до вечер. А аз, хем бях изумен, хем се забавлявах. Но в последна сметка съм удовлетворен, че справедливостта спечелва. Кубрат Пулев потвърди, че може да побеждава и в Америка съществени съперници. И на кръга, и отвън него!

- С какви поучения излезе от създалата се обстановка и чувстваш ли се по-различен човек сега?

- Много поучения съм извлякъл за себе си. Когато персона като мен, с име и позиции в обществото премине през нещо сходно, след това няма по какъв начин да бъде същият. Днес съм още по-силен, още по-устойчив, още по-усъвършенстван. Тази деликатна история ме потвърди още веднъж и издигна като човек, само че в действителност, постоянно ще остана оня готин, същински, занимателен и доброжелателен вид. Същата онази огромна душа и непримиримо сърце, което хората познават.

- Каква е най-близката ти цел?

- На 9 ноември в Калифорния ще се боксирам още веднъж. За мен това ще бъде втори мач на американска земя. Посветил съм се напълно на подготовката за този мач. Да победя и да разбия съперника. Да му покажа защо съм упражнявал толкоз доста. А кой е той ще обявим напълно скоро.

- Как очакваш да се развие обстановката към реванша Анди Руис – Антъни Джошуа и твоя идващ мач?

- Ако Анди Руис съумее да се отърси от ненадейно връхлетялата го популярност, не се поддаде на изкушенията, която тя носи със себе си, то тогава спечелилият още веднъж ще бъде той. Но познавайки го, не ми се има вяра, че ще се приготви задоволително добре за реванша. Мисля, че има огромна възможност Руис да загуби, тъй като имам наблюдения, че е малко лекомислен в тренировките и ми се коства изменчив.

- Какво е мнението ти за позицията на IBF, че спечелилият от този мач би трябвало наложително да се бие с теб за международната купа?

- Очаквам спечелилия, който и да е той. В началото на идната година да се надигнем с него един против различен да победя и да завладявам международната купа. Чувствам се в топ кондиция, и като мисли, и като баланс. Екипът ми е налице. Тепърва ще дойдат огромните триумфи, които да подаря и на България, и на себе си.

- Представителите на Тайсън Фюри настояват, че си отказал мач с него. Каква е истината?

- Аз съм формален кандидат на IBF. Очаквам мач за международна купа. Програмата ми е начертана и по този начин подредена, че Фюри ще изчака доста малко. В момента той е никой, а аз пъдя огромната цел, международната купа. Всъщност, той, както и всички негови почитатели може единствено да ми благодарят, че сега мач с него не влиза в проектите ми, тъй като щях да му нанеса доста тежка загуба. Не знам и по какъв начин му е комфортно да се обажда, откакто той бе този, който преди три години отхвърли да се бие с мен. Като редица други, които бяха доста мощни на думи, само че като пристигна време за сериозните неща, се скриха. Говоря и за Джарел Милър, приказвам и за Дилиан Уайт. Но аз давам обещание на хората, че подобен мач с Тайсън Фюри ще има в напълно близко бъдеще!

- Има ли подмолни игри в света на бокса?

- Естествено, че има. Те са очевидни, който е осведомен, знае. За тях обаче ще приказвам един ден, когато вероятно реша да напиша книга. В нея мога да опиша за всичко от първа ръка. Защото аз не съм просто в кухнята, аз съм част от основните готвачи (смее се).

- Доколко е значима ролята на промоутърите в професионалния бокс? Силен промоутър значи ли непроменяемо повече почитание и по-добри шансове за огромни мачове?

- Какво значи мощен промоутър? Един промоутър би трябвало да има няколко неща, с цел да бъде същински добър. Трябва да има желязна воля и да бъде в синхрон със своя войник. Трябва да отдаде всяка капка сила в името на своя боксьор, да има вярата, че е кадърен да се посвети напълно на тази задача. Той би трябвало да е като на война, да се бие храбро, бранейки не своите, а твоите ползи. Именно тук се разминахме фрапантно със " Зауерланд “. Те бяха доста алчни и се интересуваха само от пари. Накрая им платих 150 000 евро, с цел да прекратим контракта и всеки да продължи по своя път. Днес съм благополучен, че работя с институция в света на бокса, какъвто е Боб Аръм. С моя сътрудник Ивайло Гоцев се разбираме чудесно и водиме война един до друг на всички фронтове и мачкаме крепко напред.

- Връщаш ли се обратно към несъстоялия се мач с Антъни Джошуа?

- Аз не се връщам, тъй като той следва занапред. Онзи мач не се състоя заради една-единствена причина – тежката травма, която имах. Не ме вълнуват нещата, които и тогава се изписаха. И тогава се изговориха куп нелепости - по какъв начин съм се бил уплашил (смее се).  Който има разбиране от първокласен спорт знае, че по нашите тела всичко остава диря. Всяка травма се отбелязва за цялостен живот. Следите от моята си стоят. Аз си знам какво ми е било, през какво съм минал да се възстановя и какво ми коства, с цел да подкрепям тялото си.

Хубаво би било хората, преди да се изричат умело, да ме слушат аз какво приказвам. И тогава споделих, че мач с Антъни Джошуа ще има. И в този момент това е съвсем факт. И за прощален път ще кажа, че той, но грам не ме плаши, нито ме тормози, нито е по-добър от мен. Нека българите имат вяра повече в мен и в българската мощ. Българите сме твърд и несклоняем народ. Аз ще го победя, в случай че му вдигнат ръката в реванша.

- С какво днешният Кубрат Пулев е по-различен от този, който се приготвяше за дуел с Джошуа?

- С доста неща. Днешният Кубрат Пулев е по-опитен, по-уверен, по-силен.

- Имало ли е миг, в който да си губил убеденост?

- Ако кажа, че не съм, ще излъжа. Но моята загуба на убеденост е друга. Нито е толкоз дълбока и трагична, както при множеството хора. Нито е трайна. Аз се изправям бързо и сходни мигове на уязвимост при мен траят доста малко. Даже ще ви кажа и за какво е по този начин. Защото това е закалка, която съм получил от ранна детска възраст. Така съм учтив, по този начин съм кален и отгледан от родителите ми. Устойчивост на най-тежките житейски стихии се гради от рано в фамилията и в средата, в която човек пораства. Такава резистентност е цялост от кръв, от ген, от обич, от фамилни полезности и разсъдък.

- Имаш ли образец в бокса?

- Нямам образец, имам образци. Уча от всеки, непрекъснато, непрекъснато, всеки ден. От всички взимам най-хубавото и не се тормозя да го призная.

- Вече знаеш какво е да се боксираш пред родна аудитория в " Арена Армеец “. Какви страсти носи това?

- Любов. Чиста, неподправена, същинска. Думите не са задоволителни, с цел да опиша какви усеща изпитва душата ми, когато стъпя на кръга, подвигна очи и видя тези цялостни трибуни, чуя гласовете на хиляди българи, които в този миг, дружно с мен мечтаят единствено за едно – да победя. Гордея се с народа си! Не знам по какъв начин, само че аз всякога, когато се боксирам го върша с неистовата жадност да им вдъхна кураж, да им дам частичка самочувствие от себе си, с цел да проумеят, че постоянно има смисъл да се върви напред, да водиме война дружно нашето общество да става по-добро, да порастват децата на България здрави, мощни, умни и стойностни персони. Пътят е този. Поне за мен.

- До какъв брой персоналният живот на един състезател се отразява на спортната му форма и по какъв начин е при теб? Оставяш ли се разнообразни обстановки да ти въздействат?

- Отразява се до толкоз, до колкото позволиш. Всеки състезател обаче има потребност от две неща, с цел да успее – успокоение да се труди, тъй като без добра подготовка и най-талантливия е жертван на неуспех и мотивация да не стопира да се развива, да желае още и още по-далеч да стигне, още по-високо да се качи. Човекът до спортиста би трябвало да му дава крила, би трябвало да го кара да лети. Подобна поддръжка е способна да прави чудеса. Подобна поддръжка може да вдъхне нечовешка мощ и сила.

- Ще коментираш ли информациите за разлъка с Андреа?

- Тя го разгласи преди известно време, истина е. Скарахме се доста извънредно няколко пъти, разделихме се няколко пъти. Тя е необикновен човек, неповторим, говорихме си доста по въпроса, само че в последна сметка, когато няма съгласие и една връзка дълго време не върви към развиване и за двете страни. е редно да се откри път да тръгнат нещата по напълно друг метод.

По жълтите сайтчета се изписаха колосални нелепости. То не бяха свободни съчинения, то не бяха откровени неистини. Призовавам здравомислещите и интелигентните българи да не си губят скъпото време с този вид издания, с цел да не бъдат заблуждавани с сходни изявления. Не мога да спра това, само че утехата ми е, че един стойностен човек в никакъв случай не би изгубил и минута от живота си, с цел да чете сходни долнопробни измислици. Ровенето в персоналния живот е пошла активност, която мен ме отвращава.

- Ако можеше да се върнеш в предишното, какъв съвет би дал на подрастващия Кубрат?

- Много неточности съм допускал, може би и в доста препоръки не съм се вслушвал. Не скърбя за минали неща. Винаги виждам напред. Хора сме, не сме богове. Човешко е да се бърка. Не бива да се опасяваме, че ще сбъркаме и не трябва да се срамим от неточности в предишното. Има обаче неща, и в персоналния ми живот и в кариерата, които стига да можех, бих направил по различен метод. Ако се върна обратно във времето, бих влезнал доста по-рано в професионалния бокс. След 24-годишна възраст няма никакъв смисъл да се стои при дилетантите

- Има ли човек, в чиито препоръки се вслушваш или който търсиш за съвет?

- За благополучие, имам такива доверени хора в обкръжението си. Не са доста, само че ги има. Допитвам се до тях в моменти, в които имам нуждата да чуя друга позиция и друго мнение, с изключение на моето. Един от тях е брат ми. Другият е татко ми. Въпреки че от години не е измежду нас, аз не съм не запомнил заръките му. И постоянно ще помня мъдростта му, уроците му, бащината любов и поддръжка, с които ни е отгледал и ни е начертал пътя.

- Мислил ли си с какво ще се занимаваш след края на дейната ти кариера? Имаш ли ползи отвън бокса?

- Имам още няколко години и считам, че са най-важните в моята кариера. Но моят свят и моят живот не е единствено бокс. Аз не съм просто един боксьор, който не вижда нищо отвън боксовия кръг, залата и тренировките. Искрено се надявам, че хората не гледат на мен по този обикновен метод. Считам себе си за многостранно развъртян човек. Изпитвам непрекъсната потребност да изучавам нови неща всеки ден и да влагам в себе си. Колкото до това с какво бих се занимавал след края на кариерата, просто не съм решил. Имам доста разновидности, само че с каквото и да се захвана ще се оправя повече от добре! Като му пристигна врeмето ще реша.

- Чувстваш ли се недооценен като боксьор поради обстоятелството, че си от България, а не от Англия да вземем за пример?

- Може би да, само че даже и да е по този начин, какво от това? Ако някой ме подценява, това мога да го приема и като позитив в избрана обстановка. Негативната настройка не я одобрявам. Под достолепието ми е да се укривам зад сходни изказвания и имам надалеч по-важни неща, на които да посветя времето и мислите си. За мен, като човек, от първостепенно значение е да не спирам да се модернизирам и като състезател, и като персона. Останалото са евтини оправдания за хора, които нямат куража да преследват фантазиите си и да реализират задачите си.

- Изглежда, приемаш като задача да вдъхваш повече самочувствие на българите. Така ли е?

- Милея за България, за народа. Обичам си родината и се гордея с корените си, с богатата история, която ние, българите, имаме, а толкоз постоянно сме склонни да потъпкваме, да подценяваме, рабски и незаконно да забравяме. Мъчно ми е, че по този начин елементарно сме станали чуждопоклонници. Нямаме самочувствие, не имаме вяра в себе си, склонни сме да величаем всички други, трансформираме се в непознати прислужници, а на нас самите, обръщаме тил. Страхуваме се да се борим за името си, за достойнството си, за личното си богатство. А ние сме прелестен народ! Иска ми се да проумеем, че на открито не е по-хубаво, на открито никой не ни чака с отворени прегръдки, на открито не са по-умни, нито са по-образовани, знаещи и можещи. Навън въобще не подсигурява, че ще бъдем по-щастливи! Няма да се уморя да го дублирам.