Журналисти срещу генерали: има ли пилот в самолета?
" Не съм разрешавала на никого да ме наскърбява толкоз съсредоточено, да пробва да подменя смисъла на думите ми съзнателно, да ми се кара и да назовава това, което споделям нелепост. Но не отвърнах. Сега се пробват да подменят историята, приписвайки ми всичко, което направи той. Защо, бих се питала по друго време и на друго място. Сега знам отговора. И знам за какво той от вратата ме посрещна с думите: " Ти, от таксито, къде си тръгнала да се връщаш? ", написа във фейсбук профила си проверяващият публицист Миролюба Бенатова след излъченото изявление с генерал-майор Венцислав Мутафчийски.
Така и разбрах за това изявление. Както и че Бенатова се е включила към предаването на Генка Шикерова " Алтернативата ". Зарадвах се, тъй като считам, че българската публицистика има потребност от мощния ѝ и много провокативен глас. Изгледах частта, която беше пусната в ефир, и да ви кажа, остана ми един противен послевкус. Това, което видях, бяха двама събеседници, които започнаха прекомерно овладяно диалог, който мина в едно надговаряне, спиране и подменяне на думи както във въпросите, по този начин и в отговорите.
За проверяващия журналист Миролюба Бенатова могат да се кажат доста неща – тя постоянно е била на прицел тъкмо тъй като не желае да мълчи. И постоянно е търсила за събеседници хора от нейната лига. А този път, доколкото разбирам, ген. Мутафчийски е " номиниран " от правителството да се срещне с нея. И това можеше да бъде едно доста забавно изявление. Само че генералът се " изгуби " в гнева си към публицистите (които задават безумни въпроси на брифингите на щаба) и го проектира върху Бенатова. А тя се " изгуби " в недиалогичността си и недоволството против безспорни " пробойни " в здравната система. Все отново Мутафчийски не бива да бъде изкупителна жертва за всички съществени проблеми, натрупани с годините.
Нито Бенатова трябваше да го играе " нацупено дете ", нито Мутафчийски – " мачото с пагоните ". Защото двама толкоз потвърдили се експерти – всеки в сферата си, не би трябвало да си разрешат да губят надзор пред " драгия фен ", не би трябвало да показват неуважение към работата на другия, не би трябвало да търсят атракция, когато на всички доста им е писнало – най-много от генералски униформи и журналистически въпроси. В противен случай и двамата се трансформират в огромните губещи на един евентуално забавен диалог, който ще се превърне в евтина сензация с помощта на добавените елементи от жълтата преса.
И най-после – дали монтажът на изявлението е преднамерен или не, не желая и няма да разясня. Но и монтажът в телевизионния свят е част на описа на журналиста. И в случай че Бенатова е решила, че това е нейният разказ, това е нейно право. Мутафчийски също има право на разказ. Не мисля обаче, че се възползва от правото си по най-хубавия метод. А дали финалът " Очаквам да измрат доста хора, крепко да измрат! " е един оптимистичен край за все по-чувствителното ни общество?! Едва ли! Но най-тревожното възприятие, което разсъни в мен този диалог е, че май от дълго време няма водач в самолета.
Ген. Мутафчийски – (без)спорният воин на нашето време
Така и разбрах за това изявление. Както и че Бенатова се е включила към предаването на Генка Шикерова " Алтернативата ". Зарадвах се, тъй като считам, че българската публицистика има потребност от мощния ѝ и много провокативен глас. Изгледах частта, която беше пусната в ефир, и да ви кажа, остана ми един противен послевкус. Това, което видях, бяха двама събеседници, които започнаха прекомерно овладяно диалог, който мина в едно надговаряне, спиране и подменяне на думи както във въпросите, по този начин и в отговорите.
За проверяващия журналист Миролюба Бенатова могат да се кажат доста неща – тя постоянно е била на прицел тъкмо тъй като не желае да мълчи. И постоянно е търсила за събеседници хора от нейната лига. А този път, доколкото разбирам, ген. Мутафчийски е " номиниран " от правителството да се срещне с нея. И това можеше да бъде едно доста забавно изявление. Само че генералът се " изгуби " в гнева си към публицистите (които задават безумни въпроси на брифингите на щаба) и го проектира върху Бенатова. А тя се " изгуби " в недиалогичността си и недоволството против безспорни " пробойни " в здравната система. Все отново Мутафчийски не бива да бъде изкупителна жертва за всички съществени проблеми, натрупани с годините.
Нито Бенатова трябваше да го играе " нацупено дете ", нито Мутафчийски – " мачото с пагоните ". Защото двама толкоз потвърдили се експерти – всеки в сферата си, не би трябвало да си разрешат да губят надзор пред " драгия фен ", не би трябвало да показват неуважение към работата на другия, не би трябвало да търсят атракция, когато на всички доста им е писнало – най-много от генералски униформи и журналистически въпроси. В противен случай и двамата се трансформират в огромните губещи на един евентуално забавен диалог, който ще се превърне в евтина сензация с помощта на добавените елементи от жълтата преса.
И най-после – дали монтажът на изявлението е преднамерен или не, не желая и няма да разясня. Но и монтажът в телевизионния свят е част на описа на журналиста. И в случай че Бенатова е решила, че това е нейният разказ, това е нейно право. Мутафчийски също има право на разказ. Не мисля обаче, че се възползва от правото си по най-хубавия метод. А дали финалът " Очаквам да измрат доста хора, крепко да измрат! " е един оптимистичен край за все по-чувствителното ни общество?! Едва ли! Но най-тревожното възприятие, което разсъни в мен този диалог е, че май от дълго време няма водач в самолета.
Ген. Мутафчийски – (без)спорният воин на нашето време
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ